Разлика между версии на „Нов драматичен театър „Сълза и смях““

м
форматиране: интервал, тире (ползвайки Advisor)
м (форматиране: интервал, тире (ползвайки Advisor))
 
== 1882 – 1903 ==
В първия дванадесет годишен период на съществуването си трупата е ползвала гласувана от Народното събрание субсидия. Корените на директорската институция в българския театър, на режисьорските разпределения, на първите Правилници за вътрешния ред в една трупа на професионално ниво са създадени в тези първи години на „Сълза и смях“. Първите стипендии за професионално обучение на български актьори – в [[Германия]], [[Русия]] и [[Франция]] - – [[Кръстьо Сарафов]], Васил Кирков, композитора [[Панайот Пипков]], [[Адриана Будевска]], [[Гено Киров]], [[Вера Игнатиева]] и др. са излъчени от „Сълза и смях“. В едно време, когато театърът в България е бил на полусамодейно ниво /припомнете си главата „Радини вълнения“ от „Под игото“ на [[Иван Вазов]]/ са в тази трупа са конвенциите на професионалния театър като институция, репертоарна и финансова политика.
 
Исторически съдбата на трупата „Сълза и смях“, която по-късно се превръща в първоосновател на Народния театър, е преминала през най-разнообразни перипетии, в т.ч. и закриване, и преоткриване – от [[Антон Страшимиров]] под името „[[Смях и сълзи]]“.
„Сълза и смях“ възкръсваща като птицата феникс през 60-те години на миналия век първоначално като филиал на Народния театър, като база, от която по-късно се излъчва и образуват трупите на Сатиричния театър, и на Нов драматичен театър „Сълза и смях“. С Разпореждане на Министерски съвет № 144 от 25 юли 1966 г. театърът е отново учреден
 
От 1995 г. до 1998 г. като директор на театъра режисьорът Андрей Калудов привлича звездите на българския театър Славка Славова и Георги Черкелов. През 1998 г.от държавния „Нов драматичен театър „Сълза и смях“ се отделя и създава Сдружението с нестопанска цел „Театър Сълза и смях“ с председател Андрей Калудов, членове на Управителния съвет Виолета Гиндева и Борис Панкин. Първата постановка е „Еквус“ от Питър Шафър е с  участието на Виолета Гиндева, Иван Танев, Иван Радоев и др. В постановката на сдружението „Любовта побеждава всичко“ от Енквист изиграва последната си роля на сцената най-дългогодишния директор на театъра Стойчо Мазгалов.
 
== 1998 – 2010 ==