Уикипедия

Райони на централно подчинение в Таджикистан: Разлика между версии

Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
Редакция без резюме
Редакция без резюме
Ред 1:
{{Административна единица инфо
<table border="1" cellpadding="2" cellspacing="0" style="float:right; clear:right; margin: 0 0 1em 1em">
| име-местно = ''Ноҳияҳои тобеи ҷумҳурӣ''
<tr>
| знаме =
<th colspan="2" align=center bgcolor=#80461B><span style="color:white"><big>'''Райони на централно подчинение'''</br><small>Ноҳияҳои тобеи Ҷумҳурии</small></big></span></th></tr>
| герб =
</td></tr>
| карта-файл = Tj2-kaart.png
<tr><td colspan="2" align=center><br>[[Картинка:Tj2-kaart.png|250px]]<br></td></tr>
| страна = {{Киргизстан}}
<tr><td colspan="2" cellspacing="0" cellpadding="2"></td></tr>
| столица-име = [[Душанбе]]
<tr><th colspan="2" align=center bgcolor=#80461B><span style="color:white">'''карта'''</span></th></tr>
| площ = 28 600
<TR><TD>'''Статут''':</td><td>райони на централно подчинение</td></tr>
| население = 1 971 600
<TR><TD>'''Официален език''':</td><td>[[таджикски език|таджикски]]</td></tr>
| население-година = 2019
<TR><TD>'''Областен управител''':</td><td>?</td></tr>
| подразделения1-вид = Райони
<TR><TD>'''Админ. център''':</td><td>[[Душанбе]]</td></tr>
| подразделения1-име = 13 + 4
<TR valign=top><TD>'''Площ''':</td><td>28 600 км&sup2;</td></tr>
| управител-вид =
<TR valign=top><TD>'''Население''':</td><td>1 922 000 <small>''(2015)''</small></td></tr>
| управител-име =
<TR valign=top><TD>'''Гъстота''':</td><td>67 д./км&sup2;</td></tr>
}}
<tr><td>'''В състава влизат''':</td><td>13 района</td></tr>
'''Районите с републиканско подчинение''' ({{lang|tg|Ноҳияҳои тобеи ҷумҳурӣ}}), наричани още '''Каратегин''' е една от 5-те административно-териториални единици на [[Таджикистан]]. Площ 28 600 km² (2-ро място по големина в [[Таджикистан]], 20,23% от нейната площ). Население на 1 януари 2019 г. 1 971 600 души (3-то място по население в [[Таджикистан]], 22,54% от нейното население). Административен център град [[Душанбе]], който административно е обособен в отделна административно единица.
<th colspan="2" align=center bgcolor=#80461B><span style="color:white">'''статистически данни'''</span></th></tr>
</td></tr>
</table>
 
== Историческа справка ==
'''Районите на централно подчинение''' ({{lang|tg|Ноҳияҳои тобеи ҷумҳурӣ}}), понякога наричани общо '''Каратегин''', са административно-териториални единици в състава на [[Таджикистан]].
Градовете [[Турсунзаде]], [[Вахдат]] и [[Рогун]] са признати за такива по време на съветската власт, съответно 1952, 1965 и 1986 г., а град [[Хисар (Таджикистан)|Хисар]] – през 2018 г.
 
== Географска характеристика ==
В тази група влизат общо 13 района. Управляват се пряко от централната власт в столицата [[Душанбе]].
Районите с републиканско подчинение заемат западната и централната част на [[Таджикистан]]. На североизток граничат с [[Киргизстан]], на запад – с [[Узбекистан]], а на север – със [[Согдийска област]], на юг – с [[Хатлонска област]] и на изток – с [[Горнобадахшанска автономна област]]. В тези си граници заемат площ от 28 600 km² (2-ро място по големина в [[Таджикистан]], 20,23% от нейната площ, без територията на град [[Душанбе]], която е 127 km²). Дължина от запад на изток 380 km, ширина от север на юг до 100 km.
 
Районите с републиканско подчинение са разположени в централната част на планинската система [[Хисаро-Алай]] и западната част на планината [[Памир]]. На север, по границата със [[Согдийска област]] и [[Киргизстан]] по паралела се простират хребетите [[Хисарски хребет|Хисарски]] (4764 m), [[Зеравшански хребет|Зеравшански]] (5099 m) и [[Алайски хребет|Алайски]] (5544 m). Южно от първите два е разположена обширната и плодородна [[Хисарска долина]], през която протичат горните течения на реките [[Кафирниган]] и [[Сурхандаря]]. От юг [[Хисарска долина|Хисарската долина]] се ограничава от северните склонове на хребета [[Бабатаг]] (1684 m), а от югоизток и изток – от [[Каратегински хребет|Каратегинския хребет]] (4276 m). По цялото му югоизточно подножие е разположена дълбоката долина на река [[Вахш (река)|Вахш]] и дясната съставяща я река Сурхоб. Югоизточно от долината на река [[Вахш (река)|Вахш]] се простира северната част на [[Вахшки хребет|Вахшкия хребет]] (3140 m). Източните и югоизточните части на Районите с републиканско подчинение са заети от северозападните части на планината [[Памир]]. Тук се издигат мощните планинки хребети [[Дарвазки хребет|Дарвазки]] (пик Гармо 6602 m) и [[Петър Първи (хребет)|Петър Първи]] (пик Москва 6785 m). В най-източната част, по границата с [[Горнобадахшанска автономна област|Горнобахшанската автономна област]] се извисява хребета [[Академия на Науките (хребет)|Академия на Науките]] с първенеца на [[Памир]] '''пик Исмаил Самани (Комунизъм 7495 m)'''
== География ==
Регионът граничи на северозапад със [[Согдийска област]], на североизток – с [[Киргизстан]], на югоизток – с [[Горни Бадахшан|Горнобадахшанската автономна област]], на югозапад – с [[Хатлонска област]], на запад – с [[Узбекистан]].
 
== Население ==
Има обща площ от 28 600 км². Населението на областта съставлява 1 922 000 души към 1 януари 2015 г.<ref name="население_20152">[http://www.stat.tj/ru/img/65a709121baf8a64bf15d33f398aafde_1435736807.pdf Численность населения Республики Таджикистан на 1 января 2015 года. Сообщение Агентства по статистике при Президенте Республики Таджикистан]</ref>.
На 1 януари 2019 г. населението на Районите с републиканско подчинение е наброявало 1 971 600 души<ref name="население_2015">{{cite web |url=https://www.stat.tj/ru/img/65a709121baf8a64bf15d33f398aafde_1435736807.pdf |title=Численность населения Республики Таджикистан на 1 января 2015 года. Сообщение Агентства по статистике при Президенте Республики Таджикистан. |accessdate=2016-05-15 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20150702021130/http://www.stat.tj/ru/img/65a709121baf8a64bf15d33f398aafde_1435736807.pdf |archivedate=2015-07-02 |deadlink=yes }}</ref>. (22,54% от населението на [[Таджикистан]], без населението на град [[Душанбе]], което е 1 001 700 души). Гъстота 6894 души/km². Градско население 7,11%. Етнически състав: [[таджики]] 85,04%, [[узбеки]] 11,69%, [[киргизи]] 2,07% и др.
 
== Административно-териториално деление ==
Районите на централно подчинение са разположени в историческата област Каратегин (букв.: ''Черни планини'') в централната част на Таджикистан.
В административно-териториално отношение Районите с републиканско подчинение се делят на 13 административни района, 4 града, всичките с областно подчинение и 13 селища от градски тип.
 
{| class="wikitable"
|+ '''Административно-териториално деление на Районите с републиканско подчинение към 1 януари 2019 г.'''
! width="220" bgcolor="yellow" | Административна единица
! width="65" bgcolor="yellow" | Площ{{Br}}(km²)
! width="75" bgcolor="yellow" | Население<ref name="население_2015"></ref>{{Br}}(2018 г.)
! width="180" bgcolor="yellow" | Административен център
! width="75" bgcolor="yellow" | Население{{Br}}(2018 г.)
! width="50" bgcolor="yellow" | Разстояние до [[Душанбе]]<br>(в km)
! width="270" bgcolor="yellow" | Други градове и сгт с районно подчинение
|-
| '''Град с областно подчинение''' || align="right" | || align="right" | || || align="right" | || align="right" | ||
|-
| 1.Вахдат || align="right" | ? || align="right" | 42 800 || гр. [[Вахдат]] || align="right" | 42 800 || align="right" | 21 ||
|-
| 2.Рогун || align="right" | ? || align="right" | 15 000 || гр. [[Рогун]] || align="right" | 15 000 || align="right" | 100 ||
|-
| 3.Турсунзаде || align="right" | ? || align="right" | 53 700 || гр. [[Турсунзаде]] || align="right" | 53 700 || align="right" | 57 ||
|-
| 4.Хисар || align="right" | 10 || align="right" | 28 700 || гр. [[Хисар (Таджикистан)|Хисар]] || align="right" | 28 700 || align="right" | 23 ||
|-
| '''Административен район''' || align="right" | || align="right" | || || align="right" | || align="right" | ||
|-
| 1.Варзобски || align="right" | 1 700 || align="right" | 74 800 || с. Варзоб || align="right" | ? || align="right" | 25 || ''Такоб''
|-
| 2.Вахдатски || align="right" | 3 987 || align="right" | 317 100 || гр. [[Вахдат]] || align="right" | || align="right" | 21 || ''Н. Розик''
|-
| 3.Лахш || align="right" | 4 580 || align="right" | 61 300 || сгт ''Вахдат'' || align="right" | 2 600 || align="right" | 284 ||
|-
| 4.Нурабадски || align="right" | 7 127 || align="right" | 74 200 || сгт ''Дарбанд'' || align="right" | ? || align="right" | 135 ||
|-
| 5.Ращки || align="right" | 5 346 || align="right" | 103 057 || сгт ''Гарм'' || align="right" | 8 300 || align="right" | 185 || ''Новабад''
|-
| 6.Рогунски || align="right" | ? || align="right" | 26 200 || гр. [[Рогун]] || align="right" | || align="right" | 100 || ''Обигарм''
|-
| 7.Рудаки || align="right" | 1 812 || align="right" | 472 219 || сгт ''Сомонийом'' || align="right" | 22 600 || align="right" | 17 || ''Мирза Турсунзаде, Новабадски''
|-
| 8.Сангвор || align="right" | ? || align="right" | 21 600 || с. Тавилдара || align="right" | 4 444 || align="right" | 215 ||
|-
| 9.Таджикабадски || align="right" | ? || align="right" | 42 000 || с. Таджикабад || align="right" | ? || align="right" | 261 ||
|-
| 10.Турсунзадевски || align="right" | 1 175 || align="right" | 221 100 || гр. [[Турсунзаде]] || align="right" | || align="right" | 57 ||
|-
| 11.Файзабадски || align="right" | 874 || align="right" | 94 500 || сгт ''Файзабад'' || align="right" | 9 400 || align="right" | 50 ||
|-
| 12.Хисарски || align="right" | 1 982 || align="right" | 280 600 || гр. [[Хисар (Таджикистан)|Хисар]] || align="right" | || align="right" | 23 || ''Шарора''
|-
| 13.Шахринавски || align="right" | ? || align="right" | 111 500 || с. Шахринав || align="right" | 7 900 || align="right" | 45 || ''Октябърски''
|}
 
== Източници ==
Line 33 ⟶ 83:
 
{{Области в Таджикистан}}
 
[[Категория:Административно деление на Таджикистан]]
Взето от „https://bg.wikipedia.org/wiki/Райони_на_централно_подчинение_в_Таджикистан“.