Температура на въздуха: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Заместване на съдържанието на страницата с „Категория:Метеорология Категория:Агрометеорология“ Етикети: Заместване blanking Визуален редактор |
м Reverted edits by 77.70.67.86 (talk) to last version by Vodenbot: unexplained content removal Етикети: Отмяна SWViewer [1.3] |
||
Ред 1:
{{без източници}}
== Затопляне и изстиване на въздуха ==
=== Затопляне на въздуха ===
Атмосферният [[въздух]] се нагрява слабо непосредствено от [[слънчева радиация|слънчевата радиация]]. Основните посредници за неговото затопляне са земната повърхност и предметите.
Основните фактори за предаване на топлината от почвата на въздуха са:
* '''Топлинна конвекция''' – представлява термически обусловен вертикален обмен на въздуха. В досег с нагрятата повърхност въздухът се затопля, става по-лек и се издига нагоре. На негово място странично идва нов по-тежък и по-хладен въздух, който също се нагрява и т.н. ''Пример:'' Такива възходящи и низходящи течения най-лесно се усещат когато се движим върху силно нагрят асфалт.
* '''Топлинна адвекция''' – представлява хоризонтално движение на въздушни маси, при което в нашите гоеграфски ширини става пренос на топлина от субтропика. ''Пример:'' Нахлуването в България на морски въздух от [[Средиземно море|Средиземноморието]] през зимата причинява значително затопляне на времето.
* '''Турбулентност''' – представлява безпорядъчни вихрови движения на въздуха в различни посоки вътре в общото въздушно течение. В зависимост от пораждащите я причини тя бива динамична и термична.
** '''Динамичната турбулентност''' възниква от триенето на въздуха със земната повърхност и от обичането на въздушния поток по неравностите (дървета, храсти, хълмове, сгради и др.). Тя е по-силно изразена в пресечени местности. С увеличаване на скоростта на вятъра динамичната турбулентност нараства значително.
** '''Термичната турбулентност''' възниква от нееднородното нагряване на отделни места от повърхността – различия в цвета и влажността на [[почва]]та, различия в изложението и т.н. При това се проявява температурна нееднородност на въздуха – над по-нагрети повърхности той се издига по-високо и обратно. По този начин в непосредствена близост възникват възходящи и низходящи въздушни струи, които предизвикват характерно трептене на въздуха (забелязват се при слънчево време над асфалтови пътища, угари и т.н.).
* '''Излъчването на земната повърхност''' също допринася за нагряването на въздуха. [[Атмосфера]]та е слабо прозрачна за дълговълновата радиация и поглъща значителна част от нея
* '''Изпарението''', и по-точно водните пари, които попадат в атмосферата, също са източник на скрита топлина, която се освобождава при кондензацията на водните пари и отива за нагряване на въздуха.
=== Изстиване на въздуха ===
Изстиването на въздуха става по няколко причини.
* '''Адиабатното изстиване''' е основна причина. С издигане на въздуха на височина той попада в условия на по-ниско атмосферно налягане и се разширява. Разширяването на въздуха става за сметка на съдържащата се в него топлинна енергия.
Други, по-маловажни, причини са:
* '''Излъчване на топлина''';
* Предаване на топлина при съприкосновение с по-студена повърхност.
== Денонощен и годишен ход на температурата на въздуха ==
{{основна|Температурна амплитуда}}
=== Денонощен ход на температурата на въздуха ===
Денонощните колебания на [[температура на въздуха|температурата на въздуха]] зависят от колебанията в [[температура на почвата|температурата на почвата]]. Минимум настъпва обикновено при изгрев [[слънце]], а максимум – в 14–15 часа. В зависимост от условията на времето и най-вече от нахлуването на въздушни течения, обаче, могат да настъпят и съществени изменения.
Разликата между минималната и максималната температури се нарича '''амплитуда'''. Денонощната амплитуда зависи от географската ширина. Най-значителна е в тропиците и особено в пустините. В [[Сахара]] е установявана амплитуда до 50 °С.
Величината на амплитудата зависи също така от: [[сезон]]а, [[релеф]]а и [[надморска височина|надморската височина]].
По принцип денонощната амплитуда през топлата част от годината е по-голяма отколкото през зимните месеци. Тя намалява с нарастване на надморската височина и над по-големите водни басейни, и е най-силно изразена в затворените котловини.
При облачно време амплитудата е по-малка тъй като през деня [[облаци]]те задържат слънчевата радиация, а през нощта намаляват излъчването от почвата.
=== Годишен ход на температурата на въздуха ===
За характеристика на годишния ход на температурата на въздуха се използва амплитудата на годишните ѝ колебания. Тя представлява разликата между месечните температури на най-студения и най-топлия месеци.
Главният определящ фактор на годишната амплитуда на температурата е географската ширина. Тя се колебае в тесни граници на [[екватор]]а и нараства с увеличаване на географската ширина.
Друг определящ фактор е земната повърхност. При морски [[климат]] амплитудата е значително по-малка и се увеличава по посока на сушата.
Годишната амплитуда намалява с увеличаване на надморската височина, като формите на релефа влияят по подобен начин както при денонощната амплитуда.
== Вертикални изменения на температурата на въздуха ==
=== Понижаване на температурата с нарастване на височината ===
Основната причина за затоплянето на [[въздух]]а е топлинното излъчване на земната повърхност, а с издигането му във височина обикновено става неговото изстиване чрез адиабатни изменения без приход или разход на топлина.
Вертикалният градиент на измененията на температурата на въздуха може да бъде:
* '''сухоадиабатен градиент''' – когато измененията са на ненаситен с водни пари въздух;
* '''влажноадиабатен градиент''' – когато изменения настъпват при наситен с водни пари въздух.
Сухоадиабатният градиент е равен на 1, което означава, че на всеки 100 м температурата на въздуха е по-ниска с 1 °С. При влажноадиабатния градиент изстиването е по-малко, тъй като то е придружено с освобождаване на топлина от водните пари в процеса на тяхната кондензация. Ето защо влажноадиабатния градиент е по-нисък от 1.
Практически изстиването на въздуха във височина никога не е при еднообразни условия. При издигането на маса от сух въздух вертикално нагоре неговото изстиване става по сухоадиабатния градиент (с 1° на всеки 100 м). На известна височина поради спадане на температурата въздухът започва да се насища с водни пари и при неговото издигане нагоре изстиването му става по влажноадиабатния градиент.
=== Увеличаване на температурата с нарастване на височината ===
{{основна|Температурна инверсия}}
При известни условия вместо понижаване на температурата с височината, тя се повишава. Това явление се нарича '''инверсия'''. В зависимост от процесите, които ги предизвикват, инверсиите биват ''радиационни, орографски, пролетни или снежни, антициклонални, фронтални и инверсии на топлия въздух''.
* '''Радиационните инверсии''' се образуват през нощта, когато земната повърхност изстива силно от интензивното топлинно излъчване.
* '''Орографските инверсии''' са разновидност на радиационните и се проявяват при силно пресечен терен. Изстуденият и по-тежък въздух се стича по склоновете към котловините и неговото място се заема от по-топъл въздух.
* '''Пролетните (снежни) инверсии''' възникват поради голямата загуба на топлина от приземния въздух, която отива за разтопяване на снега.
* '''Антициклоналните инверсии''' се предизвикват от антициклоналните низходящи движения на въздуха обикновено на височина 1–2 км над повърхността.
* '''Фронталните инверсии''' се наблюдават на разделителната граница между две въздушни маси, когато влажен и топъл въздух навлиза като клин в студена въздушна маса.
* '''Инверсията на топлия въздух''' възниква при преминаване на топла въздушна маса над силно охладена територия и най-долният слой на въздушната маса бързо се охлажда.
== Повече информация ==
* [[Измерване на температурата на въздуха]]
== Вижте също ==
* [[Климат]]
* [[Агрометеорология]]
* [[Агроекология]]
* [[Списък на земеделски теми]]
[[Категория:Метеорология]]
[[Категория:Агрометеорология]]
| |||