Уикипедия

Горнобадахшанска автономна област: Разлика между версии

Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
Редакция без резюме
Редакция без резюме
Ред 1:
{{Административна единица инфо
{{без източници}}
| име-местно = ''Вилояти Мухтори Кӯҳистони Бадахшон''
<table border="1" cellpadding="2" cellspacing="0" style="float:right; clear:right; margin: 0 0 1em 1em">
| знаме =
<tr><th colspan="2" align=center bgcolor=#80461B><span style="color:white"><big>'''Горнобадахшанска <br>автономна област'''<br><small>Вилояти Мухтори Кӯҳистони Бадахшон</small></big></span></th></tr>
| герб =
<tr><td colspan="2" align=center>[[Файл:Tj4-kaart.png|250px]]<br></td></tr>
| карта-файл = Tj4-kaart.png
<tr><td colspan="2" cellspacing="0" cellpadding="2"></td></tr>
| страна = {{Киргизстан}}
<tr><th colspan="2" align=center bgcolor=#80461B><span style="color:white">'''карта'''</span></th></tr>
| столица-име = [[Хорог]]
<tr><td>'''Статут''':</td><td>автономна област</td></tr>
| площ = 64 125
<tr><td>'''Официален език''':</td><td>[[таджикски език|таджикски]] и <br/>[[памирски езици]]</td></tr>
| население = 216 900
<tr><td>'''Областен управител''':</td><td>А. Ниезмамадов </td></tr>
| население-година = 2019
<tr><td>'''Админ. център''':</td><td>[[Хорог]]</td></tr>
| подразделения1-вид = Райони
<tr valign=top><td>'''Площ''':</td><td>63 700 км&sup2;</td></tr>
| подразделения1-име = 7 + 1
<tr valign=top><td>'''Население''':</td><td>220 400 <small>''(2006)''</small></td></tr>
| управител-вид = Областен управител
<tr valign=top><td>'''Гъстота''':</td><td>3,35 д./км&sup2;</td></tr>
| управител-име = Кишвар Шамиров
<tr><td>'''В състава влизат''':</td><td>7 района</td></tr>
}}
<tr><th colspan="2" align=center bgcolor=#80461B><span style="color:white">'''статистически данни'''</span></th></tr>
[[Файл:Gorno badakhshan map.png|мини|ляво300px]]▼
</table>
'''Горнобадахшанската автономна област''' ({{lang|tg|Вилояти Мухтори Кӯҳистони Бадахшон}}; {{lang|ru|Горно-Бадахшанская автономная область}}  – Планинско-бадахшанска автономна област), или '''Горни (Планински) Бадахшан''' (''Кӯҳистони Бадахшон''), e автономна област (''[[вилает|вилояти мухтори]]'') и е една от 5-те административно-териториални единици на [[Таджикистан]]. Площ 64 125 km² (най-голяма по площ в състава[[Таджикистан]], 45,33% от нейната площ). Население на 1 януари 2019 г. 216 900 души (най-малка по население в [[Таджикистан]], 2,48% от нейното население). Административен център град [[Хорог]]. Разстояние от [[Душанбе]] до [[Хорог]] 527 km.▼
 
== Историческа справка ==
▲'''Горнобадахшанската автономна област''' ({{lang|tg|Вилояти Мухтори Кӯҳистони Бадахшон}}; {{lang|ru|Горно-Бадахшанская автономная область}} – Планинско-бадахшанска автономна област), или '''Горни (Планински) Бадахшан''' (''Кӯҳистони Бадахшон''), e автономна област (''[[вилает|вилояти мухтори]]'') в състава на [[Таджикистан]].
Горнобадахшанската автономна област е образувана на 2 януари 1925 г. с център село [[Хорог]], утвърдено за град с Постановление на ЦИК на Таджикската ССР през 1932 г. През [[1992]] г. по време на [[гражданска война в Таджикистан|гражданската война в Таджикистан]] Горни Бадахшан е бастион на [[ислямизъм|ислямистката]] опозиция и местното правителство провъзгласява независимостта си от Таджикистан. След края на войната областта е интегрирана и призивите за независимост заглъхват.▼
 
== Географска характеристика ==
Разположена е в източната високопланинска част на Таджикистан в [[Памир]] и е слабо развит регион. Административен център на областта е град [[Хорог]]. В състава на Горнобадахшанска област влизат 7 района.
Горнобадахшанската автономна област заема източната част на [[Таджикистан]]. На север граничат с [[Киргизстан]], на изток – с [[Китай]], на юг и запад – с [[Афганистан]], а на северозапад – с [[Хатлонска област]] и [[Райони на централно подчинение на Таджикистан|Районите с републиканско подчинение на Таджикистан]]. В тези си граници заемат площ от 64 125 km² (най-голяма по площ в [[Таджикистан]], 45,33% от нейната площ). Дължина от запад на изток 435 km, ширина от север на юг 300 km.
▲[[Файл:Gorno badakhshan map.png|мини|ляво]]
 
Горнобадахшанската автономна област е разположена в пределите на планината [[Памир]], като на границата с [[Райони на централно подчинение на Таджикистан|Районите с републиканско подчинение на Таджикистан]] в хребета [[Академия на Науките (хребет)|Академия на Науките]] се издига първенецаът на планината '''пик [[Исмаил Самани (връх)|Исмаил Самани]] (Комунизъм) 7495 m)''', {{coord|38|56|37|N|72|00|57|E}}. Тук се намира и един от най-дългите (71 km) планински ледници в света [[Федченко (ледник)|Федченко]]. Територията на областта се дели на две части: западна (малка) и източна (голяма). Западната част освен, че е малка по площ е много по-ниска от източната и много по-разчленена. Дълбоките и тесни долини на десните притоци на река [[Пяндж (река)|Пяндж]] я пресичат от запад на изток, а разделящите ги хребети се издигат на 3000 – 4000 m и повече над дъната на долините. Източната част представлява много висока и заравнена планинска земя с плоски долини и котловини, над които планинските хребети се издигат 1200 – 1800 m. Най-ниските места в западната част са около 1500 m н.в., а в източната – под 3600 m.
== География ==
Горни Бадахшан е разположен в най-високите части на [[Памир|Памирските планини]] с изключително красива и девствена природа, където се намират 3 върха от 5-те седемхилядници в бившата Съветска [[Средна Азия]]:
* връх [[Ленин (връх)|Абу Али ибн Сина]] (бивш Ленин, ''пик Ленина''), 7134 м, на границата с [[Киргизстан]];
* връх [[Исмаил Самани (връх)|Исмаил Самани]] (бивш Комунизъм, ''пик Коммунизма''), 7495 м;
* връх Корженевская (''Пик Корженевской''), 7105 м.
 
Климатът в западната част е умерено континентален. Средна януарска температура в [[Хорог]] -7,8°С, средна юлска 22,2°С, годишна сума на валежите 240 mm. В източната част е много по-студено и сухо. Средна януарска температура в село Мургаб -19,6°С, средна юлска 13°С, годишна сума на валежите 60 – 70 mm. Продължителността на вегетационния период (минимална денонощна температура 5°С) е 223 денонощия в Хорог и 140 денонощия в Мургаб.
== История ==
Образувана е през [[1925]] г. като автономна област в състава на [[Таджикска ССР|Таджикската ССР]].
 
Главната река в западната част е [[Пяндж (река)|Пяндж]] (лява съставяща на [[Амударя]]) със своите десни притоци Ванч, Язгулем, [[Бартанг]], [[Гунт]] с Шахдаря и др. Всички те водят началото си от ледници или проточни езера и са многоводни и стремителни, изобилстващи от прагове и водопади. Реките в източната част Мургаб с Оксу, Аличур и др., обратно, са маловодни, бавни и меандрират в широки долини. Езерата са малко. В източната част са разположени безотточните езера [[Каракул (езеро)|Каракул]] (най-голямо), Шоркул, Рангкул и др. От проточните езера се открояват Сарезко, Яшилкул и Зоркул.
▲През [[1992]] г. по време на [[гражданска война в Таджикистан|гражданската война в Таджикистан]] Горни Бадахшан е бастион на [[ислямизъм|ислямистката]] опозиция и местното правителство провъзгласява независимостта си от Таджикистан. След края на войната областта е интегрирана и призивите за независимост заглъхват.
 
Почвената и растителната покривка в западната част носи чертите на силна ксерофилност във всички пояси. В долните почвите са сиви с пелин и солянка, а през пролетта ефемерова растителност, в горните пояси почвите са пустинно-степни с пелин, коило, типчак и бодливи треви, а по най-високите части – малки петна от акантолимон и малки ливади от острица и кобрезия. По бреговете на реките се срещат малки горички от ива, топола и джида, а по склоновете – редки арчеви гори (вид средноазиатска хвойна). В източната част по заравнените участъци почвите са високопланинско пустинни с редки храсти от терескен, на места има заблатени низини. По склоновете на хребетите върху каменисто-чакълести почви е развита крайно бедна и разредена растителност. Животинският свят е представен от вълк, лисица, заек, снежен барс, планински козел, дългоопашат мармот, едри грабливи птици и др. На запад обитават рис, дива свиня, планински овен архар и др.
 
== Население ==
На 1 януари 2019 г. населението на Горнобадахшанската автономна област е наброявало 216 900 души<ref name="население_2015">{{cite web |url=https://www.stat.tj/ru/img/65a709121baf8a64bf15d33f398aafde_1435736807.pdf |title=Численность населения Республики Таджикистан на 1 января 2015 года. Сообщение Агентства по статистике при Президенте Республики Таджикистан. |accessdate=2016-05-15 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20150702021130/http://www.stat.tj/ru/img/65a709121baf8a64bf15d33f398aafde_1435736807.pdf |archivedate=2015-07-02 |deadlink=yes }}</ref>. (2,48% от населението на [[Таджикистан]]. Гъстота 3,38 души/km². Градско население 13,97%. Етнически състав: [[таджики]] 94,4%, [[киргизи]] 5,32%, [[узбеки]] 0,2% и др.
Поради своя високопланински релеф Горни Бадахшан е слабонаселен регион – заема 45% от територията на страната с едва 3% от нейното население. Неговата численост нараства:
 
* 213 600 души (2002)
Горни Бадахшан е място, където се говорят езици и диалекти на [[памирски езици|памирските езици]]. Това са: [[шугнано-рушански език|шугнано-рушански]], [[вахански език|вахански]], [[ишкашимски език|ишкашимски]], [[сариколи]], [[бартанги]], [[куфи]], [[язгулемски език|язгулемски]] и [[орошански език]]. Основната религия в Горни Бадахшан е исмаилското направление на [[шиити|шиитската религия]], последователи на учението на [[Ага хан]].▼
* 220 400 души (2006)
 
== Административно-териториално деление ==
Населението на Горни Бадахшан е съставено основно от [[таджики]], но също така има и малък брой [[киргизи]] и [[руснаци]]. Най-големият град на Грнобадахшанската автономна област е нейната столица [[Хорог]] с население от 22 000 души. Следващото по население селище в областта е село [[Мургаб (село)|Мургаб]] с около 4000 жители.
В административно-териториално отношение Горнобадахшанска автономна област се дели на 7 административни района, 1 град с областно подчинение, селища от градски тип няма.
 
{| class="wikitable"
▲Горни Бадахшан е място, където се говорят езици и диалекти на [[памирски езици]]. Това са: [[шугнано-рушански език|шугнано-рушански]], [[вахански език|вахански]], [[ишкашимски език|ишкашимски]], [[сариколи]], [[бартанги]], [[куфи]], [[язгулемски език|язгулемски]] и [[орошански език]].
|+ '''Административно-териториално деление на Горнобадахшанска автономна област към 1 януари 2019 г.'''
! width="220" bgcolor="yellow" | Административна единица
! width="65" bgcolor="yellow" | Площ{{Br}}(km²)
! width="75" bgcolor="yellow" | Население<ref name="население_2015"></ref>{{Br}}(2018 г.)
! width="180" bgcolor="yellow" | Административен център
! width="75" bgcolor="yellow" | Население{{Br}}(2018 г.)
! width="50" bgcolor="yellow" | Разстояние до [[Хорог]]<br>(в km)
! width="200" bgcolor="yellow" | Други градове и сгт с районно подчинение
|-
| '''Град с областно подчинение''' || align="right" | || align="right" | || || align="right" | || align="right" | ||
|-
| 1.Хорог || align="right" | ? || align="right" | 30 300 || гр. [[Хорог]] || align="right" | 30 300 || align="right" | - ||
|-
| '''Административен район''' || align="right" | || align="right" | || || align="right" | || align="right" | ||
|-
| 1.Ванчки || align="right" | 4 431 || align="right" | 31 900 || с. Ванч || align="right" | 2 600 || align="right" | 171 ||
|-
| 2.Дарвазки || align="right" | 2 825 || align="right" | 22 000 || с. Калаихум || align="right" | 1600 || align="right" | 241 ||
|-
| 3.Ишкашимски || align="right" | 3 656 || align="right" | 28 850 || с. Ишкашим || align="right" | 2 900 || align="right" | 105 ||
|-
| 4.Мургабски || align="right" | 38 442 || align="right" | 15 300 || с. Мургаб || align="right" | 6 300 || align="right" | 324 ||
|-
| 5.Рощкалински || align="right" | 4 300 || align="right" | 25 700 || с. Рощкала || align="right" | 3 120 || align="right" | 37 ||
|-
| 6.Рушански || align="right" | 5 871 || align="right" | 24 800 || с. Рушан || align="right" | 4 000 || align="right" | 64 ||
|-
| 7.Шугнански || align="right" | 4 600 || align="right" | 35 800 || с. Миденшарв || align="right" | ? || align="right" | 20 ||
|}
 
== Източници ==
Основната религия в Горни Бадахшан е исмаилското направление на [[шиити|шиитската религия]], последователи на учението на [[Ага хан]].
<references />
 
{{Области в Таджикистан}}
Взето от „https://bg.wikipedia.org/wiki/Горнобадахшанска_автономна_област“.