Горнобадахшанска автономна област: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме |
Редакция без резюме |
||
Ред 21:
== Географска характеристика ==
Горнобадахшанската автономна област заема източната част на [[Таджикистан]]. На север граничат с [[Киргизстан]], на изток – с [[Китай]], на юг и запад – с [[Афганистан]], а на северозапад – с [[Хатлонска област]] и [[Райони на централно подчинение
Горнобадахшанската автономна област е разположена в пределите на планината [[Памир]], като на границата с [[Райони на централно подчинение
Климатът в западната част е умерено континентален. Средна януарска температура в [[Хорог]] -7,8°С, средна юлска 22,2°С, годишна сума на валежите 240 mm. В източната част е много по-студено и сухо. Средна януарска температура в село Мургаб -19,6°С, средна юлска 13°С, годишна сума на валежите 60 – 70 mm. Продължителността на вегетационния период (минимална денонощна температура 5°С) е 223 денонощия в Хорог и 140 денонощия в Мургаб.
Главната река в западната част е [[Пяндж (река)|Пяндж]] (лява съставяща на [[Амударя]]) със своите десни притоци Ванч, Язгулем, [[Бартанг]], [[Гунт]] с Шахдаря и др. Всички те водят началото си от ледници или проточни езера и са многоводни и стремителни, изобилстващи от прагове и водопади. Реките в източната част Мургаб с Оксу, Аличур и др., обратно, са маловодни, бавни и меандрират в широки долини. Езерата са малко. В източната част са разположени безотточните езера [[Каракул (езеро в Таджикистан)|Каракул]] (най-голямо), Шоркул, Рангкул и др. От проточните езера се открояват Сарезко, Яшилкул и Зоркул.
Почвената и растителната покривка в западната част носи чертите на силна ксерофилност във всички пояси. В долните почвите са сиви с пелин и солянка, а през пролетта ефемерова растителност, в горните пояси почвите са пустинно-степни с пелин, коило, типчак и бодливи треви, а по най-високите части – малки петна от акантолимон и малки ливади от острица и кобрезия. По бреговете на реките се срещат малки горички от ива, топола и джида, а по склоновете – редки арчеви гори (вид средноазиатска хвойна). В източната част по заравнените участъци почвите са високопланинско пустинни с редки храсти от терескен, на места има заблатени низини. По склоновете на хребетите върху каменисто-чакълести почви е развита крайно бедна и разредена растителност. Животинският свят е представен от вълк, лисица, заек, снежен барс, планински козел, дългоопашат мармот, едри грабливи птици и др. На запад обитават рис, дива свиня, планински овен архар и др.
Ред 34:
На 1 януари 2019 г. населението на Горнобадахшанската автономна област е наброявало 216 900 души<ref name="население_2015">{{cite web |url=https://www.stat.tj/ru/img/65a709121baf8a64bf15d33f398aafde_1435736807.pdf |title=Численность населения Республики Таджикистан на 1 января 2015 года. Сообщение Агентства по статистике при Президенте Республики Таджикистан. |accessdate=2016-05-15 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20150702021130/http://www.stat.tj/ru/img/65a709121baf8a64bf15d33f398aafde_1435736807.pdf |archivedate=2015-07-02 |deadlink=yes }}</ref>. (2,48% от населението на [[Таджикистан]]. Гъстота 3,38 души/km². Градско население 13,97%. Етнически състав: [[таджики]] 94,4%, [[киргизи]] 5,32%, [[узбеки]] 0,2% и др.
Горни Бадахшан е място, където се говорят езици и диалекти на [[памирски езици|памирските езици]]. Това са: [[шугнано-рушански език|шугнано-рушански]], [[вахански език|вахански]], [[ишкашимски език|ишкашимски]],
== Административно-териториално деление ==
|