Битка при Одрин (1205): Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
Ред 75:
В четвъртъка след католическия Великден, [[14 април]] 1205 г., по време на тържествената меса отряд лека куманска конница напада стремително рицарския лагер със стрели и силни викове и завързва [[сражение]]. Вбесените от това [[светотатство]] рицари грабват оръжието, качват се на конете си и започват да се построяват за битка. Противно на взетото от военния съвет решение, отрядът на граф [[Граф на Блоа|Луи дьо Блоа]] не изчаква останалите, излиза от лагера и се впуска в преследване на по-бързата от рицарите куманска конница. Така отрядът му, а след това и цялата рицарска армия, попадат в поставения капан. Леката куманска конница дори на няколко пъти спира, изчаквайки приближаването на рицарите, започва мним бой и пак се оттегля. Това продължава, докато достигат мястото на засадата, което е устроено в дол сред хълмиста местност. Минавайки покрай подготвените ями, куманите се обръщат към преследващите ги рицари, уж готови за бой. Когато тежката рицарска конница ги атакува в характерния за рицарите боен строй и галопиращ щурм, много от конете падат в ямите заедно с рицарите. Това спира атаката и внася смут сред латинците. През това време поставената в засада българска пехота излиза от укритията си и обкръжава рицарите. Когато Балдуин пристига с останалите си 200 рицари, вече е твърде късно. Опитите му да пробие обръча на обкръжението и да се притече на помощ на граф дьо Блоа остават напразни. Виждайки това, Калоян на свой ред атакува с тежката си конница и обкръжава Балдуин и неговия отряд. Така рицарите биват изолирани в две отделни по-малки групи. С разпокъсан строй, обкръжени и неспособни да си съдействат, рицарските отряди биват напълно разбити. За целта българите използват успешно [[Ласо|ласа]] и специално приготвени дълги [[Копие|копия]], завършващи накрая с куки, с които лесно свалят рицарите от конете им и след това ги довършват с [[меч]]ове, чукове и [[Брадва|брадви]].
 
Въпреки всичко, сражението е тежко и продължава до късно вечерта. ЗначителнаНемалка част от рицарската армия е унищожена. Отрядът на Балдуин е напълно разгромен, а императорът им – пленен и отведен в [[Търново]]. Все пак основната част от кръстоносната армия остава незасегната и боеспособна, което проличава във втория етап на срежението. Нанесен е чувствителен удар на младата (току-що създадена) [[Латинска империя]].<ref name=":1">Златарски, Васил Н. „История на българската държава през средните векове“, Том III. „Второ българско царство. България при Асеневци (1187 – 1280)“, I. „Освобождение и обединение на българските земи“, 5. „Отношенията на Калоян към латинци и ромеи“ София 1940.</ref><ref name=":2">Криворов И.: [http://www.vi-books.com/vis/vis5/vis5.1/vis5.1.pdf Разгромът на рицарите при Одрин 1205 г.] във ''Военноисторически сборник'', 2005, стр. 7 – 8</ref>
 
=== Втори етап на битката ===
След като оцелелите от засадата достигат лагера на кръстоносците, вдигат тревога. Основната част от кръстоносната армия се намира в лагера и Жофруа дьо Вилардуен и Манасие дьо Лил извеждат армията и я построяват в боен ред пред лагера. Българите се приближават, пускат "един облак стрели", както съобщава Вилардуен и се връщат обратно без да атакуват. Кръстоносците се оттеглят към Цариград. Очевидно след разгрома на отряда на Балдуин основната част от латинската армия остава е запазена и боеспособна. Тежката битка, която Калоян води с отряда на Балдуин му подсказва, че влизането в сражение с подготвена и построена в боен ред кръстоносна армия е рисковано, затова той се оттегля и не прави опит да преследва кръстоносците. Вероятно загубите в българската армия също са били значителни.
 
== Значение ==