Ърнест Ръдърфорд: Разлика между версии

==== Закон за радиоактивния разпад ====

[[Файл:Rezerford ustanovka.png|мини|300п|Схема на експеримента по разсейването на α частици. 1 - – радиоактивен източник, 2 - – оловен цилиндър, 3 - – златен лист, 4 - – полупрозрачен екран, 5 - – микроскоп]]

През [[1909]] г. под негово ръководство [[Ханс Гайгер]] и [[Ърнест Марсдън]] провеждат експеримент, в който обстрелват златно фолио с различна дебелина с алфа-частици, при което се наблюдава тяхното разсейване ([[разсейване на Ръдърфорд]]) в зависимост от ъгъла спрямо първоначалната им траектория. Ръдърфорд е вдъхновен и моли Гейгер и Марсдън да търсят алфа-частици с много големи ъгли на отклонение, от тип, който не се очаква от никоя теория на материята по това време. Резултатите показват, че някои от алфа-частиците рикошират в обратна посока (обратно разсейване). Осмислянето и интерпретирането на резултатите отнема почти две години. Така през [[1911]] г. Ръдърфорд стига до представата за [[Модел на Ръдърфорд|планетарния модел на атома]], според който атомите се състоят от положително заредено ядро с относително (спрямо атома) малки размери и по-разредена и отрицателно заредена атомна обвивка<ref>Rutherford, E. (1911). "The„The scattering of α and β particles by matter and the structure of the atom"atom“. The London, Edinburgh, and Dublin Philosophical Magazine and Journal of Science. Series 6. 21 (125): 669–688669 – 688.</ref>. Това е най-известният му [[експеримент]], който опровергава атомния модел, предложен от [[Джоузеф Джон Томсън]] и утвърждава модела на Ръдърфорд. Планетарният модел на атома на свой ред е в основата на квантовата теория на [[модел на Бор|атома на Бор]].

През 1919–19201919 – 1920 г. Ръдърфорд установява, че [[азот]]ът и другите леки елементи излъчват [[протон]], който той нарича „[[водороден атом]]“ при сблъсък с α (алфа) частици<ref>{{cite web |title=Atop the Physics Wave: Rutherford back in Cambridge, 1919–19371919 – 1937 |url=http://history.aip.org/history/exhibits/rutherford/sections/atop-physics-wave.html |website=Rutherford's Nuclear World: The Story of the Discovery of the Nucleus |publisher=American Institute of Physics |accessdate=25 June 2018}}</ref>. Този резултат показва, че водородните ядра са част от азотните ядра (и по тази логика, вероятно и от други ядра). Подобна конструкция се предполага в продължение на много години въз основа на атомните тегла, които са цели числа, кратни на тази на водорода

(виж хипотезата на Праут). Известно е, че водородът е най-лекият елемент, а неговите ядра вероятно са най-леките ядра. Сега, поради всички тези съображения, Ръдърфорд решава, че водородното ядро ​​е може би основен градивен елемент на всички ядра, а също така вероятно и нова [[фундаментална частица]]. По този начин, потвърждавайки и разширявайки изследванията на [[Вилхелм Вин]], който през 1898 г. открива протона в потоци йонизиран газ<ref>{{Cite journal |doi = 10.1002/andp.18943180404|title = Über positive Elektronen und die Existenz hoher Atomgewichte|journal = Annalen der Physik|volume = 318|issue = 4|pages = 669–677669 – 677|year = 1904|last1 = Wien|first1 = W.|bibcode = 1904AnP...318..669W}}</ref>, Ръдърфорд постулира, че водородното ядро е нова частица през 1920 г., която той нарича протон.

През 1921 г., докато работи с [[Нилс Бор]] (който от своя страна постулира, че електроните се движат по специфични орбити), Ръдърфорд изказва предположение за съществуването на [[неутрон]]и (в своята Бейкъровска лекция от 1920 г.), които по някакъв начин компенсират отблъскващия ефект между положително заредените протони, като причиняват привлекателна [[ядрена сила]] и по този начин ядрата не се разлитат вследствие на отблъскването между протоните. Единствената алптернатива на неутроните е наличието на "ядрени„ядрени електрони"електрони“, които биха противодействали на някои от протонните заряди в ядрото, тъй като тогава вече е известно, че ядрата имат около два пъти по-голяма маса. Но как тези ядрени електрони могат да бъдат прихванати в ядрото остава загадка. Теорията на Ръдърфорд за неутроните е доказана през 1932 г. от неговия сътрудник [[Джеймс Чадуик]], който разпознава неутроните веднага, когато са наблюдавани от други учени, а по-късно и от самият него, при бомбардиране на [[берилий]] с алфа частици. През 1935 г. Чадуик е удостоен с [[Нобелова награда по физика|Нобеловата награда по физика]] за това откритие.

Ръдърфорд се счита за един от най-уважаваните и велики учени в света<ref>P. P. O’Shea: Ernest Rutherford. His Honours and Distinctions. In: Notes and Records of the Royal Society of London. Band 27, Nummer 1, 1972, S. 67 </ref>. През 1914 г. [[Джордж V]] посвещава Ръдърфорд в [[рицар]]<ref>[The London Gazette.] Nummer 28806, 24. Februar 1914, S. 1546 </ref>. През 1925 г. го приемат в Ордена за заслуги, а през 1931 г. той става [[барон]]<ref>The London Gazette. Nummer 33675, Supplement, 1. Januar 1931, S. 1</ref>.

* химичният елемент [[ръдърфордий]], номер 104 в [[Периодична система|периодичната система на елементите]] - – първоначално синтезиран през 1964 година и получава името си през [[1997]] г. (преди това е известен като „[[Курчатовий]]“)

* [[астероид]] (1249) Ръдърфордия - – открит на 4 ноември 1932 г. от немския астроном Карл Вилхелм Райнмут, който работи в обсерваторията в [[Хайделберг]].

* лунен кратер Ръдърфорд - – [[кратер]]<ref>"Rutherford„Rutherford (lunar crater)"“. Gazetteer of Planetary Nomenclature. USGS Astrogeology Research Program.</ref> в северното полукълбо на обратната страна на [[Луна]]та. Името е утвърдено през 1976 г.

* кратер Ръдърфорд на Марс - – наименуван на учения през 1973 г.<ref>{{cite web|title=Gazetteer of Planetary Nomenclature {{!}} Rutherford|url=http://planetarynames.wr.usgs.gov/Feature/5240|website=usgs.gov|publisher=International Astronomical Union|accessdate=5 March 2015}}</ref>

* Лаборатория Ръдърфорд-Епълтън - – лаборатория за научни изследвания във [[Великобритания]], [[Оксфордшир]].

* колеж Ръдърфорд - – колеж в [[Окланд]], [[Нова Зеландия]]

* колеж Ръдърфорд - – колеж в университета Кент в [[Кентърбъри]], [[Англия]]