Уикипедия

Педро II (Бразилия): Разлика между версии

Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
Редакция без резюме
Редакция без резюме
Ред 1:
{{без източници}}
{{Монарх|име=Педро II
| описание=Император на Бразилия
| изображение за личността=[[Файл:Pedro II of Brazil - Brady-Handy.jpg|250px|]]
| описание на изображението=
| управление=[[7 април]] [[1831]] - – [[15 ноември]] [[1889]]
| коронация=
| обкръжение=
Line 10 ⟶ 9:
| други титли=
| кръщене=
| роден= [[2 декември]] [[1825]] г.
| място на раждане=[[Рио де Жанейро]], {{флагче с име|Бразилия|1822}}
| починал= [[5 декември]] [[1891]] г.
Line 26 ⟶ 25:
| герб = CoA Empire of Brazil (1870-1889).svg
}}
[[Файл:Pedro II circa 1887b transparent.png|мини|Педро II, 1881.]]
'''Педру II''' ([[2 декември]] [[1825]] – [[5 декември]] [[1891]]) е вторият и последен [[император]] на [[Бразилия]], който управлявал страната повече от 58 години.▼
 
▲'''Педру II''' ([[2 декември]] [[1825]] г. – [[5 декември]] [[1891]] г.) е вторият и последен [[император]] на [[Бразилия]], който управлявалуправлява страната повече от 58 години.<ref>{{cite book| last1 = Viana| first1 = Hélio| year = 1994| lang = pt| title = História do Brasil: período colonial, monarquia e república| edition = 15th| publisher = Melhoramentos| location = São Paulo| isbn = 978-85-06-01999-3| page = 467}}</ref>
Педро е роден на [[2 декември]] [[1825]] г. в императорския дворец Сао Криштовао в [[Рио де Жанейро]], [[Бразилия]], като '''Педро де Алкантара Жуао Карлош Леополдо Салвадор Бибиано Франсишко Шавиер де Паула Леокадио Мигел Габриел Рафаел Гонзага''. Той е седмото дете на бразилския император [[Педро I (Бразилия)|Педро I]] и на императрица [[Мария-Леополдина Австрийска|Мария-Леополдина]]. Майката на Педро умира, когато той е едва на една година. Император Педро I абдикира от бразилския престол през 1835 г. и заминава за Европа, оставяйки петгодишния Педро император на огромна империя и обричайки го на самотно детство и юношество. Принуден да прекарва всичкото си време в учение и подготовка за самостоятелно управление, Педро познава само няколко оскъдни момента на щастие и среща малко приятели на своята възраст. Опитът в дворцовите интриги и политическите борби оказват огромно влияние върху характера на Педро II, който израства със силно чувство за дълг и вярност към своя народ и държава.▼
 
▲Педро е роден на [[2 декември]] [[1825]] г. в императорския дворец Сао Криштовао в [[Рио де Жанейро]], [[Бразилия]], като '''Педро де Алкантара Жуао Карлош Леополдо Салвадор Бибиано Франсишко Шавиер де Паула Леокадио Мигел Габриел Рафаел Гонзага''. Той е седмото дете на бразилския император [[Педро I (Бразилия)|Педро I]] и на императрица [[Мария-Леополдина Австрийска|Мария-Леополдина]]. Майката на Педро умира, когато той е едва на една година. Император Педро I [[Абдикация|абдикира]] от бразилския престол през 1835 г. и заминава за Европа, оставяйки петгодишния Педро император на огромна империя и обричайки го на самотно детство и юношество. Принуден да прекарва всичкото си време в учение и подготовка за самостоятелно управление, Педро познавапреминава само през няколко оскъдни момента на щастие и среща малко приятели на своята възраст. Опитът в дворцовите интриги и политическите борби оказват огромно влияние върху характера на Педро II, който израства със силно чувство за дълг и вярност към своя народ и държава.
Наследил една крайно разделена империя, Педро II успява да превърне Бразилия в призната сила на международната политическа сцена. По негово време Бразилия се отличава от испаноезичните си съседи с политическа стабилност, ревностно защитавана свобода на словото, уважението към гражданските права, постоянен икономически растеж и особено с формата на държавното си устройство&nbsp;— конституционна монархия с парламентарно представителство. При Педро II Бразилия се утвърждава и като регионална военна сила, излизайки като победителка от три войни – [[Платайската война]], [[Уругвайската война]] и [[Война на Тройния съюз|Войната на Тройния съюз]]. Въпреки че среща жестока съпротива от страна на заинтересовани политически и икономически кръгове в бразилското общество, по време на управлението си Педро II успява да постигне пълна забрана на робството благодарение на постоянния натиск, който самият той оказва за неговото премахване.▼
 
▲Наследил една крайно разделена империя, Педро II успява да превърне Бразилия в призната сила на международната политическа сцена. По негово време Бразилия се отличава от испаноезичните си съседи с политическа стабилност, ревностно защитавана свобода на словото, уважението към гражданските права, постоянен икономически растеж и особено с формата на държавното си устройство&nbsp;— – конституционна монархия с парламентарно представителство. При Педро II Бразилия се утвърждава и като регионална военна сила, излизайки като победителка от три войни – [[Платайската война]], [[Уругвайската война]] и [[Война на Тройния съюз|Войната на Тройния съюз]]. Въпреки че среща жестока съпротива от страна на заинтересовани политически и икономически кръгове в бразилското общество, по време на управлението си Педро II успява да постигне пълна забрана на робството благодарение на постоянния натиск, който самият той оказва за неговото премахване.
 
Самият той учен, император Педро II се прославя като изтъкнат покровител на образованието, културата и науката. Той си спечелва признанието на хора като [[Чарлз Дарвин]], [[Виктор Юго]] и [[Фридрих Ницше]] и е личен приятел с [[Рихард Вагнер]], [[Луи Пастьор]] и [[Хенри Уадсуорт Лонгфелоу|Хенри Лонгфелоу]].
 
Дългото управление на император Педро II завършва по неочакван и необичаен начин&nbsp;— – въпреки своята изключителна популярност сред бразилците, той е детрониран чрез военен преврат, който не се ползва с почти никаква подкрепа извън един тесен кръг от бразилски офицери, желаещи да видят [[Бразилия]] република, управлявана от [[диктатор]].<ref>{{cite book| last1 = Ermakoff| first1 = George| year = 2006| lang = pt| title = Rio de Janeiro&nbsp;– 1840 – 1900&nbsp;– Uma crônica fotográfica| publisher = G. Ermakoff Casa Editorial| location = Rio de Janeiro| isbn = 978-85-98815-05-3| page = 189}}</ref><ref>{{cite book| last1 = Carvalho| first1 = José Murilo de| year = 2007| lang = pt| title = D. Pedro&nbsp;II: ser ou não ser| publisher = Companhia das Letras| location = São Paulo| isbn = 978-85-359-0969-2| page = 219}}</ref> С разклатено здраве, уморен от дългото управление, песимист по отношение на перспективите пред монархията, Педро II не допуска никаква съпротива срещу преврата и не подкрепя нито един от последвалите опити за възстановяване на монархията в Бразилия. Педро II прекарва последните години от живота като изгнаник в Европа, където живее сам и почти без никакви средства. Той умира в [[Париж]] на [[5 декември]] [[1891]] г.
 
След детронацията на Педро II Бразилия изпада в дълъг период на анарахия[[анархия]], диктатура и икономически хаос. Същите хора, които прогонват императора от Бразилия, скоро започват да виждат в неговото управление модел за бразилската република. Няколко десетилетия след смъртта на Педро II той е реабилитиран от режима в Бразилия и останките му са пренесени обратно в страната, където са препогребани с държавни почести.<ref>{{cite book| last1 = Barman| first1 = Roderick J.| year = 1999| title = Citizen Emperor: Pedro&nbsp;II and the Making of Brazil, 1825 – 1891| publisher = Stanford University Press| location = Stanford| isbn = 978-0-8047-3510-0| page = 405}}</ref>▼
 
== Източници ==
▲След детронацията на Педро II Бразилия изпада в дълъг период на анарахия, диктатура и икономически хаос. Същите хора, които прогонват императора от Бразилия, скоро започват да виждат в неговото управление модел за бразилската република. Няколко десетилетия след смъртта на Педро II той е реабилитиран от режима в Бразилия и останките му са пренесени обратно в страната, където са препогребани с държавни почести.
<references/>
 
{{Бразилия-мъниче}}
[[Категория:Бразилски политици]]
[[Категория:История на Бразилия]]
Взето от „https://bg.wikipedia.org/wiki/Педро_II_(Бразилия)“.