'''Дякон''' (от гр. διάκονος – служител) е църковнослужител. В християнската религия, дяконът е духовно лице от низшата степен на [[клир]]а.
"Поставя се "ако„ако са безпорочни"безпорочни“ (1Тим. 3:13) чрез ръкополагане (хиротония), но сам не може да ръкополага и не може да извършва богослужения самостоятелно. В апостолските времена дяконите са прислужвали на църковните трапези, а по-късно са започнали да прислужват и при богослужението. Днес дяконът е помощник на архиерея и свещеника в богослужението. Дяконите монаси се наричат [[йеродякон]]и, т.е. свещенодякони. Проявилите усърдие в службата и живота си дякони биват отличавани със званието [[протодякон]]и, т.е. първи или старши дякони, а йеродяконите получават отличие [[архидякон]]и, т.е. началници на дяконите"<ref>[http://www.pravoslavieto.com/rechnik/ts.htm Православен речник, pravoslavieto.com]</ref>.
