Разлика между версии на „Корсика“

({{lang-co}} => {{lang|co}})
'''Корсика''' ({{lang|co|Corsica}}; {{lang|fr|Corse}}) е четвъртият по големина [[остров]] в [[Средиземно море]], разположен на запад от [[Италия]], на югоизток от [[Франция]] и на север от остров [[Сардиния]]. Смятана е за един от [[Региони на Франция|осемнадесетте региона]] на Франция, въпреки че строго погледнато Корсика по закон е ''collectivité territoriale''. Като такава тя има по-големи правомощия в сравнение с останалите френски региони, но на практика положението ѝ е сходно с тях.
 
== История и география ==
{{основна|История на Корсика}}
Разположението на Корсика е от голямо стратегическо значение, тъй като е поле на военни операции, които се водят между Италия и Франция от векове. Възможното обединение със Сардиния винаги е било считано за опасно, най-вече от [[Обединено кралство|Обединеното кралство]], защото това би довело до категоричната власт над средиземноморието от страна на владетеля на тези два острова.
 
Първите обитатели на Корсика, които са оставили множество долмени, менхири и други мегалитни паметници на острова, могат да се датират от третото хилядолетие пр. н. е. . Около 560 г. пр. н. е. гърци от Фокея в Мала Азия основават град Алалия на източния бряг. От началото на 3 век пр. н. е. островът е владение на картагенците, докато чрез множество военни кампании между 259 и 163 г. пр. н.е. римляните не го завладяват напълно. Византийската империя упражнява минимална власт в Корсика от средата на VI век, която е последвана от управление на папството от средата на VIII век нататък. Между 450 и 1050 г. островът е редовно атакуван и частично окупиран от вандалите, ломбардите и арабите , като през това време градовете на острова са унищожени, жителите им са прогонени във вътрешността, а крайбрежните земеделски земи изоставени.
Корсика е френски [[Региони на Франция|регион]] с население от 330 354 души<ref>[https://www.insee.fr/fr/statistiques/1893198 INSEE]. „''Estimation de la population au 1<sup>er</sup> janvier 2016. Séries par région, département, sexe et âge de 1975 à 2016''“. Посетен на 2 май 2017 г.</ref> (2016 г.) и със [[столица]] [[Аячо]] (на корсикански ''Aiacciu''). Територията ѝ е 8682 [[квадратен километър|км²]]. [[Релеф]]ът е силно планински, с най-висок връх Монте Синто (Monte Cinto, 2710 м).
 
През 1077 г. управлението на острова е поверено от папството на епископа на Пиза, а през следващите два века в Корсика са построени над 300 църкви под ръководството на Пиза. По това време Корсика се превръща в ябълката на раздора между Пиза и Генуа (до 1284 г.), а по-късно и между Генуа и Арагон (от 1297 г. до 1434 г.). Борбите между местната феодална аристокрация и Генуезци допълнително стопяват населението в периода 1434–53 г., след което Генуа успява да наложи господство. След кратка френска окупация (1553–59) и корсиканско национално въстание, ръководено от Самперо Корсо, през 1567 г. с Генуа отново налага своето управление, продължило до 1729 г. Управлението на Генуа по това време е известно с корумпираното си правораздаване и това насърчава корсиканците да прибягват до частна форма на отмъщение, известна като вендета.
Областта е разделена на два [[Административна единица|департамента]]: Corse-du-Sud (в превод „Южна Корсика“) и Haute-Corse (прев. „Горна Корсика“). Бившият департамент Corse (номер 20) е разделен на два департамента през 1975.
 
След бунт срещу властта на Генуа през 1729 г. следва период на нестабилност, който завършва със създаването на Корсиканска република от Паскуале Паоли през 1755 г. Тъй като генуезкият контрол по това време е ограничен само до няколко крайбрежни града, Паоли организира останалата част от Корсика като независима демократична държава и приема забележително либерална конституция. По време на своето 14-годишно управление (до 1769 г.) Паоли полага големи усилия да организира политическия живот на острова, потиска вендетата, основава университет и печатница и изгражда Корсикански флот. През 1768 г. обаче Генуа продават правата си на Корсика на Франция, а френските войски нахлуват на острова. През 1769 г. Корсика става провинция Франция. С изключение на кратки периоди на окупация от британците (1794–96) и италианците и германците (1942–43), Корсика остава френска територия след това.<ref name="британика">[https://www.britannica.com/place/Corsica Корсика на Енциклопедия Британика]</ref>
Големите градове на острова се намират в крайбрежната зона. Най-големите са Аячо (корс. ''Aiacciu'', фр. ''Ajaccio''), Бастия (корс./фр. ''Bastia''), Корте (корс. ''Corti'', фр. ''Corte'') и Сартен (корс. ''Sartè'', фр. ''Sartène'').
 
В Корсика има доста [[туризъм|туристически]] [[местност]]и, като Бонифасио, Порто Векио, Калви и други. <!--Saint-Florent, Bonifacio, Porto-Vecchio и Calvi-->
 
В североизточния край на острова има голям [[природен парк]], където са защитени хиляди редки [[животно|животински]] и [[растение|растителни]] [[вид]]ове. Той е създаден през [[1972]] г. и обхваща Залива на Порто, [[резерват]]а Скандола („Réserve Naturelle de Scandola“, в списъка на [[ЮНЕСКО]] за световното наследство) <!--Unesco World Heritage Site не знам как се превежда--> и някои от най-високите планински върхове.
 
=== Известни хора, родени в Корсика ===
 
Депутат в Националното събрание на Франция, както и известен политик, юрист и адвокат от първата половина на 20 век, който е родом от Корсика е [[Винсент дьо Моро-Гиафери]] ([[1878]] – [[1956]]).
 
== География ==
[[File:Corsica-geographic map-en.svg|thumb|Географска карта на Корсика]]
Корсика е френски [[Региони на Франция|регион]] с население от 330 354 души<ref>[https://www.insee.fr/fr/statistiques/1893198 INSEE]. „''Estimation de la population au 1<sup>er</sup> janvier 2016. Séries par région, département, sexe et âge de 1975 à 2016''“. Посетен на 2 май 2017 г.</ref> (2016 г.) и със [[столица]] [[Аячо]] (на корсикански ''Aiacciu''). Територията ѝ е 8682 [[квадратен километър|км²]]. [[Релеф]]ът е силно планински, с най-висок връх Монте Синто (Monte Cinto, 2710 м).
 
Областта е разделена на два [[Административна единица|департамента]]: Corse-du-Sud (в превод „Южна Корсика“) и Haute-Corse (прев. „Горна Корсика“). Бившият департамент Corse (номер 20) е разделен на два департамента през 1975.
 
Големите градове на острова се намират в крайбрежната зона. Най-големите са Аячо (корс. ''Aiacciu'', фр. ''Ajaccio''), Бастия (корс./фр. ''Bastia''), Корте (корс. ''Corti'', фр. ''Corte'') и Сартен (корс. ''Sartè'', фр. ''Sartène'').
 
В Корсика има доста [[туризъм|туристически]] [[местност]]и, като Бонифасио, Порто Векио, Калви и други. <!--Saint-Florent, Bonifacio, Porto-Vecchio и Calvi-->
 
В североизточния край на острова има голям [[природен парк]], където са защитени хиляди редки [[животно|животински]] и [[растение|растителни]] [[вид]]ове. Той е създаден през [[1972]] г. и обхваща Залива на Порто, [[резерват]]а Скандола („Réserve Naturelle de Scandola“, в списъка на [[ЮНЕСКО]] за световното наследство) <!--Unesco World Heritage Site не знам как се превежда--> и някои от най-високите планински върхове.
 
== Политика ==