Разлика между версии на „Корсика“

м
Разположението на Корсика е от голямо стратегическо значение, тъй като е поле на военни операции, които се водят между Италия и Франция от векове. Възможното обединение със Сардиния винаги е било считано за опасно, най-вече от [[Обединено кралство|Обединеното кралство]], защото това би довело до категоричната власт над средиземноморието от страна на владетеля на тези два острова.
 
Първите обитатели на Корсика, които са оставили множество долмени, менхири и други мегалитни паметници на острова, могат да се датират от третото хилядолетие пр. н. е. . Около 560 г. пр. н. е. [[Древна Гърция|гърци]] от [[Фокея]] в [[Мала Азия]] основават град [[Алалия]] на източния бряг. От началото на 3 век пр. н. е. островът е владение на [[Картаген|картагенците]], докато чрез множество военни кампании между 259 и 163 г. пр. н.е. [[Римска империя|римляните]] не го завладяват напълно. [[Византийска империя|Византийската империя]] упражнява минимална власт в Корсика от средата на VI век, която е последвана от управление на папството от средата на VIII век нататък. Между 450 и 1050 г. островът е редовно атакуван и частично окупиран от вандалите[[вандали]], ломбардите[[Ломбардия|ломбарди]] и арабите [[араби]], като през това време градовете на острова са унищожени, жителите им са прогонени във вътрешността, а крайбрежните земеделски земи изоставени.
 
През 1077 г. управлението на острова е поверено от папството на епископа на [[Пиза]], а през следващите два века в Корсика са построени над 300 църкви под ръководството на Пиза. По това време Корсика се превръща в ябълката на раздора между Пиза и [[Генуа]] (до 1284 г.), а по-късно и между Генуа и [[Арагон]] (от 1297 г. до 1434 г.). Борбите между местната феодална аристокрация и Генуезцигенуезци допълнително стопяват населението в периода 1434–53 г., след което Генуа успява да наложи господство. След кратка френска окупация (1553–59) и корсиканско национално въстание, ръководено от [[Самперо Корсо]], през 1567 г. с Генуа отново налага своето управление, продължило до 1729 г. Управлението на Генуа по това време е известно с корумпираното си правораздаване и това насърчава корсиканците да прибягват до частна форма на отмъщение, известна като [[вендета]].
 
След бунт срещу властта на Генуа през 1729 г. следва период на нестабилност, който завършва със създаването на Корсиканска република от Паскуале[[Паскал Паоли]] през 1755 г. Тъй като генуезкият контрол по това време е ограничен само до няколко крайбрежни града, Паоли организира останалата част от Корсика като независима демократична държава и приема забележително либерална конституция. По време на своето 14-годишно управление (до 1769 г.) Паоли полага големи усилия да организира политическия живот на острова, потиска вендетата, основава университет и печатница и изгражда Корсикански флот. През 1768 г. обаче Генуа продават правата си на Корсика на Франция, а френските войски нахлуват на острова. През 1769 г. Корсика става провинция Франция. С изключение на кратки периоди на окупация от британците (1794–96) и италианците и германците (1942–43), Корсика остава френска територия след това.<ref name="британика">[https://www.britannica.com/place/Corsica Корсика на Енциклопедия Британика]</ref>
 
=== Известни хора, родени в Корсика ===