Уикипедия

Лесичарка: Разлика между версии

Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
м Бот: замяна на тире с дефис в по- и най-
Редакция без резюме
Ред 1:
{{обработка|форматиране}}
{{Селище в България
| екатте = 43339
Line 9 ⟶ 8:
| площ = 23,121
}}
'''Лесичарка''' се намира ве [[Северен Централен Районсело]] нав [[РепубликаСеверна България]]. То се намира в [[община Габрово]], област [[област Габрово]].▼
 
'''Лесичарка''' е [[село]] в [[Северна България]]. То се намира в [[община Габрово]], [[област Габрово]]. Селото отстои на еднакво разстояние от град [[Габрово]] и град [[Дряново]] – 10 километра, на пет километра от историческия [[Дряновски манастир]] и на 5километра от село [[Боженци]].
 
== География ==
Лесичарка отстои на еднакво разстояние от град [[Габрово]] и град [[Дряново]] – 10 километра, на пет километра от историческия [[Дряновски манастир]] и на 5 километра от село [[Боженци]]. Разстоянията между селцата в района на Лесичарка не са големи, между 1 – 2 км, а най-отдалечените се намират на 5 километра от селото. Селото е с надморска височина 448 метра и площ 23,121 m².
▲'''Лесичарка''' се намира в [[Северен Централен Район]] на [[Република България]] в [[община Габрово]], област [[Габрово]].
 
Селото е разположено на 42.933 ̊ северна ширина и на 25.383 ̊ източна дължина. То е с надморска височина 448 метра и площ 23,121 m². Разстоянията между селцата в района на Лесичарка не са големи, между 1 – 2 км, а най-отдалечените се намират на 5 километра от селото.
 
Селото се намира в [[Умереноумерено-Континенталнияконтиненталния пояс]]. Континенталният климат се характеризира със студена зима и много горещо лято, като най-студен е месец януари, а най-топло е през юли. Духат умерени северозападни ветрове с най-голяма скорост през януари и най-малка през юни. Разликата между летни и зимни температури може да достигне до 40 ̊ и повеченад градуса40 °С.
 
Покрай селото не минава река, но има малко дере от южния му край, което обаче през лятото почти пресъхва. Въпреки това в селото и близките околности има достатъчно извори с питейна вода. Само в селото бликат 10 извора, а на шест от тях са изградени корита и плочи. В по ранни времена селото се е снабдявало с питейна вода от „камъка Чириковец“. След това, когато то се е разраснало, хората са потърсили вода на други места и сами са създали чешми. По известно е „Ильовото кладенче“, което извирало на десния бряг на дерето. Малко по надолу от него се е намирал „Колювия кладенец“, който е един от най-старите извори.<ref> „Минчев“-"История на село Лесичарка" Тотю Минчев, Издателство „Сириус 4“ – Велико Търново 2001 г.</ref>
 
== История ==
Селище Лесичарка се споменава за първи път в описа на [[Пири Карамани]] от [[Никополския санджак]] през 1550 г.(XVI век). Махала Лесичарка край село Габрова се споменава в османски документ от 1757 г. Колибите: [[Смоленца]], Лесичарка, [[Чумаци]] и [[Карали]] се споменават в данъчни тефтери от началото на XIX век, които се съхраняват в [[РИМ - Габрово]]. В един от тях са записани селата и махалите от този район във връзка със събирането на данък [[бирт]] от 1810 г. По това време данъкоплатците в тези селища са били съответно: за [[Смоленца]] – 108 души, за Лесичарка – 90 души, за [[Чумаци]] – 129 души. Може да се предположи колко души са живели по това време в селата и колко големи са били те. В този тефтер от турско време се виждат и колибите [[Смоленца]]. Това са колиби, които са съществували до средата на XIX век, защото след това време [[Смоленца]] вече отсъства от данъчните тефтерите. По кое време и къде са се изселили жителите не се знае? Защо е изоставено селището след като не е било малко? За местонахождението на колибите се предполага само по останките на височината Смоленца. На самиятсамия връх, обрасъл с храсти и полски бурени, все още личат зидове, улица и иманярски изкопи. Може да се предположи, че изворът от които са ползвали вода е пресъхнал и това е принудило хората да се заселят в Лесичарка и околните колиби.
 
Историческата съдба на Лесичарските селца е много близка. Скътани в дебрите на [[Предбалкана]], защитени от неприятелски погледи, те не са преживявали и претърпявали сериозни катаклизми, като кържалийски нападения, опожарявания и т.н. По време на Априлското въстание населението е спокойно и въпреки близостта на селото до историческия [[Дряновски манастир]], то не е пострадало.<ref>Мария Стефанова Иванова – Дипломна работа за село Лесичарка – „Бит, култура и традиции“ от 1968 г.</ref>
 
Около 1855 г. е открито първото килийно училище в селото. То е основано по инициатива на църквата, която поела грижата за училището. Поради липса на стаи за училището, учебните занятия са се провеждали в една стая от къщата на Стоян Гиргинов. Намирало се в приземния етаж в югозападния край на къщата, непосредственнонепосредствено до някогашния дюкян. Учителка е била баба Цанковица – (калугерка). Няма сведения колко деца са се учили в това училище.<ref>„Минчев“</ref>
 
По-късно с разрастването на революционната дейност на населението и появата на революционни комитети стари хора разказват, че през селото е минавал [[Васил Левски]] воден от [[Георги Измирлиев]], преоблечен като овчарче.<ref>„Минчев“</ref>
Line 33 ⟶ 29:
 
=== Религия ===
Село Лесичарка и околните села изповядват Източноизточно-православното християнство.
 
От 1915 година в църковно отношение село Лесичарка е самостоятелна енория със собствен храм. Лесичарска енория се състои от 11 села. Това са: село [[Велневци]]; село [[Кметчетата]]; село [[Велковци (Област Габрово)|Велковци]], което е голямо село със 77 къщи, село [[Костенковци]]; село [[Колишовци]], село [[Стойчовци]]; село [[Поповци (Област Габрово)|Поповци]]; село [[Карали]]; село [[Чомаци]] и махала [[Гаревци]]. Храмът на селото се казва [[„Св. Параскева”]]. Той е построен през 1834 година, а по късно към него е построена самостоятелна камбанария. Няма сведения кои са строителите му и къде отлята първата камбана.
 
=== Обществени институции ===
Село Лесичарка е кметство в Габровска община. Към Лесичарското кметство влизат селата [[Костенковци]], [[Карали]], [[Иглика]] и [[Чумаци]]. Според преброяването от 2011 година в него живеят 92 души. По голямата част от жителите на селото са възрастни хора, но има и по -млади, които работят в кметството и здравната служба.
 
<!-- == Културни и природни забележителности == -->
Line 45 ⟶ 41:
== Източници ==
<references/>
 
== Източници ==
* Тотю Минчев – „История на село Лесичарка“ издадена 2001 г. – Издателство „Сириус 4“ – Велико Търново 7904/2005 г.
* Мария Стефанова Иванова – Дипломна работа за село Лесичарка – „Бит, култура и традиция“ – 1968 г.
Line 52 ⟶ 46:
== Личности ==
* [[Генерал-майор]] [[Тодор Гиргинов]] – български генерал
* [[Венко Венков|Венко Спасов Венков]] – оперен певец, тенор.
* [[Стефана Гиргинова|Стефана Цонева Гиргинова]]–„Буря” – българска партизанка.
 
== Външни препратки ==
Взето от „https://bg.wikipedia.org/wiki/Лесичарка“.