Артур Непокойчицки: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
BotNinja (беседа | приноси)
{{lang-ru}} => {{lang|ru}}
Редакция без резюме
Ред 1:
{{Личност
{{Биография инфо
| име = Артур Непокойчицки
| име-оригинал =
| портрет = Nepokoichitskiy Artur Adamovich.jpg
| px категория = 220офицер
| описание = руски офицер
| портрет = Nepokoichitskiy Artur Adamovich.jpg
| портрет-описание =
| пол =
| име-рождено =
| роден-дата = [[8 декември]] [[1813]]
| роден-място = [[Слуцк]], [[Руска империя]]
| починал-дата = [[11 ноември]] [[1881]]
| починал-място = [[Санкт Петербург]], [[Руска империя]]
| националност = {{Русия}}
| работил =
| псевдоним =
| вложки =
| още =
| баща =
| майка =
| брак =
| деца =
| подпис =
| сайт =
}}
 
'''Артур Адамович Непокойчицки''' ({{lang|ru|Артур Адамович Непокойчицкий}}) е руски офицер, генерал от пехотата,. участникУчастник в [[Руско-турска война (1877-1878)|Руско-турската война]] (1877  – 1878)]].
 
== Биография ==
РоденАртур Непокойчицки е роден е на 8 декември 1813 г. в гр. Слуцк (днешна [[Минска област]], [[Беларус]]) в семейството на потомствен беларускибелоруски [[дворянин]]. Ориентира се към военното поприще. Завършва Пажеския корпус (1832). Действителна военна служба започва с производство в първо офицерско звание прапорщик с назначение в лейбгвардейския Преображенски эполк.
 
Участва в [[Кавказка война|Кавказката война (1841 – 1847]]. Повишен е във военно звание генерал-майор от 1849 г. Участва в [[Унгарска революция (1848 – 1849)|Унгарската кампания (1848 – 1849)]].
 
Действителна военна служба започва като кадет в Преображенския гвардейски полк. Участва във военните действия в [[Кавказ]](1841 – 1847). Военно звание [[генерал-майор]] от 1849 г. Участва в Унгарската кампания. По време на [[Кримска война|Кримската война (1853 – 1856)]] се бие при [[Браила]], [[Мачин]], [[Обсада на Силистра|обсадата на Силистра]] и [[Обсада на Севастопол (1854 – 1855)|отбраната на Севастопол]]. Началник-щаб на Vщаба на 5-ти армейски корпус. [[ГенералПовишен е във военно звание генерал-лейтенант]] (от 1855) г. Началник-щаб на Vщаба на 5-та армия. Награден е с висшия военен Орден „Свети [[Александър Невски]]“Невски“. ПовищенПовишен е последователно в звание генерал от пехотата (от 1868) г. и генерал-адютант (от 1874) г. Председател на военно-кодификационната комисия (1859 – 1876). Член на Военния съвет на Руската армия от 1874 г. Разработва основите на плана за кампанията в [[Средна Азия]].
 
Участва в [[Руско-турска война (1877-1878)|Руско-турската война (1877 – 1878)]]. При подготовката на войната е назначен за [[Въоръжени сили на Русия в Руско-турската война (1877 – 1878)|началник на Полевия щаб на Действащата дунавска руска армия]]. Участва под командването на император [[Александър II (Русия)|Александър II]], великия княз [[Николай Николаевич]] и военния министър генерал-лейтенант [[Дмитрий Милютин]] в реализиранено на стратегическия план на войната, разработен от генерал-лейтенант [[Николай Обручев]]. Непрекъснато е на театъра на военните действия и неотклонно следва плана на войната. Негов помощник и близък сътрудник е генерал-майор [[Казимир Левицки]]. Управлява с невъзмутимо спокойствие планирането и реализирането на военните операции. Поощрява маневрените действия на временно сформирани сборни отряди и колони при реализирането на оперативни задачи. Взема участие при определянето на стратегическите решения за хода на войната на съвещания при императора и военни съвети.
=== Руско-турска война (1877 – 1878) ===
При подготовката на войната е назначен за началник на Полевия щаб на Действащата дунавска руска армия. Участва под командването на император [[Александър II (Русия)|Александър II]], великия княз [[Николай Николаевич]] и военния министър генерал-лейтенант [[Дмитрий Милютин]] в реализиранено на стратегическия план на войната, разработен от генерал-лейтенант [[Николай Обручев]]. Непрекъснато е на театъра на военните действия и неотклонно следва плана на войната. Негов помощник и близък сътрудник е генерал-майор [[Казимир Левицки]]. Управлява с невъзмутимо спокойствие планирането и реализирането на военните операции. Поощрява маневрените действия на временно сформирани сборни отряди и колони при реализирането на оперативни задачи. Взема участие при определянето на стратегическите решения за хода на войната на съвещания при императора и военни съвети.
 
Не на всички съвременници обаче се харесва неговата ''неторопливост'' (мудност), ролята му на посредник при уреждането на конфликтите във висшето руско командване и неуредиците в материалното снабдяване на войската от компанията „Грегер, Горвиц и Коган“. На 19 януари 1878 г. заедно с генерал-майор Казимир Левицки подписва в [[Одрин]] „Условия за примирие между Русия и Турция“ ([[Одринско примирие]]).
 
Награден е с Орденорден „Свети Георги“ III ст. за преминаването на р. [[Дунав]] при [[Зимнич]]  [[Свищов]] и Орденорден „Свети Георги“II ст. за превземането на [[Плевен]].
=== След войната ===
Награден с Орден „Свети Георги“ III ст. за преминаването на р. [[Дунав]] при [[Зимнич]] – [[Свищов]] и Орден „Свети Георги“II ст. за превземането на [[Плевен]].
 
ЧленСлед войната е член на Държавния съвет от 1878 г. Почетен командир на 54-ти минскиМински пехотен полк.
 
== Източници ==