Артур Непокойчицки: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
{{lang-ru}} => {{lang|ru}} |
Bulldog4eto (беседа | приноси) Редакция без резюме |
||
Ред 1:
{{Личност
| име = Артур Непокойчицки
| име-оригинал =
| портрет = Nepokoichitskiy Artur Adamovich.jpg▼
|
| описание = руски офицер
▲| портрет = Nepokoichitskiy Artur Adamovich.jpg
| портрет-описание =
| пол =
| име-рождено =
| роден-дата = [[8 декември]] [[1813]]
| роден-място = [[Слуцк]], [[Руска империя]]
| починал-дата = [[11 ноември]] [[1881]]
| починал-място = [[Санкт Петербург]], [[Руска империя]]
| националност = {{Русия}}
| работил =
| псевдоним =
| вложки =
| още =
| баща =
| майка =
| брак =
| деца =
| подпис =
| сайт =
}}
'''Артур Адамович Непокойчицки''' ({{lang|ru|Артур Адамович Непокойчицкий}}) е руски офицер, генерал от пехотата
== Биография ==
Участва в [[Кавказка война|Кавказката война (1841 – 1847]]. Повишен е във военно звание генерал-майор от 1849 г. Участва в [[Унгарска революция (1848 – 1849)|Унгарската кампания (1848 – 1849)]].
Участва в [[Руско-турска война (1877-1878)|Руско-турската война (1877 – 1878)]]. При подготовката на войната е назначен за [[Въоръжени сили на Русия в Руско-турската война (1877 – 1878)|началник на Полевия щаб на Действащата
▲При подготовката на войната е назначен за началник на Полевия щаб на Действащата дунавска руска армия. Участва под командването на император [[Александър II (Русия)|Александър II]], великия княз [[Николай Николаевич]] и военния министър генерал-лейтенант [[Дмитрий Милютин]] в реализиранено на стратегическия план на войната, разработен от генерал-лейтенант [[Николай Обручев]]. Непрекъснато е на театъра на военните действия и неотклонно следва плана на войната. Негов помощник и близък сътрудник е генерал-майор [[Казимир Левицки]]. Управлява с невъзмутимо спокойствие планирането и реализирането на военните операции. Поощрява маневрените действия на временно сформирани сборни отряди и колони при реализирането на оперативни задачи. Взема участие при определянето на стратегическите решения за хода на войната на съвещания при императора и военни съвети.
Не на всички съвременници обаче се харесва неговата ''неторопливост'' (мудност), ролята му на посредник при уреждането на конфликтите във висшето руско командване и неуредиците в материалното снабдяване на войската от компанията „Грегер, Горвиц и Коган“. На 19 януари 1878 г. заедно с генерал-майор Казимир Левицки подписва
Награден е с
▲Награден с Орден „Свети Георги“ III ст. за преминаването на р. [[Дунав]] при [[Зимнич]] – [[Свищов]] и Орден „Свети Георги“II ст. за превземането на [[Плевен]].
== Източници ==
|