Атанас Пейков: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Ред 15:
Активно се ангажира с ВМРО (обединена) и гръцката левица. Заради дейността си през 1934 година е арестуван, осъден и заточен в островите [[Анафи]], [[Фолегандрос]] и [[Агиос Евстратиос]]. По-късно работи като редактор на популисткия вестник „[[Лаики Фони]]“ (''Глас на народа''). При режима на генерал [[Йоанис Метаксас]] през 1939 година е хвърлен в затвора [[Акронавплия]], където е заедно с някои от най-видните членове на ГКП. На 28 юни 1941 година с активното застъпничество на Българския клуб в [[Солун]] Атанас Пейков е освободен от затвора заедно с деклариралите се за българи [[Андрей Чипов]], [[Лазар Дамов]] и още 24 политически затворници, от [[Егейска Македония|Южна Македония]]. Установява се в [[Българско управление в Македония, Поморавието и Западна Тракия (1941 – 1944)|анексираното от България Беломорие]]. Мести се в [[Драма (град)|Драма]], където получава българско поданство и става член на управата на местната "Обществена сила". Работи като чиновник в тютюнева фирма. След септември 1944 година Атанас Пейков се премества в [[София]], където работи в [[Радио София]] като редактор на предаванията на гръцки език.
 
След 1947 година става редактор-преводач в информационното бюро на ГКП „Елас прес“. През 1951 година заминава за [[Букурещ]] и работи в македонския отдел на издателството „Неа Елада“ при ЦК на ГКП. Списва македонската страница на гръцкия емигрантски вестник „[[Неа Зои (1949)|Неа Зои]]“. Чужд e на наложения в [[Югославия|Югославска]] Македония нов официален език. Създава "Буквар" и „Граматика на македонския език“ (1952), в която предлага нова езикова норма, основана върху диалектите на Югозападна Македония ([[Леринско]], [[Костурско]], [[Воденско]]) с употреба на [[българска азбука|българската азбука]]. На тази норма през 1950-те години са отпечатани редица книги, вестници и списания, издадени от ГКП в емиграция. По-късно се връща в [[София]], където почива през 1971 година. Атанас Пейков се представя като лоялен комунист, предан на ГКП и противник на политическите домогвания на [[ЮКП]] и нейния агресивен проюгославски [[македонизъм]]. Отнася се с уважение и чувство за близост към [[България]], където прекарва редица години от живота си.<ref>[http://www.macedonia-science.org/page.php?189 Даскалов, Георги. Предизвикани размисли за просветното дело и езика на беломорските българи. Македонски преглед,2006,№ 3, 33-37]</ref><ref>Кирјазовски, Ристо. Македонската политичка емиграција от егејскиот дел на Македонија во источноевропските земји по Втората светска војна. Скопје, 1989, 221-233</ref><ref>Доневски, Ѓорѓи. Бапчор. Скопје, 1996</ref>
 
== Бележки ==