Разлика между версии на „Николай Криденер“

редакция без резюме
м (кор., норм. контрол; форматиране: 3x тире-числа, 2x заглавие-стил, 4 интервала, URL, кавички (ползвайки Advisor))
| портрет-описание =
| роден-дата =[[10 март]] [[1811]] г.
| роден-място = [[Талин]], [[Руска империя]]
| починал-дата = [[17 февруари]] [[1891]] г.
| починал-място = [[Варшава]], [[Полша]]
| националност = {{Русия}}
| работил =
}}
 
'''барон Николай Павлович Криденер''' ({{lang|ru|Николай Павлович Криденер}}, [[немски език|нем.]] ''Nikolai Karl Gregor von Krüdener'') е руски [[барон]], [[офицер]], генерал от пехотата,. участникУчастник в [[Руско-турска война (1877–1878)|Руско-турската война]] ([[1877]]  [[1878)]]).
 
== Биография ==
Николай фон Криденер е роден на 10 март [[1811]] г. в гр.град [[Талин]] на [[Руска империя|Руската империя]] (днес област Харю в [[Естония]]) . Произхождасемейство от стар дворянски баронски род, наследствен барон. Ориентира се към военното поприще. Завършва Николаевското военно-инженерно училище. Започваи започва строева служба през 1828 г.
 
СледЗавършва завършването на Николаевската акдемия на Генералния щаб на Руската армия (1835). поледователноПоследователно е командир на: Вюртемберския пехотен [[полк]], Кексхолмския гренадирски полк и Волинския пехотен полк. ВоенноПовишен е във военно звание [[генерал-майор]] от 1859 г. Като началник на XXVII-ма пехотна [[дивизия]] участва в потушаването на Варшавското въстание. [[Генерал-лейтенант]] (1865).
 
Като командир на 27-ма пехотна дивизия участва в потушаването на [[Полско въстание (1863 – 1864)|Полско въстание (1863 – 1864)]]. Повишен е във военно звание генерал-лейтенант от 1865 г.
== Руско-турска война (1877 – 1878) ==
При подготовката на войната е назначен за командир на IX-ти армейски [[корпус (военна единица)|корпус]] и началник на [[Западен отряд|Западния руски отряд]]. На 4/16 юли 1877 г. отрядът успешно [[Битка при Никопол (1877)|превзема]] силната [[Никополска крепост]]. Награден е с Орден „Свети Георги“ III ст.
 
Участва в [[Руско-турска война (1877–1878)|Руско-турската война (1877 – 1878)]].При подготовката на войната е назначен за командир на IX9-ти армейски [[корпус (военна единица)|корпус]] и началник на [[Западен отряд|Западния руски отряд]]. На 4/16 юли 1877 г. отрядът успешно [[Битка при Никопол (1877)|превзема]] силната [[Никополска крепост]]. Награден е с Орден „Свети Георги“ III ст.
На 8/20 юли 1877 г. не успява да изпревари [[Западна османска армия (1877)|армията на Осман паша]] и [[Обсада на Плевен|да превземе]] [[Плевен]]. Неуспешна е и втората атака на града на 18/30 юли. Възниква ''Задръжката Плевен'' и се преминава към дълговременна обсада под командването на генерала от инженерните войски [[Едуард Тотлебен]]. По този повод е обвиняван след войната, че е приложил остаряла тактика на настъпателния бой.
 
На 8/20 юли 1877 г. не успява да изпревари [[Западна османска армия (1877)|армията на Осман паша]] и [[Обсада на Плевен|да превземе]] [[Плевен]]. Неуспешна е и втората атака на града на 18/30 юли. Възниква ''Задръжката Плевен'' и се преминава към дълговременна обсада под командването на генерала от инженерните войски [[Едуард Тотлебен]]. По този повод е обвиняван след войната, че е приложил остаряла тактика на настъпателния бой.
В хода на [[Преминаването на Западния отряд (Гурко) през Стара планина|зимното преминаване]] на [[Стара планина]] е началник на отряди от [[Западен отряд (Гурко)|Западния отряд]] (на генерал-лейтенант [[Йосиф Гурко]]). Участва в превземането на [[София]] и зимното прочистване на [[Тракия]] от остатъците на армиите на [[Сюлейман паша]] и Вейсел паша. Неговата колона освобождава гр. [[Пловдив]].
 
В хода на [[Преминаването на Западния отряд (Гурко) през Стара планина|зимното преминаване]] на [[Стара планина]] е началник на отрядиколона от [[Западен отряд (Гурко)|Западния отряд]] (нас командир генерал-лейтенант [[Йосиф Гурко]]). Участва в превземането на [[Битка при София|освобождаването на София]] и зимното прочистване на [[Тракия]] от остатъците на армиите на [[Сюлейман паша]] и Вейсел паша. Неговата колона [[Битка при Пловдив|освобождава гр. [[Пловдив]].
Повишен е във военно звание генерал от пехотата. Помощник на началника на Варшавския военен окръг. Умира 79 години 17 февруари 1891 г. във Варшава.
 
Повишен е във военно звание генерал от пехотата. ПомощникНазначен е за помощник на началника на Варшавския военен окръг. Умира 79 години 17 февруари 1891 г. във Варшава.
 
== Памет ==
Днес улица в гр.град Никопол е наименувана „Генерал Н. Криденер“.
 
== Семейство ==
== Източници ==
<references />
* Георгиев Г. Освободителната война 1877 – 1878, Енциклопедичен справочник, ДИ „П. Берон“, София, 1986, с. 101
{{нормативен контрол}}
{{СОРТКАТ:Криденер, Николай}}