Разлика между версии на „Падеж (граматика)“

м
редакция без резюме
м
Падежната система на някои езици е останала непроменена във времето, а в други броят на падежите е намалял. Трети са преминали към аналитичен изразни средства, например българският, английският, френският и др.
 
== Падежите ву българския езикговор ==
{{Основна|Падежи и падежни остатъци в българския език}}
{{Сливане2|Падежи и падежни остатъци в българския език}}
Съвременният български език е аналитичен език: запазил е само остатъци от синтетичния старобългарски език, главно в местоименната система (напр. ''него'', ''нея'', ''го'', ''я'', ''кому'' и под.), както и някои архаични форми напри адвербиални (изразени чрез наречие) наречияфрази, които по произход са стари падежни форми (''тичешком'', ''лежешката'').
 
=== Развитие към аналитизъм ===
Среднобългарският период е времето, в което се зараждат и развиват многонай-съществените от признацитебелези на съвременния българския език, които определят неговия сегашенсъвременен облик и госъотношението отличаватму отспрямо останалите славянски езици.
 
Постепенното навлизане на аналитизма в българския език се осъществява през късната старобългарска епоха. Днешното състояние на падежните остатъци, неравномерното им разпределяне (в диалектите) ясно свидетелства, че процесът не е протичал равномерно във всички български говори през среднобългарския период. Една от най-ярките промени в българското склонение, отнасящи се към среднобългарската епоха, е ограничаването на меките варианти на имената от основите ''о''- и ''а''-основи, в резултат от прогресивното затвърдяване на българскитебългарския съгласни[[консонантизъм]]. Например формите ''жениЖени'' и ''души'' в съвременния български език стоят срещу разграничението, което е съществувало в старобългарския език: ''жєны'' – ''доушѧ''.
 
Процесът на опростяване на склонението се отразява и в обобщаването на определени окончания за имената от различни категории. Най-широко обобщени падежни окончания в среднобългарскиясреднобългарски, са -''ей'' за родителен падеж мн.ч., -''м'' и за творителен падеж мн.ч., -''охъ'' за местен падеж мн.ч. Особено място сред тези явления заема обобщаването на окончанието -''ѣхъ'' на мест. пад. мн.ч. като окончание за род. пад. мн.ч. В среднобългарските паметници се срещат редица доказателства за разколебаване на падежнитепадежната окончанияфлексия – характерно за езиците с падежна ''конгруенция'' (липсата на падежна съгласуваност между определениятаопределения и определяемитеопределяеми). През среднобългарската епоха се наблюдава и разрастване на предложно-падежните конструкции тежесттапостепенно прехвърляне тежеста на синтактичните функции постепенно се прехвърля върху предлозите.
 
Преминаване към аналитизъм се наблюдава и във формите на прилагателните имена. Аналитични(аналитични степени за сравнение в някои писмени паметници от XIV в., XV в.век, дори и XVI век).
 
Падежната системафлексия се разлага постепенно в периода XII – XIV векв. ПадежнитеИ падежните форми се заместват от аналитични предложни конструкции, а предлозите сестават натоварват с множество значенияполисемантични и широка употреба,свръхнатоварени тъй като поемат семантичната стойност и синтактичната служба на старите падежи.
 
При аналитичните езици синтактичните отношения на имената и на местоименията на други думи в изречението се изразяват посредством различни предлози в съчетание с+ т.нар. обща падежна форма (''Casus generalis'').
 
=== Падежни форми в съвременния български език ===
|}
 
Освен останалите в личните местоимения именителен, винителен и дателен падеж, в съвременния български език има остатъци от предложен (местен) падеж и звателен падеж. Това личи при обръщението – „Къде си, Иван'''е'''“, „Какво правиш, сестр'''о'''“.Окончанията Отзвателен всичкипадеж тяхса най-честоосезателни употребявании саможем окончаниятада наопределим звателнитетехните форми:окончания
 
{| class="wikitable"
| ср.р || – || -
|}
.<small>* при повечето съществителни собствени, които са в умалителна форма, окончанието в звателен падеж е -е</small>
 
ВТова разграничаване на именителен и звателен падеж ни показва ясното проличаване на падежните остатъци на българския език. имаВ ибългарския някоиси проличават остатъци оти творителнияна Творителен падеж при някои наречия за начин (гърбомгърбешком, тичешком, бързешком, нощем, денем).
 
{| class="wikitable"
|-
! Единствено число ТвТ.п. !! Множествено число ТвТ.п.
|-
| -ом -ем (пример: тичешкомгърбешком, нощем)|| -и (пример: гърбави, бабешки, младежки)
|-
| ||
|}
 
Друг падеж, останал от старобългарския език, е предложният (местният)Предложния падеж. В съвременния български език обаче се срещат остатъци от форми на местен падеж единствено число предимно в наречия от именен произход:
 
{| class="wikitable"
! За време П.п !! За място П.п !! За начин П.п.
|-
| -е -и (пролети, лете, есенни, зиме)|| -о -у -е (горе, долу, ляво, дясно)|| -е (добре, зле, недобре)
|}
 
В развоя на българския език най-рано изчезват онези падежи, които още в старобългарскиястаробългарски започват да се използват само с предлози, а именно творителният и местният. СледОсобено след правописната реформа от 1945 г.година падежите изчезватизпадат официално от езика, катоно се запазват самов отделнинякои формислучаи. Взимайки се данните може да се изработи следната таблица за падежите на българския език.
 
{| class="wikitable"
|}
 
В съзнанието на съвременния носител на българския език обаче те не се отчитат като падежни форми на една дума, а просто като отделни думи. Във всички останали случаи падежни форми се употребяват спорадично, обикновено със стилизираща цел, аили по-рядко се дължат на диалектно влияние. В живата, разговорната реч се забелязва силна тенденция за изоставяне на противопоставянето по падежи при местоименията, като се използвагенерализира употребата на старата именителнаименителната форма.
 
ВъпросителнитеВ рамките на категорията при въпросителните, относителните, неопределителните, отрицателните и обобщителините местоимения притежаватсе попротивопоставят три падежни''грамеми'' е еднородно формисъдържание:
 
а) ЗаГрамемата именителен падеж (номинатив) визразява ролятасубектни функции на подлогявленията, означени с местоимения.
 
б) Грамемата винителен падеж (акузатив) изразява граматичен обект или различни обстоятелствени отношения (временни, пространствени, количествени и др.).
б) За винителен падеж — в ролята на пряко допълнение.
 
в) Грамемата дателен падеж (датив) изразява косвен граматичен обект или различни обстоятелствени отношения (временни, пространствени, количествени и др.).
в) За дателен падеж — в ролята на непряко допълнение.
 
СъществителнитеВ рамките на категорията при съществителните и прилагателните имена иматсе попротивопоставят две падежниграмеми с еднородно формисъдържание:
 
а) Общата форма (Казус генералис) изразява липса на данни за падежни отношения. ТяУпотребената можесамостоятелно, дана бъдесинтактично както подлогравнище, таканоси едновременно значенията субектност и допълнениеобектност.
 
б) Звателната форма (вокатив) изразява обръщение, призив (О. С. Ахманова).
 
Остатъците от звателната форма в съвременниясъвремения български език не се схващатмислят като падежи, защото не са в парадигма с други форми за падежи. ЗвателнитеОсвен това звателните форми имат много дефицити:, а именно – звателна форма нямат съществителнитесъществителни от ср.р., съществителнитесъществителни в мн.ч., както и съществителнитесъществителни от м. и ж. р. за неодушевени предмети иили отвлечениабстрактни понятиясъщини. Звателни форми нямат и редица лични имена, по-стари като Георги, Никола, Сава или по-нови, чужди по произход като Ивет, Жанет и подобни.
 
==== Остатъци в българските диалекти ====
В някои български диалекти има запазена падежна система с включени в нея нови падежи под въздействие на развитиетоеволюцията на всеки местен говор. Така се образува диалектическиятдиалектическия '''гломеративен падеж''' и силни '''остатъци на местнияместен падеж''': ''отпред'''е''''' и ''отзад'''е''''' вместо ''отпред'' и ''отзад''. В хвойненския говор (ок. 2700 говорещи) пък има силни остатъци на дателниядателен падеж: ''Стойềну'', ''Петру'', ''Димитру'', а в среднородопския говор има остатъции на винителниявинителен падеж.
 
Като се съди по местните говори, може да се състави следната примерна таблица, която обаче не важи за всички диалекти.
|}
 
<sup>1</sup><small>ГломеративниятГломеративния падеж се споменава и като винителенВинителен падеж, аи по-рядко — като винителноВинително-родителен. падеж</small>
 
=== Формални показатели ===
а) Формите за именителен падеж са немаркирани. Същото се отнася и за общата форма (казус генералис) на съществителните имена.
 
б) Формите за винителен падеж са маркирани с морфемата (''го'').
 
в) Формите за дателен падеж са маркирани с морфемата (''му'').
 
г) Звателните форми на съществителните имена са маркирани с морфемите:
 
- Заза мъжки род: -''е'', -''о'', -''у''.;
 
При образуване на звателна форма за м.р. се наблюдават някои от фонетичните промени, срещаникоито се срещат и при образуване на множествено число, а именно редуването– редуване на гласни (Петър, Петре), и палатализациятапалатализации
(отец, отче).
 
— За-за женски род: -''о'',-''е''.;
 
Ударението в звателните форми на имената от ж.р. не може да стои на последната сричка. Затова то или запазва мястото си, както в общата форма, ако не е на последната сричка, или се премества на по-предна сричка, ако в общата форма е на последната сричка (Румя̀на — Румя̀но;-Румяно, Дéнка-Дéнке, гора — горо).
 
д) Звателните форми при прилагателните имена са маркирани от морфемата -''и''.
 
Именителен падеж: ''някой'', ''еди-кой'', ''кой-годе'', ''кой да е'';
Винителен падеж: ''някогонякоГО'', ''еди-когокоГо'', ''когокоГо-годе'', ''когокоГо да е'';
Дателен падеж: ''някомунякоМУ''(''на някого''), ''еди-комукоМУ'', (''на еди-кого''), ''комукоМУ-годе'' (''на кого-годе''), ''комукоМУ да е'' (''на кого да е'').
 
г) Отрицателни местоимения:
 
Именителен падеж: ''никой'';
Винителен падеж: ''никогоникоГО'';
Дателен падеж: ''никомуникоМУ'' (''на никого'').
 
д) Обобщителни местоимения:
 
Именителен падеж: ''всякой, всеки'';
Винителен падеж: ''всякоговсякоГО, всекиговсекиГО'';
Дателен падеж: ''всякомувсякоМУ'' (''на всекиго''), ''всекимувсекиМУ''(''на всекиго'').
 
У някои автори от по-старите поколения могат да се открият и падежни форми на показателни местоимения:
 
Именителен падеж: ''този, онзи'';
Винителен падеж: ''тогозитоГОзи'' (''тогозтоГОз, тоговатоГАва''), ''оногозионоГОзи'' (''оноговаоноГОва'')
Дателен падеж: ''томутоМУ''(''томуватоМУва''), ''ономуваоноМУва''.
 
== Използвана литература ==
37

редакции