|
Падежната система на някои езици е останала непроменена във времето, а в други броят на падежите е намалял. Трети са преминали към аналитичен изразни средства, например българският, английският, френският и др.
== Падежите ув българския говорезик ==
{{Основна|Падежи и падежни остатъци в българския език}}
{{Сливане2|Падежи и падежни остатъци в българския език}}
Съвременният български език е аналитичен език –: запазил е само остатъци от синтетичния старобългарски език, главно в местоименната система (напр. ''него'', ''нея'', ''го'', ''я'', ''кому'' и под.), както и някои архаични форми при адвербиални (изразени чрез наречие)на фразинаречия, които по произход са стари падежни форми (''тичешком'', ''лежешката'').
=== Развитие към аналитизъм ===
Среднобългарският период е времето, в което се зараждат и развиват най-същественитемного белезиот признаците на съвременния българския език, които определят неговия съвремененсегашен облик и съотношениетого муотличават спрямоот останалите славянски езици.
Постепенното навлизане на аналитизма в българския език се осъществява през късната старобългарска епоха. Днешното състояние на падежните остатъци, неравномерното им разпределяне (в диалектите) ясно свидетелства, че процесът не е протичал равномерно във всички български говори през среднобългарския период. Една от най-ярките промени в българското склонение, отнасящи се към среднобългарската епоха, е ограничаването на меките варианти на имената от основите ''о''- и ''а''-основи, в резултат от прогресивното затвърдяване на българскиябългарските [[консонантизъм]]съгласни. Например формите ''Женижени'' –и ''души'' в съвременния български език стоят срещу разграничението, което е съществувало в старобългарския език: ''жєны'' – ''доушѧ''.
Процесът на опростяване на склонението се отразява и в обобщаването на определени окончания за имената от различни категории. Най-широко обобщени падежни окончания в среднобългарски,среднобългарския са -''ей'' за родителен падеж мн.ч., -''м'' и за творителен падеж мн.ч., -''охъ'' за местен падеж мн.ч. Особено място сред тези явления заема обобщаването на окончанието -''ѣхъ'' на мест. пад. мн.ч. като окончание за род. пад. мн.ч. В среднобългарските паметници се срещат редица доказателства за разколебаване на падежнатападежните флексияокончания – характерно за езиците с падежна ''конгруенция''— (липсата на падежна съгласуваност между определенияопределенията и определяеми)определяемите. През среднобългарската епоха се наблюдава и разрастване на предложно-падежните конструкции –— постепенно прехвърляне тежестатежестта на синтактичните функции постепенно се прехвърля върху предлозите.
Преминаване към аналитизъм се наблюдава и във формите на прилагателните имена. (аналитичниАналитични степени за сравнение в някои писмени паметници от XIV в., XV век, дорив. и XVI век).
Падежната флексиясистема се разлага постепенно в периода XII – XIV ввек. И падежнитеПадежните форми се заместват от аналитични предложни конструкции, а предлозите ставатсе полисемантичнинатоварват с множество значения и свръхнатоварениширока употреба, тъй като поемат семантичната стойност и синтактичната служба на старите падежи.
При аналитичните езици синтактичните отношения на имената и на местоименията на други думи в изречението се изразяват посредством различни предлози +в съчетание с т.нар. обща падежна форма (''Casus generalis'').
=== Падежни форми в съвременния български език ===
|}
Освен останалите в личните местоимения именителен, винителен и дателен падеж, в съвременния български език има остатъци от предложен (местен) падеж и звателен падеж. Това личи при обръщението – „Къде си, Иван'''е'''“, „Какво правиш, сестр'''о'''“.Окончанията звателенОт падежвсички сатях най-осезателничесто иупотребявани можемса даокончанията определимна технитезвателните окончанияформи:
{| class="wikitable"
| ср.р || – || -
|}
.<small>* при повечето съществителни собствени, които са в умалителна форма, окончанието в звателен падеж е -е</small>
Това разграничаване на именителен и звателен падеж ни показва ясното проличаване на падежните остатъци наВ българския език. Вима българскияи си проличаватнякои остатъци иот на Творителентворителния падеж при някои наречия за начин (гърбешкомгърбом, тичешком, бързешком, нощем, денем).
{| class="wikitable"
|-
! Единствено число ТТв.п. !! Множествено число ТТв.п.
|-
| -ом -ем (пример: гърбешкомтичешком, нощем)|| -и (пример: гърбави, бабешки, младежки)
|-
| ||
|}
Друг падеж, останал от старобългарския език, е Предложнияпредложният (местният) падеж. В съвременния български език обаче се срещат остатъци от форми на местен падеж единствено число предимно в наречия от именен произход:
{| class="wikitable"
! За време П.п !! За място П.п !! За начин П.п.
|-
| -е -и (пролети, лете, есенни, зиме)|| -о -у -е (горе, долу, ляво, дясно)|| -е (добре, зле, недобре)
|}
В развоя на българския език най-рано изчезват онези падежи, които още в старобългарскистаробългарския започват да се използват само с предлози, а именно творителният и местният. Особено следСлед правописната реформа от 1945 годинаг. падежите изпадатизчезват официално от езика, нокато се запазват всамо някоиотделни случаиформи. Взимайки се данните може да се изработи следната таблица за падежите на българския език.
{| class="wikitable"
|}
В съзнанието на съвременния носител на българския език обаче те не се отчитат като падежни форми на една дума, а просто като отделни думи. Във всички останали случаи падежни форми се употребяват спорадично, обикновено със стилизираща цел, илиа по-рядко се дължат на диалектно влияние. В живата, разговорната реч се забелязва силна тенденция за изоставяне на противопоставянето по падежи при местоименията, като се генерализира употребата наизползва старата именителнатаименителна форма.
В рамките на категорията при въпросителнитеВъпросителните, относителните, неопределителните, отрицателните и обобщителините местоимения сепритежават противопоставятпо три ''грамеми'' е еднороднопадежни съдържаниеформи:
а) ГрамематаЗа именителен падеж (номинатив)— изразявав субектни функцииролята на явленията, означени с местоименияподлог.
б) За винителен падеж — в ролята на пряко допълнение.
б) Грамемата винителен падеж (акузатив) изразява граматичен обект или различни обстоятелствени отношения (временни, пространствени, количествени и др.).
в) За дателен падеж — в ролята на непряко допълнение.
в) Грамемата дателен падеж (датив) изразява косвен граматичен обект или различни обстоятелствени отношения (временни, пространствени, количествени и др.).
В рамките на категорията при съществителнитеСъществителните и прилагателните имена сеимат противопоставятпо две грамеми с еднороднопадежни съдържаниеформи:
а) Общата форма (Казус генералис) изразява липса на данни за падежни отношения. УпотребенатаТя самостоятелно,може нада синтактичнобъде равнищекакто подлог, носи едновременно значенията субектносттака и обектностдопълнение.
б) Звателната форма (вокатив) изразява обръщение, призив (О. С. Ахманова).
Остатъците от звателната форма в съвремениясъвременния български език не се мислятсхващат като падежи, защото не са в парадигма с други форми за падежи. Освен това звателнитеЗвателните форми имат много дефицити, а именно –: звателна форма нямат съществителнисъществителните от ср.р., съществителнисъществителните в мн.ч., както и съществителнисъществителните от м.р. и ж. р. за неодушевени илипредмети и абстрактниотвлечени същинипонятия. Звателни форми нямат и редица лични имена, по-стари като Георги, Никола, Сава или по-нови, чужди по произход като Ивет, Жанет и подобни.
==== Остатъци в българските диалекти ====
В някои български диалекти има запазена падежна система с включени в нея нови падежи под въздействие на еволюциятаразвитието на всеки местен говор. Така се образува диалектическиядиалектическият '''гломеративен падеж''' и силни '''остатъци на местенместния падеж''': ''отпред'''е''''' и ''отзад'''е''''' вместо ''отпред'' и ''отзад''. В хвойненския говор (ок. 2700 говорещи) пък има силни остатъци на дателендателния падеж: ''Стойềну'', ''Петру'', ''Димитру'', а в среднородопския иговор има остатъци на винителенвинителния падеж.
Като се съди по местните говори, може да се състави следната примерна таблица, която обаче не важи за всички диалекти.
|}
<sup>1</sup><small>ГломеративнияГломеративният падеж се споменава и като Винителенвинителен падеж, иа по-рядко Винително— като винително-родителен падеж.</small>
=== Формални показатели ===
а) Формите за именителен падеж са немаркирани. Същото се отнася и за общата форма (казус генералис) на съществителните имена.
б) Формите за винителен падеж са маркирани с морфемата – (''го'').
в) Формите за дателен падеж са маркирани с морфемата –(''му'').
г) Звателните форми на съществителните имена са маркирани с морфемите:
-— заЗа мъжки род: -''е'', -''о'', -''у'';.
При образуване на звателна форма за м.р. се наблюдават някои от фонетичните промени, които се срещатсрещани и при образуване на множествено число, а именно – редуванередуването на гласни (Петър, Петре), палатализациии палатализацията
(отец, отче).
-за— За женски род: -''о'',-''е'';.
Ударението в звателните форми на имената от ж.р. не може да стои на последната сричка. Затова то или запазва мястото си, както в общата форма, ако не е на последната сричка, или се премества на по-предна сричка, ако в общата форма е на последната сричка (Румя̀на-Румяно, — Румя̀но; Дéнка- — Дéнке, гора — горо).
д) Звателните форми при прилагателните имена са маркирани от морфемата -''и''.
Именителен падеж: ''някой'', ''еди-кой'', ''кой-годе'', ''кой да е'';
Винителен падеж: ''някоГОнякого'', ''еди-коГокого'', ''коГокого-годе'', ''коГокого да е'';
Дателен падеж: ''някоМУнякому''(''на някого''), ''еди-коМУкому'', (''на еди-кого''), ''коМУкому-годе'' (''на кого-годе''), ''коМУкому да е'' (''на кого да е'').
г) Отрицателни местоимения:
Именителен падеж: ''никой'';
Винителен падеж: ''никоГОникого'';
Дателен падеж: ''никоМУникому'' (''на никого'').
д) Обобщителни местоимения:
Именителен падеж: ''всякой, всеки'';
Винителен падеж: ''всякоГОвсякого, всекиГОвсекиго'';
Дателен падеж: ''всякоМУвсякому'' (''на всекиго''), ''всекиМУвсекиму''(''на всекиго'').
У някои автори от по-старите поколения могат да се открият и падежни форми на показателни местоимения:
Именителен падеж: ''този, онзи'';
Винителен падеж: ''тоГОзитогози'' (''тоГОзтогоз, тоГАватогова''), ''оноГОзионогози'' (''оноГОваоногова'')
Дателен падеж: ''тоМУтому''(''тоМУватомува''), ''оноМУваономува''.
== Използвана литература ==
| 