Фини прахови частици: Разлика между версии

'''Фините прахови частици''' са част от [[Атмосферен прах|атмосферния прах]]. Актуалната дефиниция идва от въведения през 1987 година от [[Американска агенция за опазване на околната среда|Американската агенция за опазване на околната среда]] ({{lang|en|Unitedнационален statesстандарт Environmentalза Protectionкачеството Agency}}):на „въздуха ({{lang|en|National Air Quality Standard}}“) стандартотносно запраховите частици ({{lang|en|'''P'''articulate '''M'''atter}}, '''PM''') (накратко означенозначаван като PM-стандартStandard)<ref>James H. Vincent: ''Aerosol Sampling – Science, Standards, Instrumentation and Applications''. John Wiley & Sons, Chichester, ISBN 978-0-470-02725-7, S.&nbsp;321.</ref>. Първоначалната дефиниция за фини прахови частици се базира на [[Конвенцията от Йоханесбург]] от 1959 и година и приема за гранична стойност диаметърадиаметър на частиците 5&nbsp;[[микрометър|µm]].<ref>Markus Mattenklott, Norbert Höfert: ''Stäube an Arbeitsplätzen und in der Umwelt – Vergleich der Begriffsbestimmungen.'' In: ''[[Gefahrstoffe – Reinhaltung der Luft|Gefahrstoffe – Reinhalt. Luft]].'' 69, Nr. 4, 2009, {{ISSN|0949 – 8036}}, S.&nbsp;127 – 129.</ref>

В първата версия на американския стандарт се дефинира PM₁₀, който и в ЕС от 2005 година е определен за гранична стойност и в ЕС.

През 1997 година американският стандарт е допълнен с PM_2.,5, който отговаря на финия прах, проникващ в алвеолите на белите дробове. Освен това съществува и дефиниция за ултрафин прах (UP или съответно UFP, „'''Ултрафин прах'''“), 100&nbsp;nm (0,1&nbsp;µm).

Повече за това отчетем единв докладедно съобщение на [[Die Zeit]] на основание на изказванията<ref>{{Цитат уеб|url=http://www.zeit.de/2005/19/Feinst_8aube?page=1|title=Feinstaub: Ignoranz vom Allerfeinsten – Wissen |издател= ZEIT ONLINE|дата=9 януари 2013}}</ref> на експерта Йоахим ХейдърХейдер (до края на 2005 година ръководител на институтаИнститута за инхалационна биология към [[de|Helmholtz Zentrum München|GSF – Forschungszentrum für Umwelt und Gesundheit]]):

* Не е добра идея характеризирането на тези частици само с теглото. Така например „една частица с диаметър 8 микрона[[µm|микрон]]а тежи точно толкова, колкото 512 милиона частици с диаметър 0,01 микрона“.

* Колкото са по-малки частиците, толкова са те по-опасни за хората. При оценката на частиците трябва да се вземе предвид и тяхната повърхност, а тя при малките частици ие многократно по-голяма. Има предположение, че ултрафините частици проникват директно в кръвоносната система и влияят на кръвно налягане и други параметри на кръвта. Освен това се дискутира въпросавъпросът за директното проникване на наночастиците в мозъка.

Другите фини прахови частици са отговорни за засилването на алергиите, асматични[[асма]]тични пристъпи, дихателни смущения, рак на белия дроб, както и увеличен риск от възпаление на средното ухо напри децата <ref>[http://www.welt.de/wissenschaft/article96820/Luftverschmutzung_verursacht_Mittelohrentzuendung_bei_Kindern.html welt.de]</ref>. Освен това се предполага, че те имат въздействие върху заболяванията на сърцето и кръвообръщението (например сърдечен инфаркт). РазмерътСтепента на въздействието на частиците върху дихателните пътища зависи, наред с токсичността на частиците като например [[олово]], [[ванадий]], [[берилий]], [[алуминий]], [[живак]], въглеводородни съединения, и от големината на частиците: колкото по-малки са частиците, толкова по-дълбоко проникват те в белите дробове на човека. Такива частици могат да бъдат многократно по-вредни от обикновения цигарен дим или обикновен въглероден диоксид и други парникови газове.

Фините прахови частици могат да имат различен произход. На мястото на измерване е важно да се определи произходапроизходът им.

* Ерозия на почвата и минералите – главно от вятъра и водата. Пример за това е прах от [[Сахара],] носен от въздушните течения.

* Растителен произход, –напримернапример цветен прашец.

** Частици от износването на спирачки, катализатори, гуми, улично покритие,

** Пушене (затворени помещанияпомещения)

* Селско стопанство, включително и паленето на стърнища.

Основен проблем за решаване, освен вида на фините прахови частици, е кой е основният източник на замърсяване.

При експеримента учените използват един гараж с обем 60&nbsp;m³, в който първоначално работи в продължение на половин час при затворени врати и прозорци (с няколко малки вентилационни отвора) лек автомобил Форд Мондео турбодизел с екодвигател на празен ход. При това се измерва нивото на фини прахови частици в момента на работа и след това. След измерването гаража е вентилиран основно в продължение на четири часа и експеримента е повторен с три цигари, които са изгорени в продължение на 30&nbsp;минути. Количеството измерени фини прахови частици при експеримантаексперимента с лека кола са в границите на 36&nbsp;(PM₁₀), 28&nbsp;(PM_2.5), и 14&nbsp;(PM₁) µg/m³, а при експеримента с цигарите – в границите на 343&nbsp;(PM₁₀), 319&nbsp;(PM_2.5), и 168&nbsp;(PM₁) µg/m³. Това изследване според заключението на учените доказва на първо място многократно по-голямото замърсяване в затворени помещения с фини прахови частици отвследствие пушенето на цигари, както и продължителното задържане на тези частици в помещението след спирането на пушенето (часове след спиране на експеримента). Авторите показват, че при друг двигател, който не е с намалена емисия, стойностите са сравними с експеримента с цигарите.<ref>{{Literatur | Autor=Invernizzi, Giovanni, et al. | Titel=Particulate matter from tobacco versus diesel car exhaust: an educational perspective | Sammelwerk=Tobacco Control | Band=Volume 13 | Nummer=3 | Jahr=2004 | Seiten=219 – 221 | DOI=10.1136/tc.2003.005975 | PMC=1747905}}</ref>