Аугусто Пиночет: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Ред 63:
[[Файл:Pinochet 11-09-1982.JPG|мини|Пиночет през 1982 г.]]
Членовете на хунтата първоначално смятат, че президентството ще се поема не по-дълго от година от всеки от командирите на военните клонове. Обаче, Пиночет скоро консолидира властта си, първоначално задържайки ръководството над военната хунта, а след това се самопровъзгласява за „Върховен глава на нацията“ (де факто временен президент) на 27 юни 1974 г.<ref>{{cite web |url=http://revistahistoria.uc.cl/estudios/1816/ |title="¡Estamos en guerra, señores!". El régimen militar de Pinochet y el „pueblo“, 1973 – 1980 « Revista Historia |publisher=Revistahistoria.uc.cl |date=2010 |accessdate=28 май 2017 |archive-url=https://web.archive.org/web/20160910014100/http://revistahistoria.uc.cl/estudios/1816/ |archive-date=10 септември 2016 |dead-url=yes |df=dmy-all }}</ref> Той официално променя титлата си на „Президент“ на 17 декември 1974 г. Генерал Лий, главнокомандващ военновъздушните сили, започва все повече да опонира на политиките на Пиночет, поради което е принуден да подаде оставка на 24 юли 1978 г., след като осъжда
Пиночет организира референдум на 11 септември 1980 г., за да ратифицира нова конституция, която да замени конституцията от 1925 г., съставена по време на президентството на [[Артуро Алесандрини]]. Новата конституция, отчасти съставена от Хайме Гусман, близък съветник на Пиночет, който по-късно основава дясната партия [[Независим демократичен съюз]], дава големи правомощия на президента Пиночет. Тя създава някои нови институции, като Конституционалния трибунал и противоречивия Съвет за национална сигурност. Освен това, тя предвижда 8-годишен президентски мандат и президентски референдум с един единствен кандидат през 1988 г., при който кандидат, номиниран от хунтата ще бъде одобрен или отхвърлен за следващия 8-годишен период. Новата конституция е одобрена от 67,04% срещу 30,19% от гласувалите, според официалните данни.<ref name=Hudson>Hudson, Rex A., ed. „Chile: A Country Study“. GPO for the Library of Congress. 1995. 20 March 2005 http://lcweb2.loc.gov/frd/cs/cltoc.html</ref> Опозицията, предвождана от бившия президент [[Едуардо Фрей Монталва]] (който подкрепя преврата на Пиночет), докладва големи [[Изборна измама|изборни нарушения]], като например липсата на избирателни списъци, което улеснява гласуването от един човек повече от веднъж, и заявява, че общият докладван брой гласували е много по-голям, отколкото би се очаквало от размера на електората и избирателната активност на предишни избори. След падането на режима на Пиночет много хора потвърждават, че изборните измами са били широко разпространени.<ref>[http://www.cambio21.cl/cambio21/site/artic/20120622/pags/20120622183350.html Cambio22: The great historical fraud – the constitutional plebiscite of 1980. Witnesses confirm that it was all manipulated and arranged, including the final result, Pilar Guevara, 24 June 2012]</ref> Конституцията е обнародвана на 21 октомври 1980 г. и влиза в сила на 11 март 1981 г. Тогава Пиночет е заменен от адмирал Мерино като президент на хунтата.
| |||