Аугусто Пиночет: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Ред 69:
Въоръжената опозиция срещу управлението на Пиночет продължава в отдалечени части на страната. В мащабна операция, предвождана от парашутните командоси на чилийската армия, около 2000 войски на силите за сигурност<ref>{{Cite book|url=https://books.google.com/?id=hzrwMb3UppYC&pg=PA146&dq=black+berets+neltume&cd=1#v=onepage&q=black%20berets%20neltume |title=Chile under Pinochet: recovering the truth. By Mark Ensalaco. Page 146. Cloth 1999 |publisher=Books.google.co.nz |accessdate=10 март 2010 | isbn=978-0-8122-3520-3|year=2000}}</ref> са разположени в планините в североизточната част на страната от юни до ноември 1981 г.,<ref>{{cite web|url=http://www.faqs.org/cia/docs/33/0000451376/LATIN-AMERICA-REVIEW---CHILE:--TERRORISM-STILL-COUNTERPRODUCTIVE.html |title=Chile: Terrorism still counterproductive. CIA document |publisher=Faqs.org |accessdate=10 март 2010 |deadurl=yes |archiveurl=https://web.archive.org/web/20110604160510/http://www.faqs.org/cia/docs/33/0000451376/LATIN-AMERICA-REVIEW---CHILE%3A--TERRORISM-STILL-COUNTERPRODUCTIVE.html |archivedate=4 юни 2011 |df=dmy }}</ref> където те унищожават две бази на революционното ляво движение, изземвайки големи бройки боеприпаси и убивайки много партизани.
Според някои историци, оръжия, сред които [[пластичен експлозив|пластични експлозиви]], [[РПГ-7]] и [[M72 LAW]], както и над 3000 пушки [[M16 (автомат)|M16]] са внесени незаконно в страната от противници на правителството.<ref>{{cite book|url=https://books.google.com/books?id=itzzT3or3noC&pg=PA147&dq=Carrizal+Bajo+m+16+fpmr&as_brr=3&cd=2#v=onepage&q=Carrizal%20Bajo%20m%2016%20fpmr&f=false |title=Pinochet S.A.: la base de la fortuna. Ozren Agnic Krstulovic. Page 147. RiL Editores 2006 |publisher=Books.google.co.nz |accessdate=11 октомври 2013}}</ref> През септември 1986 г. е направен неуспешен опит за убийство срещу Пиночет от
=== Потискане на опозицията ===
Незабавно след военния преврат хунтата забранява всички партии на левицата, които до този момент образуват коалицията на Алиенде.<ref name=Stern>{{Cite book| last = Stern| first = Steve J.| title = Remembering Pinochet's Chile| publisher = Duke University Press| location = 30 септември 2004| pages = 32, 90, 101, 180 – 81| isbn = 0-8223-3354-6}}</ref> Всички останали партии са поставени в „безсрочна рецесия“, а по-късно направо са забранени. Насилието на правителството е насочено не само срещу дисидентите, но и срещу техните семейства и други цивилни граждани.<ref name="Stern" />
Доклад на президента [[Патрисио Ейлвин]], наследил Пиночет, заключва, че общо 2279 души, изчезнали по време на военното правителство, са били убити по политически причини. Според доклад от 2004 г., 31 947 са измъчвани, а 1312 са заточени.
Някои политолози приписват относителната кървавост на преврата на стабилността на съществуващата демократична система, която изисква крайни действия за да бъде преобърната. Някои от най-печално известните случаи на нарушаване на човешки права се случват в началото – през октомври 1973 г. поне 70 души са убити в страната от [[Караван на смъртта|Каравана на смъртта]]. Много от високопоставените служители на Алиенде са издирени от разузнавателните служби в хода на операция Кондор. Генерал Карлос Пратс, който е предшественик на Пиночет като главнокомандващ армията при Алиенде, е убит в [[Буенос Айрес]] през 1974 г. Година по-късно убийството на 119 опоненти в чужбина е дегизирано като вътрешен конфликт, а разузнаването установява пропагандна кампания, чрез която да поддържа тази си идея. Тя се разгласява посредством водещите вестници в Чили.
Сред жертвите на операция Кондор са: [[Хуан Хосе Торес]],
Протестите продължават и през 1980-те години, довеждайки до няколко скандала. През март 1985 г. убийството на трима членове на [[Комунистическа партия на Чили|Комунистическата партия]] води до оставката на Сесар Мендоса, който е началник на карабинерите и член на хунтата още от сформирането ѝ. По време на протест срещу Пиночет през 1986 г., 21-годишният американски фотограф Родриго Денегри и 18-годишната ученичка Кармен Глория Кинтана са изгорени живи, като само Kармен оцелява. През август 1989 г. Марсело Бариос Андрес, 21-годишен член на Патриотичния фронт Мануел Родригес, е убит от група военни, които имат задачата да го арестуват по заповед на прокурор от Валпараисо.<ref name="Nacion">[http://www.lanacion.cl/prontus_noticias/site/artic/20050924/pags/20050924155052.html Capítulos desconocidos de los mercenarios chilenos en Honduras camino de Iraq], ''La Nación'', 25 септември 2005</ref>
Ред 85:
=== Икономическа политика ===
Към 1973 г. чилийската икономика е в дълбока рецесия, поради няколко причини, сред които са: отчуждаването на 600 фирми от правителството на Алиенде, степенен валутен курс, който изкривява пазарите, протекционизъм,
Национализираните [[мед]]ни рудници на Чили остават в ръцете на правителството, като конституцията от 1980 г. ги обявява за „неотчуждаеми“.<ref name=NLR>{{Cite journal | last = Riesco | first = Manuel | title = Is Pinochet dead? | journal = New Left Review | volume = II | issue = 47 | date = 2007 | url = http://newleftreview.org/II/47/manuel-riesco-is-pinochet-dead | ref = harv }}</ref> През 1976 г. [[Codelco]] е основана, за да ги разработва, но новите минерални находища са отворени към частни инвестиции. През ноември 1980 г. са въведени реформи в пенсионната система. Здравеопазването и образованието са приватизирани.
| |||