Атанас Пейков: Разлика между версии

Роден е около 1903 година в [[костурско]]то село [[Бабчор]], днес в [[Гърция]]. Завършва гимназия и работи като журналист. През 1925 година издава в Лерин първия си вестник - – сатиричния лист „[[Купупи]]“ (в превод ''Комар''). През 1930 година редактира издавания от [[Менелай Гелев]] [[лерин]]ски вестник „[[Македоникос Спинтирас]]“ (''Македонска искра''). Пише стихове, които публикува в солунски списания.

Активно се ангажира с ВМРО (обединена) и гръцката левица. Заради дейността си през 1934 година е арестуван, осъден и заточен в островите [[Анафи]], [[Фолегандрос]] и [[Агиос Евстратиос]]. По-късно работи като редактор на популисткия вестник „[[Лаики Фони]]“ (''Глас на народа''). При режима на генерал [[Йоанис Метаксас]] през 1939 година е хвърлен в затвора [[Акронавплия]], където е заедно с някои от най-видните членове на КПГ. На 28 юни 1941 година с активното застъпничество на [[Солунски български клуб|Българския клуб]] в [[Солун]] Атанас Пейков е освободен от затвора заедно с деклариралите се за българи [[Андрей Чипов]], [[Лазар Дамов]] и още 24 политически затворници, от [[Егейска Македония|Южна Македония]]. Установява се в [[Българско управление в Македония, Поморавието и Западна Тракия (1941 – 1944)|анексираното от България Беломорие]]. Мести се в [[Драма (град)|Драма]], където получава българско поданство и става член на управата на местната Обществена сила. Работи като чиновник в тютюнева фирма. След септември 1944 година Атанас Пейков се премества в [[София]], където работи в [[Радио София]] като редактор на предаванията на гръцки език.

След 1947 година става редактор-преводач в информационното бюро на КПГ „[[Елас Прес]]“. През 1948 година работи като бригадир при изграждането на [[Димитровград]]. През 1951 година заминава за [[Букурещ]] и работи в македонския отдел на издателството „[[Неа Елада]]“ при ЦК на КПГ. Списва македонската страница на гръцкия емигрантски вестник „[[Неа Зои (1949)|Неа Зои]]“. Чужд eе на наложения в [[Югославия|Югославска]] Македония нов официален език. Създава „Буквар“ и „Граматика на македонския език“ (1952), в която предлага нова езикова норма, основана върху диалектите на Югозападна Македония ([[Леринско]], [[Костурско]], [[Воденско]]) с употреба на [[българска азбука|българската азбука]]. На тази норма през 1950-те години са отпечатани редица книги, вестници и списания, издадени от ГКП в емиграция. По-късно се връща в [[София]], където почива през 1971 година. Атанас Пейков се представя като лоялен комунист, предан на ГКП и противник на политическите домогвания на [[ЮКП]] и нейния агресивен проюгославски [[македонизъм]]. Отнася се с уважение и чувство за близост към [[България]], където прекарва редица години от живота си.<ref>[http://www.macedonia-science.org/page.php?189 Даскалов, Георги. Предизвикани размисли за просветното дело и езика на беломорските българи. Македонски преглед,2006,№ 3, 33- – 37]</ref><ref>Кирјазовски, Ристо. Македонската политичка емиграција от егејскиот дел на Македонија во источноевропските земји по Втората светска војна. Скопје, 1989, 221- – 233</ref><ref>Доневски, Ѓорѓи. Бапчор. Скопје, 1996</ref>