Правила на Свети Бенедикт: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
{{lang-la}} => {{lang|la}} |
мРедакция без резюме |
||
Ред 1:
[[Файл:Heiligenkreuz.St. Benedict.jpg|мини|220px|Свети Бенедикт пише Правилата, картина (1926) от Херман Ниг (
'''Правилата на Свети Бенедикт''' ({{lang|la|''Regula Benedicti''}}), известни и като '''Устав на Свети Бенедикт''' е съчинение с наставления за монашеския живот, написана от [[Бенедикт Нурсийски|Свети Бенедикт Нусийски]] около 540 г., предназначена за монаси, живеещи заедно в манастир под ръководството на един абат. През 1500-те години на своето съществуване, Правилата стават един от водещите монашески устави в западното християнство.
Духът на Правилата на Свети Бенедикт е обобщен в мотото на [[бенедиктинци|Бенедиктинския орден]]:
== Ръкописи ==
Текстът на правилата, написан от самия Свети Бенедикт, първоначално се съхранява в абатство Монте. При разрушаването на манастира от лангобардите около 581 г. ръкописът е пренесен в Рим
Достигналият до наши дни текст на Правилата е представен в 3 средневековни латински редакции. Най-близкият до оригинала текст съдържа т.
Разширената (интерполирана) редакция се съдържа в най-
Смесената редакция възниква през VIII век; тя съдържа по
▲Смесената редакция възниква през VIII век; тя съдържа по малко интерполации в сравнение с разширената версия. Именно тази редакция става най-разпространена – textus receptus (общоприета); тя е възпроизведена и в болшинството от преписите съставени от след ІХ век.
== Издания ==
[[Файл:Benedictus - Regula, Anno domini MCCCCLXXXXV die XXVII otubrio - 2472028 ib00310000 TMD MASTER IMG Scan00011.tif|мини|''Regula'', 1495]]
За първи път латинският оригинал на Правилата на Свети Бенедикт е издаден във Венеция през 1489
== Преводи ==
Най-ранният превод на Правилата е този на разширената редакция в ръкописа от Санкт Гален № 916 (IX век). Първият превод на англосаксонски език е направен от Етелволд (X век), последван от още няколко анонимни превода. Преводите на Правилата на романските езици се появяват по
== Съдържание ==
[[Файл:MS. Hatton 48 fol. 6v-7r.jpg|мини|270px|Копие на правилата от 8 век]]
Правилата се състоят от пролог и 73 глави; последната от които е своеобразен епилог. Част от Правилата (прологът и изцяло глави 1, 4-7) са посветени на теоретични въпроси на монашеския живот, в които се разкрива аскетичното богословие на Свети Бенедикт
* Прологът е адресиран до тези, които са готови, вземайки оръжието на послушанието, да поведат борба за Христос; манастирът е
* Глава 1 разглежда различните видове организация на монашеския живот: киновити, живеещи в един манастир с общ устав; еремити, отшелници; сарабаити, живеещи съвместно, но без общи правила и абат; и гироваги, странстващи монаси. Свети Бенедикт счита киновитския тип на монашество за най-благонадежден и към него адресира и своя устав, като се отнася отрицателно към сарабаитите и гировагите, наричайки ги роби на собствените си страсти.
* Глава 2 описва необходимите качества, които трябва да притежава един абат
* Глава 3 напътства събирането на братята на Съвет по всички въпроси от значение за общността.
* Глава 4 изброява 73 правила – инструменти за добра работа, това са основно задълженията на всеки монах.
* Глава 5 предписва абсолютно подчинение и смирение.
* Глава 6 препоръчва умереност в употребата на словото, но не повелява строго мълчание, нито забранява необходимия разговор.
* Глава 7 разделя смирението в дванадесет степени
* Глави 8
* Глава 19 набляга на почитта, дължима към вездесъщия Бог.
* Глава 20 посочва, че молитвите трябва
* Глава 21 регламентира назначаването на настоятел на всеки десет монаси.
* Глава 22 регулира монашеското общежитие.
* Глави 23
* Глава 30 посочва правила за монаси, които са напуснали манастира и искат да се върнат.
* Глави 31 и 32 определят реда назначаването на длъжностни лица в манастира.
Ред 46:
* Глави 39 и 40 регламентират количеството и качеството на храната. Две хранения на ден са позволени, с две готвени ястия. За всеки монах се допуска половин килограм хляб и една hemina (вероятно около половин пинта) вино. Месото е забранено, освен за болните и слабите.
* Глава 41 предписва часовете за хранене, които варират в зависимост от времето на годината.
* Глава 42 урежда четене на книги вечер
* Глави 43
* Глава 47 е за задължения на игумена във връзка с църковната служба.
* Глава 48 подчертава значението на физическия ръчен труд през деня, според способността на всеки монах. Часовете за труд варират в зависимост от сезона, но не могат да бъдат по-малко от пет часа всеки ден.
Ред 55:
* Глава 53 се занимава с гостоприемството в манастирите. Гостите по време на престоя си трябва да са под специална защита на специално назначен монах, те не могат да се свързват с останалата част от общността, освен със специално разрешение от игумена.
* Глава 54 забранява на монасите да получават писма или подаръци без разрешение на игумена.
* Глава 55 е посветена на облеклото на монасите, същото трябва да бъдат съответно и подходящо за климата и местността, по преценка на игумена.
* Глава 56 разпорежда игумена да се храни с гостите.
* Глава 57 заповядва смирение на служителите и майсторите на манастира.
Ред 61:
* Глава 59 позволява допускането на момчета в манастира при определени условия.
* Глава 60 регулира положението на свещениците, които са се присъединили към общността. Те трябва да дават пример на смирение и могат да упражняват своите свещенически функции с разрешение на игумена.
* Глава 61 предвижда приемане на странстващи монаси като гости
* Глава 62 регламентира ръкополагането на свещеници от монашеската общност.
* Глава 63 установява някои предимства в
* Глава 64 разпорежда, че игуменът трябва да се избира от всички монаси, и да бъде избиран според неговите качества, вкл. благотворителност, ревност към Бога и дискретност.
* Глава 65 дава възможност за назначаване на ректор.
* Глава 66 разпорежда назначаване на портиер
* Глава 67 инструктира монасите как да се държат по време на пътешествие.
* Глава 68 съдържа наставления за послушанието и изпълнението на заповедите на игумена.
Ред 72:
* Глава 70 забранява на монасите да влизат във физически сблъсъци.
* Глава 71 насърчава монасите да бъдат послушни не само на игумена и неговите служители, но също така и един към друг.
* Глава 72
* Глава 73 – епилог, декларира, че Правилата не се предлагат като идеала за съвършенство, а само като средство за постигане на благочестие, и са предназначени главно за начинаещите в духовния живот.
Ред 82:
== Литература ==
* Butler C. ''Le monachisme bénédictin''. P., 1924
* Cabrol F. ''St. Benedict.'' L., 1934
* McCann J. ''St. Benedict.'' L., 1937
* Lindsay T. F. ''St. Benedict: His Life and Work''. L., 1949
* Maynard Th. ''St. Benedict and His Monks''. L., 1954
* Pawlowsky S. Die biblischen Grundlagen der Regula Benedicti. W., 1965
* Turbessi G. ''Ascetismo e monachesimo in S. Benedetto''. R., 1965
* Schmitz Ph. ''Benoît (Saint) et bénédictins (la vie, la régle)'' // DSAMDH. T. 1. Col. 1371
* Puniet de P. ''Benoît (Saint) et bénédictins (la doctrine spirituelle)'' // DSAMDH. T. 1. Col. 1388
* Jaspert B. ''Die Regula Benedicti – Regula Magistri – Kontroverse''. Hildesheim, 1975
* Jenal G. ''Italia ascetica atque monastica: Das Asketen und Mönchtum in Italien von den Anfängen bis zur Zeit der Langobarden'' (ca. 150/250
* Сидоров А. И. ''Древнехристианский аскетизм и зарождение монашества.'' М., 1998.
== Външни препратки ==
|