Форт: Разлика между версии

'''Форт''' ({{lang|la|fortis}} – силен, здрав) е крупно военно укрепление от закрит (дълговременен) или открит (полеви) характер. През [[XVII век|XVII]] - – [[XVIII век|XVIII]] век, за различаване от [[крепост]]ите, фортове били наричани отделни укрепления, съдържащи само войскови [[гарнизон]] и защитаващи отделни дефилета, [[мост]]ове, пътища и др.

Фортовете от открит тип имат различна конфигурация, заемат площ от около 4- – 5 [[хектар]]а и са приспособени за кръгова отбрана. По периметъра на укреплението (дължина около около 1000 м.) има 1 или 2 земни вала, оборудвани с препятствия. Зад валовете се установяват по 20- – 50 артилерийски [[оръдие|оръдия]]. Във вътрешната част на форта са пригодени стрелкови позиции.

През XIX век започват да се изграждат фортове по „бастионна“ система (френският форт имал 4- – 5 [[бастион]]а с 40- – 50 артилерийски оръдия), а по-късно и от „[[капонир]]на“ система (германският форт имал 20- – 30 артилерийски оръдия, 2 флангови капонира и 1 централен редут – „капонир“).

След [[Първата световна война]] ([[1914]] - – [[1918]]) във връзка с възприемането на нови видове фортификационни съоръжения (система от опорни пунктове и др.) фортът като отделно укрепление губи своето стратегическо значение и става част от укрепени райони.