Османска династия: Разлика между версии

Според официално-легендарната версия за произхода на т.нар. ''османци'' или още и ''османски турци'', те били [[огузи]] от племето [[Кайъ]], което някога живеело в [[Централна Азия]] в по-точно в областта на [[Балх]]. Бягайки от нашествието на [[монголи]]те по времето [[Монголска империя|Монголската империя]], племето мигрира на запад, където неговите водачи се поставили под васалитета и закрилата на [[Джелал ад-Дин Манкбурн]] в [[Хорезм]]. След това малкото огузко племе Кайъ начело с [[Ертогрул]] се преселило в [[Иконийски султанат|Иконийския султанат]] при управлението на [[Кей-Кубад I]], който предоставил на войнственото племе малко владение около [[Сьогют]] в Северозападна [[Мала Азия]], на границата с [[Византия]] <ref>Английският историк [[Стивън Рънсиман]] в известното си изследване „Падането на Константинопол“ изяснява, че от легендарния основател на османската династия Ертогрул съществувал назад цял списък от 21 родители, водещи до [[Ной]], като имало и други 31, после прибавени, за да направят хронологията по-убедителна. Линията на османците минавала през епонимния Огуз хан, родоначалник на огузите[[огузи]]те и през неговия син Тьок Алп и внука му Шамандур. Шамандурското племе било погълнато от османците в самия край на 13 век, оставайки враждебно на владичеството им. Друга легендарна версия сочи, че османският клон води началото си от най-старото огузко племе от общо 24-те. Тази легенда датира от 14 век след създаването на [[Еничарски корпус|еничарския корпус]], а през втората половина на 15 век придворните ласкатели на Мехмед Завоевателя (носещ името на Мохамед) отпреди османската династия да се отдаде на валидета-европейки, съчинили ново родословие на османците, водещо началото си от пророка [[Мохамед]]. Самият Мехмед, за да направи впечатление и да привлече гръцките си поданици към османската кауза, твърдял, че неговата фамилия води началото си от един княз от имперския дом на [[Комнини]]те, който емигрирал в [[Коня]], приел исляма и се оженил за селджукска принцеса. В този смисъл едва ли е възможно, а и необходимо изясняването на произхода на родословното дърво на османците, понеже самите те са искали да прикрият първоначалната липса на благородническа кръв в него. </ref>
В своя фундаментален труд „[[Изследване на историята]]“, [[Арнълд Тойнби]] включва османската империя и култура към византийската източноправославна цивилизация<!-- неясно --ref>. {{Цитат уеб | заглавие = Падането на Константинопол, стр. 41  – 42 | достъп_дата = 13 юни 2011 г. | автор = [[Стивън Рънсиман]] | дата = 1984, второ издание | издател = Издателство на Отечествения фронт | език = }}</ref> се преселило в [[Иконийски султанат|Иконийския султанат]] при управлението на [[Кей-Кубад I]], който предоставил на войнственото племе малко владение около [[Сьогют]] в Северозападна [[Мала Азия]], на границата с [[Византия]].

По време на голяма част от съществуването си Османската империя е [[абсолютна монархия]]. Към втората половина на XV век султанът е на върха на държавната йерархия и упражнява политическа, военна, съдебна, социална и религиозна върховна власт, със съответната титла. Той отговаря само пред Бог и изпълнява ислямския закон ([[шариат]]). Неговият божествен мандат е отразен в съответните титли, например „сянка на Бог на Земята“ ({{lang|Ar|ظل الله في العالم}} ''ẓıll Allāh fī'l-ʿalem'') и „халиф на лицето на Земята“ ({{lang|Ar|خلیفه روی زمین}} ''Ḫalife-i rū-yi zemīn'').<ref name="Findley">[[#Fin05|Findley 2005]], p. 115</ref> Всички служби се заемат по негова заповед, а всички закони се издават от негово име като ''[[ферман]]и'' ({{lang|Ar|فرمان}}). Той е върховен главнокомандващ и официален собственик на всички земи.<ref name="Ottoman Institutions"/>.