Идам: Разлика между версии

'''Идам''', '''Иштадевата''' ({{lang|zh|神體}}, ''шэнь-ти'', {{lang|sa|इष्टदेवता}}, от [[тибетски|тиб.]] ''yid-kyi-dam-tshig'') — – основно понятие във [[Ваджраяна]] [[Будизъм|Будизма]]. Идамите са медитативи форми: женски или мъжки, мирни или защитни, единични или обединени. Те имат енергийно поле ([[Мандала]]), звукова вибрация ([[Мантра]]) принадлежат към някое от петте [[Буда Семейства]] (Будакула). Всичките им атрибути като цвят, [[мудра]] или позиция, украшения, оръжия и т.н. представляват символи на определени отвъдличностни качества, които съответният Идам изразява.

Понятието '''Идам''' е съставно: "И"„И“ означава ум и "Дам"„Дам“ означава връзка, в случая Буда с аспекта, който отговаря на индивидуалната психологическа нагласа на практикуващия. В контекста на тантричното разбиране на [[Будистко Убежище|Будисткото Убежище]] Идамът присъства като един от трите корена като израз на водещите до просветление методи, които [[лама (духовен учител)|лама]] с приемственост може да даде на практикуващия. В по-тесен смисъл това са [[медитация|медитативните]] форми от светлина и енергия, с които се идентифицира медитиращия и които са важна част част от този метод. Идамите са проявления на [[Самбогакая]] и се визуализират или по-скоро се оставят да възникнат от пространството при медитативните упражнения [[Садхана]]. Целта на практиката с Идам е човек да разпознае и трайно да преживее съвършените му качества като свои собствени. Най-общо и донякъде условно всяка от тези медитативни форми принадлежи към някое от петте [[Буда Семейства]], а също и към някой от четирите класа [[Тантра#Будизъм|Тантра]]. В зависимост от качествата, които Идамите изразяват те могат да бъдат мъжки (мирен - – Бхагават, полугневен - – Дака, гневен - – Херука) или женски (мирен - – Бхагавати, полугневен - – Дакини, гневен), мирни или защитни ("гневни"„гневни“), единични или обединени (на тибетски [[Яб-юм]]), като например идамите Чакрасамвара и Ваджрабхайрава. В тази връзка тибетските школи развиват изключително богата иконография.