Уикипедия

Никифор II Фока: Разлика между версии

Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
м Бот: премахване на уикивръзки към години
м форматиране: 10x тире-числа, URL, тире (ползвайки Advisor)
Ред 22:
}}
 
'''Никифор II Фока''' ([[гръцки език|гръцки]] Νικηφόρος Β΄ Φωκάς) (912- – 969) е [[византийски император]] в периода 963- – 969. Той е един от най-успешните военачалници, управлявали империята.
 
Никифор II е родом от [[Кападокия]] и произлиза от знатния малоазийски род '''''[[Фока (византийска фамилия)|Фока]]''''', свързан с едрата военно-земевладелска аристокрация от [[Мала Азия]]. Неговите роднини имат гръцки и арменски корени и са изтъкнати пълководци по времето на [[Македонска династия|Македонската династия]]. Дядо му е [[Никифор Фока]], стратег на западните теми през управлението на [[Василий I Македонец]]. Единият от синовете му е [[Лъв Фока]] (чичото на бъдещият император Никифор II), който през 917 г. търпи голямото поражение срещу българският цар [[Симеон I]] в [[Битка при Ахелой|Битката при Ахелой]]. Баща на император Никифор II е друг известен генерал, [[Варда Фока Стари]]. Братя на императора са [[Лъв Фока Млади]] и [[Константин Фока]].
 
== Кариера и възкачване ==
Преди да дойде на трона, Никифор Фока постига забележителни победи срещу арабите в [[Сирия]], при властването на император [[Роман II (Византийска империя)|Роман II]]. През 962- – 3 г. напредва в [[Киликия]] и превзема [[Алепо]], вземайки богата плячка. По време на кампанията бил наречен с прозвището „бледата смърт на сарацините“.
 
През 963 г. император Роман II умира в столицата. Неговата вдовица, амбициозната императрица [[Анастасо-Теофано|Теофано]] е майка на малолетните престолонаследници [[Василий II]] и [[Константин VIII]] Порфирогенети. Тя се нуждае от силен съюзник, който да защити нейните позиции и регентска власт от домогванията на другия регент, придворния [[евнух]] [[Йосиф Вринга]]. Безскрупулна и находчива, императрицата-регент спира избора си на Никифор Фока, победоносният главнокомандващ на източните армии, който е едновременно амбициозен и популярен сред войниците. Призован от правителството в Константинопол, Никифор междувременно получава предупредителни послания за заговор готвен срещу него. Убеден в благосклонността на императрицата към него, той е издигнат за император от войските през лятото на 963 г., въпреки интригите и съпротивата на част от дворцовите кръгове.
Ред 40:
 
=== Външна политика ===
Император Никифор II е способен пълководец, който води успешни войни срещу арабите и отвоюва големи територии от тях: [[остров]] [[Крит]] през 961- – 2 г., [[Киликия]] и [[Кипър]] през 964- – 5 г., Северна [[Сирия]] с [[Антиохия]] и част от Северна [[Месопотамия]] през 968- – 9 година.
[[File:Histamenon nomisma-Nicephorus II and Basil II-sb1776.jpg|thumb|300px|Номизма с изображения на [[Христос]] (вляво), Никифор II Фока и Василий II Порфирогенет]]
 
В Южна Италия и Сицилия са проведени успешни експедиции срещу войските на арабите и германския император. На изток продължава настъплението срещу арабите —– завладяни са Тарс, Алепо, Антиохия и др.
 
През 967 г. при цар [[Петър I (България)|Петър I]] (927- – 969) са нарушени мирните договори с [[Първо българско царство|България]]. Войнственият император изгонва с оскърбления пратениците на Петър I, разгневен от исканията на българската страна за подновяване плащането на сумите, съгласно старият мирен договор от 927 година. Никифор II привлича [[Киевска Рус|киевския]] княз [[Святослав Игоревич|княз Светослав]], който е подкупен за да нападне България от североизток, заедно с [[печенеги]]те. От своя страна ромеите също започват военни действия срещу българите в [[Тракия]]. Притиснат от двойна заплаха, българският цар е принуден да изпрати синовете си в Цариград като заложници.
 
Руският княз нахлува в източна България през 968- – 9 г. и окупира столицата [[Преслав]], вземайки за заложник цар [[Борис II]] (969- – 971), наследникът на Петър. Ситуацията се усложнява от действията на Светослав, който планира да присъедини българските земи към държавата си и подкрепя амбициите на самозванеца [[Калокир]] към византийския трон. В края на годината императора е свален и убит от придворните си, преди да предприеме ответни мерки срещу русите.
 
Суров и недипломатичен по характер, Никифор II води аскетичен монашески живот, ограничава разкоша с цел да намали разходите, и се отнася строго към богатите аристократи. Реформите и поведението му настройват висшите прослойки на войската и църквата срещу него. Той губи подкрепата на императрицата, която се включва в тайния заговор за преврат. През нощта на 11 декември 969 г. Никифор II е линчуван и убит в покоите си от заговорници на [[Йоан I Цимисхий]].
Ред 53:
== Външни препратки ==
{{commons|Nicephorus_II}}
*[http://istorianasveta.eu/index.php/%D0%B8%D1%81%D1%82%D0%BE%D1%80%D0%B8%D1%8Fистория/%D1%81%D1%80%D0%B5%D0%B4%D0%BD%D0%B8%D1%82%D0%B5средните-%D0%B2%D0%B5%D0%BA%D0%BE%D0%B2%D0%B5векове/%D0%B2%D0%B8%D0%B7%D0%B0%D0%BD%D1%82%D0%B8%D1%8Fвизантия/197-%D0%B2%D0%B8%D0%B7%D0%B0%D0%BD%D1%82%D0%B8%D1%8Fвизантия-%D0%B2в-%D0%B0%D0%BF%D0%BE%D0%B3%D0%B5%D1%8Fапогея-%D0%BD%D0%B0на-%D1%81%D0%B2%D0%BE%D1%8F%D1%82%D0%B0своята-%D0%BC%D0%BE%D1%89мощ.html Никифор II Фока (963- – 969)]
*[http://www.wegm.com/coins/nicephorusii.htm# NICEPHORUS II PHOCAS]
 
Взето от „https://bg.wikipedia.org/wiki/Никифор_II_Фока“.