Капсул-детонатор: Разлика между версии

'''Капсул-детонаторите''' са средства за инициранеиницииране на детонация в заряди от бризантни [[взривни вещества]]. Намерили приложение в практиката още през 1867 година. Първоначално са били зареждани само с гърмящ [[живак]].

Съвременните капсул-детонатори се зареждат с две или повече взривни вещества, оформени като първичен и вторичен заряд.

Първичните заряди са от инициращииницииращи взривни вещества – оловен азид, оловен стифнат, живачен фулминат и др. Вторичните заряди са от бризантни взривни вещества с голяма мощност – [[тетрил]], хексоген, тен и др. Тази комбинация се прави, защото инициращитеиницииращите взривни вещества са изключително чувствителни, но същевременно нямат голяма мощност, докато бризантните са много по -устойчиви и същевременно притежават много по -голяма мощност в сравнение с инициращитеиницииращите. Когато капсул-детонаторадетонаторът бъде задействан, първо се взривява първичнияпървичният заряд, който иницираинициира детонация във вторичния. Детонацията от вторичния разбива корпуса на капсула и преминава в основния заряд от взривно вещество. Комбинираните капсул-детонатори имат много по -висока инициращаинициираща способност в сравнение с детонаторите, заредени само с гърмящ живак.

Капсул-детонаторите се поместват и капсуловат в корпуси от мед, алуминий, месинг или стомана. В различните видове и според веществата използвани в тях, първичните им заряди са от 0,1 до 0,45 грама, а вторичните по 1 грам.

В зависимост от вида различните капсул-детонатори биват задействани по различен начин –; в промишлеността най-често се взривяват:
* чрез запалване – с огнепроводен /(бикфордов/) шнур,
* чрез електрически импулс – електро-детонаторите, илидетонатори
* чрез пневматичен импулс – пневмо-детонаторитедетонатори.

Във военното дело се използват и специални детонатори, взривяваши се от опън, натиск, удар и други.

* "Взривни работи" – Гено Йосифов Генов 1982,