География на Киргизстан: Разлика между версии

[[Киргизстан]] е държава в [[Централна Азия]], разположена предимно в западната и централната част на планинска система на [[Тяншан]]. На север граничи с [[Казахстан]] (дължина на границата 1242 km), на югоизток – с [[Китай]] (1084 km), на юг и югозапасюгозапад – с [[Таджикистан]] (971 km) и на запад – с [[Узбекистан]] (1378 km). Обща дължина на границите<ref>{{cite web|url=https://www.cia.gov/library/publications/the-world-factbook/fields/2096.html#kg|title=Kyrgyzstan borders field listing|publisher=[[CIA World Factbook]]|accessdate=21 април 2013}}</ref> (само сухоземни) 4675 km. Преобладаващата част от границите ѝ преминават по гребените на най-високите хребети и само на север и югозапад – по техните ходножияподножия и предпланински равнини ([[Чуйска долина]], периферията на [[Ферганска котловина|Ферганската котловина]]). Дължина от запад-югозапад на изток-североизток 1000 km, ширина от север на юг 410 km. В тези си граници заема площ от 199 988 km².<ref name="bse">{{икона|ru}} [http://bse.sci-lib.com/article061338.html «Большая Советская Энциклопедия» – Киргизская ССР, т. 12, стр. 156 – 159]</ref>

Територията на Киргизстан е разположена в пределите на Тяншанската нагъната област, геосинклиналното развитие на която е завършило окончателно в края на палеозоя. Настъпилия след това етап на относително спокойно платформено развитие в края на палеогена и началото на неогена бил прекаснатпрекъснат от интензивни тектонски движения, продължаващи и понастоящем и обуславящи високопланинския релеф на страната. Различават се раннокаледонска (ордовик – долен силур) нагъната система в Северен Тяншан и херцинска система в Среден и Южен Тяншан, разделени със зони от дълбочинни разломи. Каледонидите в Северен Тяншан се разкриват в хребетите: [[Заилийски Алатау]], [[Кунгей Алатау]], [[Терскей Алатау]], [[Киргизки хребет|Киргизки]], [[Таласки Алатау]], [[Джумгалтау]], [[Сусамиртау]], херцинидите в Среден Тяншан изграждат хребетите: [[Сариджаз (хребет)|Сариджаз]], [[Куйлютау]], [[Джетим]], [[Молдотау]], [[Акшийрак]] (Западен), [[Чаткалски хребет|Чаткалски]] и др., а херцинидите в Южен Тяншан – [[Инилчектау]], [[Борколдой]], [[Атбаши]], [[Какшаал Тоо]], [[Фергански хребет|Фергански]], [[Алайски хребет|Алайски]] и [[Туркестански хребет|Туркестански]]. Междупланинските падини са запълнени с мощни мезозойски и кайнозойски, предимно континентални наслаги. В строежа на каледонидите в Северен Тяншан участват долнопалеозойски епи- и миогеосинклинални нагънати комплекси, разположени върху байкалска основа, а също големи блокове от по-древни протерозойски структури. Херцинският структурен етаж е изграден предимно от континентални седименти и вулканогенни епигеосинклинални орогенни комплекси. Характерни са следите от мощния каледонски гранитоиден магматизъм. Фундаментът от палеозойски теригенни и карбонатни пластове, типични за Среден Тяншан, образуват основно дорифейските гнайси, рифейските гпанитоиди и порфирити. Херцинидите на Южен Тяншан се отличават с широко развитие на нагънати, а на места покривни структури. Отделни геосинклинални пропадания в тези системи са били заложени вранния силур, завършил развитието си по различно време и съществено се различават помежду си по състава изпълващ техния вулканогенно-седиментен слой.<ref name="bse"></ref>

От полезните изкопаеми на Северен Тяншан промишлено значение имат полиметалните находища и находищата на редки метали, свързани с къснопалеозойския магматизъм (Актюз, Борду) и известни находища на злато, сив яспис и др. В Среден Тяншан се откроява Джетимския басейн с напластени железни руди (във вендските наслаги), прогнозните запаси на които се оценяват на около 10 млрд. т. установени са молибдено-ванадиеви орудявания в силициевите формации от долния палеозой и полиметалните руди в карбонатните скали с девонска и долнокарбонска възраст (Сумсар, Молдотау). Златните и медните орудявания в Среден Тяншан са свързани с къснопалеозойските наслаги и зоните с хидротермални изменения (Сумсар, Сандалашки хребет). В Южен Тяншан има находища на живак, антимон, калай, полиметали<ref>Библиотека на Конгреса 2007, стр. 3</ref>. Перспективни са проявленията на злато и боксити в карбонатните гънки от девона и средния карбон в Алайския хребет. Основните запаси от живачни руди, обезпечават устойчивата дейност на минните предприятия, основавайки се предимно на хидротермалните находища в Хайдаркен, Чаувай и Чонкой, а антимоновите руди – на находищата в Касансайски район и Кадамжай. В Акшийрак-Сариджазкия район сассъс съсредоточени находища на калай, свързани с контактните зони на горнопалеозойските гранитоизни интрузии. във Ферганската котловина се добива нефт и газ в наслагите от кредата и палеогена. По геоложки запаси на въглеща[[въглища]] (31 млрд. т) Киргизстан заема 1-во място в Средна Азия. Изучените запаси съставляват 2,3 млрд. т, в т.ч. коксуващи се въглища – 0,5 млрд. т. Каменните въглища като цяло са повече от кафявите, но в промишлените запаси преобладават последните. Запасите от каменни въглища (от газови до антрацитни) са съсредоточени основно в Източноферганския каменовъглен басейн, заемащ югоизточните части на Ферганския хребет и неговите южни презпланински части. от находищата на въглища във Ферганската и Исъккулската падини се експлоатират находищата в Сулюкта, Шураб, Къзъл Кия, Кок Янгак, Нарин, Джергалан, Согути и др. В пластовете с мезозойска и кайнозойска възраст са открити находища на каменна сол, гипс, каолин, бентонитови глини, стъклени пясъци, строителни материали, мрамор и полускъпоченни камъни. В страната има множество находища на подземни води, в т.ч. термални и минерални източници, на базата на които действат курортите Исък Ата, Джалалабад. Цялата територия на Киргизстан попада в зона с повишена сеизмичност, като центровете на земетресенията са привързани основно към Ферганския, Атойнокския и други големи разломи.<ref name="bse"></ref>

Климатът на Киргизстан е континентален, със значителни колебания на температурата, умерено количество на валежите, сухота на въздуха и малката облачност.{{Sfn|Климат}} Годишната продължителност на слънчевото греене е 2500 – 2700 часа. Във връзка с планинския релеф и големите температурни амплитуди във височина климатът се изменя от сух субтропичен високопланински тундров. Средната януарска температура се изменя от -1,5 до -8°С в долините, от -8 до -20°С в среднопланинските райони и до -27,7°С във високопланинските (Аксайската долина). Абсолютен минимум -53,6°С в Аксайската долина (в [[Бишкек]] -34,4°С). През зимата, сизключениес изключение на високопланинския пояс, често се наблюдават епизодични затопляния. Лятото е сухо и горещо. Средна юлска температура във [[Ферганска котловина|Ферганската котловина]] 20 – 27°С<ref>Библиотека на Конгреса 2007, стр. 2 – 3</ref>, в средновисоките долини и котловини 15 – 17°С, а във високопланинските райони 5°С и по-ниска. Абсолютен максимум 43°С (в [[Чуйска долина|чуйската]] и [[Ферганска котловина|Ферганската котловина]]). Господстват предимно планинско-долинните ветрове. По външните планински склонове на приферганските хребети, открити към долините се наблюдава фьон, а в [[Исъккулска котловина|Исъккулската котловина]] планинско-долинните ветрове се усилват с бризови. В широките долини духат ветрове идващи от съседните дълбоки дефилета. Валежите основно се пренасят от северозападните, западните и югозападните въздушни маси. Склоновете на планините, обърнати към тях, получават най-голямо количество валежи. По северните склонове на [[Киргизки хребет|Киргизкия хребет]] падат 750 – 770 mm валежи годишно, по югозападните склонове на [[Фергански хребет|Ферганския хребет]] – до 900 – 1000 mm, на техните противоположни склонове – 200 – 250 mm, в [[Чуйска долина|Чуйската долина]] – 300 – 400 mm, в [[Исъккулска котловина|Исъккулската котловина]] – от 100 mm на запад до 500 mm на изток, във Вътрешен и Централен Тяншан – от 265 mm на запад до 180 mm на изток. В периферните долини максимумът на валежите е през март и април, по склоновете на Киргизкия и Ферганския хребети – през май, във Вътрешен Тяншан и Исъккулската котловина – от май до юли. В зависимост от физикогеографските условия снежната линия в различните части на [[Тяншан]] е разположена на височина от 3600 до 4600 m. Поради малоснежната зима междупланинските падини се използват като зимни пасища. Продължителността на вегетационния период (минимална денонощна температура 5°С) в предпланинските райони на Ферганската котловина е от 200 до 220 денонощия, в Чуйската долина 172 – 182 денонощия, на изток, в Исъккулската котловина 115 – 151 денонощия, в Кочкорската котловина на Вътрешен Тяншан – 90 денонощия.<ref name="bse"></ref>

Речната мрежа на Киргистан се отнася към 4 водосборни басейна: [[Аралско море]] (76,5% от територията на страната), река [[Тарим]] (12,4%), езерото [[Исъккул]] (10,8%) и езерото [[Балхаш]] (0,3%). Средният годишен отток на всички реки е 52 km³. Голяма част от реките принадлежащи на Киргизстан текат през страната със своите горни и средни течения. Най-голямата река на страната е [[Нарин (река)|Нарин]] (дясна съставяща на [[Сърдаря]]), водеща началото си от ледника Петров. Основните ѝ притоци са Атбаши, Алабука и Кьокьомерен. Река [[Карадаря]] (лява съставяща на [[Сърдаря]]) с притоците си: десни, стичащи се от Ферганския хребет Каракулджа, Яси, Кугарт; леви, стичащи се от Алайския хребет Тар, Куршаб. Най-голямата река в Северен Киргизстан е [[Чу (река)|Чу]], в Северозападен – [[Талас (река)|Талас]], в крайния юг – Къзълсу (течаща през Алайската долина, от басейна на [[Амударя]]). от реките, вливащи се в езерото [[Исъккул]], най-значителни са Тюп и Джергалан. Реките [[Аксу (приток на Тарим)|Сариджаз]], Узенгугуш и Аксай, течащи в източната част на републиката се отнасят към басейна на река [[Тарим]]. Единствено река Каркара, водеща началото си от хребета [[Терскей Алатау]], принадлежи към системата на река [[Или]], вливаща се в езерото [[Балхаш]]. Реките, извиращи от високопланинските райони, имат предимно ледниково и снежно подхранване и лятно пълноводие. Малките реки, водещи началото си от по-ниски височинни пояси се подхранват основно от грунтови (подземни) води, а също и от снежни и дъждовни води. Всички киргизскикиргизки реки имат голямо енергийно и иригационно значение, като водите им се използват за напояване както в Киргизстан, така също и в Узбекистан, Казахстан и Таджикистан.<ref name="bse"></ref>

На територията на Киргизстан има около 6500 ледника, които съдържат в себе си приблизително 650 млрд.m³ вода. Тяхната площ е 6578,3 km². Около 75% от планинските ледници се отнасят към водосборните басейни на [[Тарим]] и [[Сърдаря]]. Разпространени са предимно планинско-долинните ледници, подхранващи се основно от лавини. По „съртовете“ на Тяншан се срещат ледници разположени по плоските върхове на някои хребети. Основни центривецентрове на заледяване са в крайните източни части на страната. Тук най-големи ледници са: Южен Инилчек (дължина 59,5 km, площ над 800 km²), СевернСеверен Инилчек (Резниченко, 38,2 km, 211 km), Каинди (29 km, 84 km²), Семьонов (20,2 km, 65 km²), Мушкетов (20,5 km, 69 km²). Сравнително големи ледници има още в хребетите [[Какшаал Тоо]], [[Акшийрак]] (ледника Петров), [[Терскей Алатау]], [[Заалайски хребет|Заалайски]] и [[Алайски хребет|Алайски]].<ref name="bse"></ref>

В пустините на Южен Киргизстан и полупустините на Северен Киргизстан са разпространени сивитисивите почви, върху които се развива поливно земеделие, и, които заемат около 6,5% от територията на страната, включително 0,3% с постоянни насаждения.<ref>Библиотека на Конгреса 2007, стр. 3</ref>. В местата подхранвани от грунтови води са развити ливадни сиви почви, а по долините на реките и приезерните равнини на [[Исъккул]], [[Сонгкул]] и [[Чатър Кул|Чатъркул]] – алувиални, ливадни и ливадно-блатни почви. В пустинно-степния пояс на Вътрешен и Централен Тяншан и западните части на Исъккулската котловина са развити кафяви почви, в сухостепните райони – кестеняви, а в ливадно-степните по овлажнените склонове – планински черноземи. Срещат се различни видове планинско-горски почви: кафяви – в смърчовите гори, черно-кестеняви – в орехово-плодните гори, и кестеняво-кафяви – в арчовите гори (вид средноазиатска хвойна). Нагоре следват разновидности на планинско-ливадните, планинско-ливадно-степните и планинско-степните субалпийски почви. В най-горните предели на разпространението на растителност най-големи площи заемат ливадно-полуторфените и високопланинските полигонални почви, а най-високо – такировидните пустинни почви (по „съртовете“ на Вътрешен Тяншан).<ref name="bse"></ref>

В Киргизстан се наброяват над 350 вида растения. Тяхното разпространение зависи от сложността на релефа и се определя от разположението на хребетите, тяхната височина и експозицията на склоновете. Пустините и полупустините заемат малки площи. Степите и лесостепите са разпространени повсеместно и повечето са усвоени за земеделски цели. Високопланинските пасища се използват за добив на сено и паша на селскостопански животни. Горите заемат 3,3% от територията на страната, като те са изцяло държавна собственост и не са предвидени за дърводобив.<ref>Библиотека на Конгреса 2007, стр. 7</ref> Най-големи площи заемат смърчовите (тяншански смърч, или смърч на Шренк ''Picea tianschanica'' или ''Picea schrenkiana''), арчевите (вид централноазиатска хвойна) и орехово-плодните гори. Горите съставени от тяншански смърч са разположени на височина от 1600 до 3100 m по склоновете на хребетите [[Терскей Алатау]], [[Кунгей Алатау]], [[Наринтау]], [[Атбаши]], [[Киргизки хребет|Киргизки]], в басейна на реките Чон кемин, Тар и др. По южните склонове на [[Фергански хребет|Ферганския]] и [[Чаткалски хребет|Чаткалския хребет]], от 1500 до 2800 m са разплостранениразпространени еникалните орехово-плодови естествени гори с плащ около 265 хил.ха. Склоновете на хребетите [[Туркестански хребет|Туркестански]], [[Алайски хребет|Алайски]] и [[Таласки Алатау]] на височина от 1200 до 3000 m са заети от арчеви гори. По-рядко се срещат елови, ивови итополови гори. На височина 3600 – 4000 m господстват студените пустини и пустинните тундри.<ref name="bse"></ref>

За първи път застрашените видове, обитаващи КиргизтанКиргизстан, са вписани в Червената книга на СССР през 1974 г., след като местното правителство предоставя списък на застрашените видове. През следващите години списъкът става по-голям, а сведенията за застрашените видове повече. Така през 1985 г. е издадена Червената книга на Киргизката ССР, в която са включени 13 вида и подвида бозайници, 20 вида и подвида птици, 3 вида влечуги, 2 вида риби, 5 вида насекоми и 65 вида висши растения. Първата Червена книга на КиргизтанКиргизстан е публикувана едва през 2005 г. Списъкът със застрашените видове е разширен и днес той включва 6 вида гъби, 89 висши растения, 18 членестоноги, 7 риби, 2 земноводни, 8 влечуги, 53 птици, 26 вида бозайници<ref>{{cite web|url=http://www.nature.kg/index.php?option=com_content&view=article&id=71&Itemid=44&lang=ru|title=Красная книга Кыргызстана |publisher= Государственное агентство охраны окружающей среды и лесного хозяйства при правительстве Кыргызской республики |accessdate=17 май 2013}}</ref>.

* '''Северопамирска''' – планинско-стапнатастепната [[Алайска долина]] и високия и заледен [[Заалайски хребет]].<ref name="bse"></ref>