Разлика между версии на „Прадо“

7842 байта изтрити ,  преди 11 месеца
премахване на неотносими текстове
(премахване на неотносими текстове)
* '''Гоблени'''
През 1774 г. художникът на краля, [[Антоан Рафаел Менгс]] кани Гоя да работи в двора като автор на проекти за гоблени. В 1776 г. с помощта на шурея си Франсиско Байеу, става художник към Кралската манифактура за гоблени „Санта Барбара“ в Мадрид. За нея той работи в продължение на 15 години (до 1791 г.), създавайки многобройни проекти. Сред тях са: „Закуска на брега на Мансанарес“, „Лекарят“, „Слънчобран“, „Поляната на Сан Исидоро“. С тях става известен. Но вместо превзетата замечтаност на митологията, по маниера на френските имитатори на Рубенс, той смело черпи сюжети от Испания – неща, идващи от собствените му преживявания. „От дистанцията на времето, бихме казали, че той е направил очевидния избор, но за своето поколение, в двор, доминиран от търговци на криворазбран класицизъм това е новаторство, което би хрумнало единствено на гений като Гоя. Но не само сюжетите му са дразнели завистливите му конкуренти, а и декоративните качества на проектите му, великолепното изобразяване на обем и силует в странно ориенталски дизайн..... Макар и рисувани с извънредна бързина, сериите проекти за гоблени илюстрират за първи път заразяващата виталност, която четката му придава на всичко…“ (Томас Крейвън).
<gallery caption="проекти на гоблени" class="center">
 
Файл: El cacharrero, por Francisco de Goya.jpg|
Файл:Goya.pelele.prado.jpg | Манекен
Файл: Goya - Die Weinlese - 1786.jpeg|
Файл:La pradera de San Isidro, Francisco de Goya.jpg |„Поляната на Сан Исидоро“
Файл:Partida de caza.jpg|Ловна игра
</gallery>
Рисунка за гоблен за зимната резиденция на бъдещия крал Карлос IV и кралица Мария Луиза. Завършения гоблен е закачен в трапезарията им в двореца Прадо.
 
 
* '''Гравюри'''
През 1778 г. испанският крал [[Карлос III]] нарежда на няколко художници, между които и Гоя, да направят гравюри по картините от колекцияколекцията му. Поръчката се оказва важна за художника, тъй като му дава възможност да се запознае с изкуството на [[Диего Веласкес]], което оказва силно влияние върху него. Благодарение на тази си работа, художникът усвоява основите на офортната техника. На 5 юли 1780 Франсиско Гоя е приет за член на Кралската Академия „Сан Фернандо“ с картината „Разпятие“.
 
„Като художник, вече не е имало никакво съмнение в неговото превъзходство, като личност, той е бил опасен и своеволен и оттук неустоим за сладострастните придворни дами. Карал се е със шурея си и с всички, които се стараели, макар и внимателно да ограничават безцеремонните му тактики. „''Смъртта на баща му го депресира толкова дълбоко, че той не е в състояние не само да рисува, но и да се храни и той сядал сам в пустата стая, гравирайки плоча след плоча, за да уталожи нервността си.''“ (''Томас Крейвън'')
Същата година семейството се връща в Сарагоса. Художникът изявява желание да завърши сам декорирането на църквата „Нуестра Сеньора дей Пилар“, пренебрегвайки шурея си Франсиско Байеу и брат му Рамон. Това става причина за конфликт между тях. Байеу се отказва от участие, но сваля и покровителството си от съпруга на сестра си. Обществеността на Сарагоса обвинява Гоя, че пренебрегва човека помогнал за издигането му. Стенописите, които прави в църквата са подложени на критика. Франсиско Гоя напуска града.
 
В Мадрид архитектът [[Вентура Родригес]] му предлага да участва в живописната украса на църквата „Сан Франциско ел Гранде“. Художникът изписва фреската „Свети Бернардино Сиенски проповядва пред сицилийския крал Рене Анжуйски“. През 1783 г. рисува портрет на граф Флоридабланка, който е първата му голяма поръчка. Успехът му бележи началото на израстването на Гоя като водещ художник на Мадрид. През същата година Гоя рисува първия си групов портрет, изобразяващ семейството на инфанта дон Луис, брат на Карлос III. Постепенно той се налага като портретист в средите на аристокрацията, заслуга за което има и бързината с която рисува. Благодарение на таланта си успява да си създаде връзки във висшето общество на Испания.
 
„Като художник, вече не е имало никакво съмнение в неговото превъзходство, като личност, той е бил опасен и своеволен и оттук неустоим за сладострастните придворни дами. Карал се е със шурея си и с всички, които се стараели, макар и внимателно да ограничават безцеремонните му тактики. Смъртта на баща му го депресира толкова дълбоко, че той не е в състояние не само да рисува, но и да се храни и той сядал сам в пустата стая, гравирайки плоча след плоча, за да уталожи нервността си.“ (Томас Крейвън)
 
„Картините му носят неотменното влияние на Веласкес, според първия биограф на Гоя, Ирадиер, защото и при него има атмосфера, светлина, живот, сила и деликатност на тоновете. Въпреки това, Веласкес е по-епичен. Истина е, че епичността е изчезнала от двора заедно с Филип IV.
 
В творбите на Гоя се вижда искрен реализъм, който нищо не забравя и нищо не прощава на обекта си. Той тиранизирал моделите си, заставяйки ги да стоят неподвижно с часове и показвайки ги каквито са, смесица от безплътна сатира и дързост, в много случаи залитаща към карикатурата.“ (откъс от биографията на Гоя от Музей Прадо, 1961)
 
Материалното положение му позволява да си купи къща на река Мансанарес и модерен кабриолет. Сдобрява се с Франсиско Байеу. Става придворен художник на две от най-могъщите фамилии в Испания, Осуна и Алба. Запознава с херцогиня Алба, която освен негова покровителка става и негова любовница. В 1788 г. Франсиско Гоя се кандидатира за директорския пост на кралската академия. Негови противници са Франсиско Байеу и Маеля. Байеу печели убедително, а Гоя не получава нито един глас. През 1789 г. новият крал, Карлос IV, назначава Франциско Гоя за кралски художник, което му дава и правото на годишна рента и титлата „превъзходителство“. В 1791 придружава болната си съпруга във Валенсия. В Сарагоса, където рисува портрети на местни първенци.
 
Испания настъпва икономически упадък. От велика държава, в която „слънцето никога не залязвало“, тя се превръща в обедняла и разорена, разкъсвана от вътрешни размирици. Испанският народ, потискан векове от феодалния гнет, се надига на борба за свобода и национална независимост. Гоя е свидетел на неговото страдание и този факт определя характера на неговото творчество, в което се редуват крайно отчаяние и безграничен оптимизъм. Творческият път на художника е сложен и пълен с противоречия. Той рисува обикновените хора и техния живот, а в същото време е придворен художник на испанските крале Карл ІV и Фердинанд VІІ и многократно рисува членове на кралската фамилия и висшата испанска аристокрация.
[[Файл:„Сънят на разумът ражда чудовища”-Франсиско де Гоя.jpg|мини|„Сънят на разумът ражда чудовища“]]
От 1794 г. Франсиско Гоя започва работа по гравюрите от серията „Капричос“ (капризи, прищевки, игри на въображението). Той прибавя кратки обяснения към всяка от гравюрите в ръкопис, запазен в музея Прадо. Това много помага да си обясним неговите често неразгадаеми значения, както и заглавията им. Като цялостен акцент на цикъла остава мотото на 43-тия офорт: „Сънят на разума ражда чудовища“.
 
Гоя казва: „ Живописта, като поезията, си избира материала, който може да използва най-добре за своите цели. Тя обединява и концентрира в едно фантастични образи, обстоятелства и характери, които природата е разпиляла сред море от индивидуалности. Благодарение на мъдрата и находчива комбинация, художникът заслужава титлата СЪЗДАТЕЛ и престава да бъде обикновен и незначителен подражател.”
 
В малките плочи от мед, Гоя фокусира холеричните си антипатии, своето разбиране за злото, универсалното си презрение – в една семпла история за призраци, той показва суеверната глупост на Стара Испания. Няма нито една гравюра, която да е спокойна, толерираща или хумористична в добрия смисъл. Той вплита гневния си дух в линии, които живеят и дават живот, в пози, които треперят, кривят се и умират, в обеми, които се движат, въртят се и изтръпват. Неговите фантастични образи, както той ги нарича, ни изпълват с чувство на подла радост, раздразват дяволските ни инстинкти и ни доставят удоволствие с неумолимите си екстази на разрушение. И всичко това не е нито диво, нито безредно, а нагнетено в образ, компактен като куршум.
 
През февруари 1799 във вестник Gazeta de Madrid е публикувана следната обява: „Сбирка графики на своенравни теми, измислени и гравирани от дон Франсиско де Гоя. Продават се на ул. Разочарование 1, в магазина за парфюми, като за всяка сбирка от 80 графики се заплащат 320 медни реала.“ Това интересно описание се отнася за цикъла Капричос. Той създава 92 гравюри (офорти/акватинти), но излага 80 от тях. Само след два дни Капричосите са изтеглени от продажба заради страх от реакция на Светата Инквизиция. Само заповед на краля предпазва Гоя от преследване.
 
Повлиян силно от идеите на Великата Френска революция, в тази серия Гоя остро критикува нравите и порядките на обществото, фанатичните идеи и манипулативните методи на Църквата, порочните принципи, по които всички сляпо се водят. С Капричос художникът цели да внесе просветление в закърнелите умове на съвременниците си, но сатирата и социалният коментар в тях са толкова крайни, че цикълът скоро е забранен и спрян от продажба. Знае се, че в крайна сметка художникът подарява металните плочи на испанския крал Карлос IV. Капричос бележи пълна смяна на традиционните по онова време стойности на изкуството. Гоя въвежда пределно експресивен израз, който стряска, провокира и възмущава. В това криво огледало на действителността са забъркани съвсем произволно проститутки, дяволи, свещеници и магарета – до постигане на максимално краен образ на обществото. Неслучайно и днес те спират дъха и ни карат да настръхнем – приемаме това за абсолютно доказателство за тяхното непреходно въздействие.
 
Текст към отпечатъка в Прадо: „Фантазията, изоставена от разума ражда невъзможни чудовища: обединен с нея, тя е майка на изкуствата и извора на нейните чудеса...“ Прилепите символизират невежеството, бухала – глупостта. Те нападат художника, а риса – символ на мъдростта, вижда пътека в тъмнината... Гравюрата може да се интерпретира и като обвързване на Гоя с творческия процес и романтичния дух – освобождаването на въображението, емоциите и дори кошмарите.
 
Има несъгласия между изкуствоведите относно Капричосите. Че Гоя ги е работил няколко години преди публикуването им през 1799 г. е ясно, но не е известно кога ги е започнал, вероятно около 1796. Според някои, той е продава част от тях на магазин за алкохол и парфюми, който се намира близо до апартамента му в Мадрид. След 2 дни изтегля от продажба близо 270-те непродадени отпечатъка. Публичната реакция на тях е силно негативна и той се побова от репресии на [[Инквизиция]]та. Според други, те не са подходящи за продажба в книжарница и затова са дадени в магазин за алкохол. Говори се, че през 1803 г. той дарява непродадените гравюри, заедно с медните плочи на Кралската печатница, за да осигури пенсия за сина си Ксавиер.
 
Цялата сбирка от около 80 отпечатъка изобразява теми като проституция, вещерство, суеверия, сатирична критика на политици, духовенство и доктори. Почти половината образи третират темата за магиите и то в подигравателен смисъл, което значи, че Гоя влага повече от един смисъл в тях. Някои писатели наричат този символичен и многостранен език на Гоя „код“. През призмата на учението на Фройд, съвременния зрител от 21 век търси значението на тези гравюри срещу истинското значение, което Гоя е вложил в тях през 18 век.
10 419

редакции