Разлика между версии на „Никос Захариадис“

редакция без резюме
{{Личност
| име = Никос Захариадис
| име-оригинал = Νίκος Ζαχαριάδης
| категория = политик
| описание = гръцки комунистически деец
| роден-място = [[Одрин]], [[Османска империя]]
| починал-място = [[Сургут]], [[СССР]]
}}
 
'''Никос Захариадис''' (на гръцки {{lang|el|Νίκος Ζαχαριάδης, известен още като Николай Николаевич}}, 27 април 1903 г., Одрин, Османската империя - 1 август 1973 г., Сургут, РСФСР, СССР) е лидер на гръцкото работническо движение. Генерален секретар на [[Комунистическа партия на Гърция|Комунистическата партия на Гърция]] от 1931 до 1956 година.<ref>Л. Величанская, Никос Захариадис. Жизнь и политическая деятельность (1923–1973). Документы. Litres, 2019; ISBN 5041663203.</ref>
 
== Биография ==
Никос Захариадис е роден в 1903 година в Одрин, в гръцко семейство на тютюноработници, като от млад работи на пристанището като докер, и участва в стачното движение. Завършва "Московския[[Московски комунистически университет за трудещите се от Изтока|Московския -комунистически университет за трудещите се от Изтока Й„Й. В. Сталин"Сталин“]]. От 1936 до 1945 г.година многократно е затворензатварян в гръцки затвори и в германски концентрационни лагери. През май 1945 г. той се връща в Гърция от германския лагер в [[Дахау]]. В [[Гръцка гражданска война|Гръцката гражданска война]] от 1946- до 1949 г. тойгодина командва [[Демократична армия на Гърция|Демократичната армия на Гърция]]. Войната завършва с разгрома на армията на Захариадис, след което той заедно със щаба на ГКПКПГ се прехвърля в Албания, след това в Букурещ, Румъния. При [[Разрив между Сталин и Тито|разрива на Сталин и Тито]], той подкрепя твърдо Сталин, като рязко се противопоставя на политиката на Тито.
 
Впоследствие се прехвърля в СССР. След смъртта на Сталин, тойЗахариадис изпада в немилост. ТакаНа на 7-ияVII разширен пленум на Централния комитет на ГКПКПH (18-24 февруари 1957 г.) е решено Н. Захариадистой да бъде освободен от длъжността председател на ЦКЦентралния комитет и да бъде изключен от партията „като [[сталинизъм|сталинист]]“. След това той е интерниран в [[Боровичи]] (област Новгород), където работи като началник на горското стопанство под името Н.''Николай Н.Николаевич Николаев''. Впоследствие е депортиран в [[Ханти-Мансийск]] в Тюменска област. На 16 юли 1970 г. му е признат статут на [[политически емигрант]]. По късно живее в изгнание под фалшиво име в [[Сургут]], където се обесва на 1 август 1973 г. Погребан е в [[Тюмен]], а след това, през декември 1991 г., е препогребан в Атина, Гърция. На 2 октомври 2011 г. Комунистическата партия на Гърция официално го реабилитира. През септември 2014 г. в Сургут, на сградата, в която е работил Н. Захариадис, е открита негова паметна плоча.
 
== Източници ==