Жан-Батист Колбер: Разлика между версии

редакция без резюме
Етикети: Редакция чрез мобилно устройство Редакция чрез мобилно приложение
No edit summary
{{Личност|политик
{{Биография инфо
| име= Жан-Батист Колбер
| портрет= Jean-Baptiste Colbert.jpg
}}
 
'''Жан-Батист Колбер''' (на [[Френски език|френски]]: '''Jean-Baptiste Colbert''') (29 август 1619 - – 6 септември 1683) е френски [[икономист]], [[Политика|политик]] и обществен деец при управлението на [[Луи XIV|Луи ХІV]] във [[Франция]]. Заемал постовете ''суперинтендант на финансите'' (тоест финансов министър), министър на [[Търговия|търговията]] и на флота. Колбер е ключовата фигура в реализирането на проекта за създаване на [[Абсолютизъм|абсолютистко]] управление. Привърженик и един от идеолозите на [[Меркантилизъм|меркантилизма]].
 
== Ранни години ==
 
== Внасяне на ред в държавата ==
С огромната си енергия и точна преценка за хората и стопанските процеси Колбер си поставя трудната задача да установи ред в икономическото състояние на държавата. По това време суперинтендант на финансите е [[Никола Фуке]] - – способен, но безотговорен човек, когото Луи ХІV подозира в укриване на средства.<ref>Inès Murat, ''Colbert'', Charlottesville 1984, p. 62</ref> Колбер подсилва съмненията, като посочва нередовните и непълни отчети, давани от Фуке. След внимателно организирана акция те успяват да го отстранят през септември 1661 г., след което Фуке е подложен на тежък съдебен процес и накрая затворен. Сега Колбер свободно се заема с финансовите въпроси. Той бързо се издига и концентрира в ръцете си редица постове: контрольор по сградите (1664), суперинтендант на финансите (1665), отговорник за ''Maison du Roi'' - – елитните военни части (1668) и министър на флота (1669).
 
Първата цел на министъра са [[Данък|данъците]], които се намират в хаотично състояние.<ref>Борислав Гаврилов, ''Векът на абсолютизма 1648-1788'', София 1999, с. 95</ref> Те не са еднакви за различните провинции на кралството, някъде се събират на човек, другаде на поземлени владения. Масово е разпространена практиката богати предприемачи да откупуват правото да събират данъци от името на краля. Разбира се, след това те предават на хазната по-малки суми и никой не може да докаже, че са злоупотребили. Колбер обаче създава специални трибунали за такива хора, с което спечелва одобрението на масите. Въпреки, че те не постигат недвусмислен успех, все пак достатъчно стряскат прекупвачите и кражбите намаляват. Ето защо Колбер бързо успява да балансира [[Бюджет|бюджета]] (до 1666 г.) и оттам нататък страната събира повече, отколкото изразходва.
Като привърженик на меркантилизма, Колбер е убеден, че най-важният източник на пари е [[Международна търговия|външната търговия]]. Той убеждава и краля, че за да се установи политическо могъщество на Франция, е нужно тя да завладее колкото се може по-голяма част от международната търговия, дори това да означава конфликт с [[Съединени провинции|холандците]] – господари по моретата в този момент. Той предвижда построяването на силен търговски флот и понеже той трябва да бъде защитаван – строеж и на военни кораби. Така Колбер става инициатор и архитект на морската мощ на Франция в края на ХVІІ век. Министърът насърчава търговци, [[Манифактура|манифактуристи]], собственици на земя с редица едикти и кодекси – едикт за гражданските процедури (1667), едикт за водите и горите (1669), наказателен кодекс (1670), търговски кодекс (1673) и морски кодекс (1681).<ref>''Dictionnaire de l'histoire de France'', p. 190</ref> Въвежда стандарти за качество на стоките до най-малката подробност с предвидени наказания (глоби и дори изправяне на позорен стълб) за фалшифициране на качеството. Считайки обаче, че това няма да е достатъчно, той създава държавни предприятия, както и държавни търговски компании. Най-важни от тях са Източноиндийската и Западноиндийската (1664 г.),<ref>Steward Mims, ''Colbert's West India polisy'', Yale Univercity Press 1912, p. 88</ref> които, за разлика от едноименните си събратя в [[Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия|Англия]] и Холандия, не постигат особен успех.
 
Колбер погрешно смята, че [[Конкуренция|конкуренциятаконкуренция]]та е вредна и подкрепя създаването на [[Монопол|монополимонопол]]и. За да защити френското производство, налага мита на вносните стоки, създавайки по този начин прототипа на по-късноя [[протекционизъм]]. Задължава колониите да търгуват само с родината си, с което удря тежко интересите на англичаните и холандците. Търговското съперничество стига дотам, че Колбер е един от инициаторите за [[Холандска война|Холандската война]] (1672 – 1678). С нападението срещу малката република той се надява с военни средства да помогне на търговското израстване на Франция.
 
== Оценки за делото му ==
Много от неговите съвременници не одобряват твърде взискателната му политика, която ограничава свободата на стопанска инициатива. Това са именно най-активните участници в икономическия живот - – търговците, манифактуристите, банкерите. Оценките на историците са положителни. Известни са думите на [[Волтер|'''[[Волтер]]''']]: "''И днес [1751 г.] усещаме какви добрини е сторил за кралството министърът Колбер. Тогава още не се е усещало. Той е работил за неблагодарници.''"<ref>Франсоа Волтер, ''Векът на Луи ХІV'', т. ІІ, София 2015, с. 68</ref> '''Инес Мюра''' в отличната си книга за Колбер прави подобен извод "Неговата воля и амбиция за Франция са толкова големи, че оставят своите следи за много години напред, а в някои отношения - и до днес [края на ХХ в.]." '''Жан Майер''': "В своя живот Колбер е бил изключително мразен. Малко хора са го обичали и още по-малко са виждали неговите изключителни способности. Рядко се случва министър на финансите да бъде популяран. В една демокрация той изобщо не би станал министър, още по-малко "пръв министър". Смъртта му е била приета с радост от населението. Но истината е, че той не е направил нищо, за да стане популярен."<ref>Jean Meyer, ''Colbert'', Paris 1981, p. 11</ref>
 
'''Инес Мюра''' в отличната си книга за Колбер прави подобен извод "''Неговата воля и амбиция за Франция са толкова големи, че оставят своите следи за много години напред, а в някои отношения – и до днес [края на ХХ в.].''"
 
'''Жан Майер''': "''В своя живот Колбер е бил изключително мразен. Малко хора са го обичали и още по-малко са виждали неговите изключителни способности. Рядко се случва министър на финансите да бъде популяран. В една демокрация той изобщо не би станал министър, още по-малко „пръв министър“. Смъртта му е била приета с радост от населението. Но истината е, че той не е направил нищо, за да стане популярен.''"<ref>Jean Meyer, ''Colbert'', Paris 1981, p. 11</ref>
 
== Семейство ==
Възходът на Колбер осигурява високи постове и за неговите роднини, много от които способни дейци. Колберовата династия господства в управлението на Франция дълго след смъртта му. Това включва:
* [[Шарл Колбер дьо Кроаси]] (1625-1696), по-малък брат – дипломат (подписал Аахенския договор от 1668 г.) и министър на външните работи (1680-1696);
 
* [[ШарлЖан-Батист Колбер дьо КроасиСеньоле]] (16251651-16961690), по-малъксин братна -Колбер – дипломатнаследява (подписалго Аахенския договор от 1668 г.) икато министър на външните работифлота (16801683-16961690);
* [[Жан-Батист Колбер дьо СеньолеТорси]] (16511665-16901746), син на Колбер дьо Кроаси – дипломат, известен най-вече наследявас говлиянието катокоето министъроказва напрез флота1700 (1683-1690)г. върху Карлос ІІ за завещанието в полза на Франция;
* [[ЖанШарл-БатистЖоашен Колбер дьо Торси]]Кроаси (16651667-17461738), син на Колбер дьо Кроаси – -епископ дипломат,на известен най-вече с влиянието което оказва през 1700 гМонпелие. върху Карлос ІІ за завещанието в полза на Франция;
* Шарл-Жоашен Колбер дьо Кроаси (1667-1738), син на Колбер дьо Кроаси - епископ на Монпелие.
 
== Бележки ==
<references/>
 
{{нормативен контрол}}
{{СОРТКАТ:Колбер, Жан-Батист}}
[[Категория:Френски политици]]