Никос Захариадис: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Ред 10:
Никос Захариадис е роден в 1903 година в Одрин, в заможно гръцко семейство на тютюнев експерт. Като от млад работи на пристанището в [[Истанбул]] като докер, и участва в стачното движение в града. След [[Гръцко-турска война (1919 – 1922)|Гръцко-турската война]] и последвалата [[Малоазийска катастрофа]], семейството му се изселва в Гърция и изпада в мизерия. През 1923 година той емигрира в СССР и се включва в комунистическото движение. През 1923 г. той е изпратен обратно в Гърция, за да организира Младежкия комунистически съюз на Гърция. Влиза в затвора, а впоследствие бяга в Съветския съюз. Завършва [[Комунистически университет на трудещите се от Изтока|Комунистическия университет на трудещите се от Изтока „Й. В. Сталин“]] в Москва. През 1931 г. той е изпратен обратно в Гърция за възстановяване силно фракционираната ГКП и през същата година е избран за неин генерален секретар. През 1935 г., по време на VII конгрес на Комунистическия интернационал, той е избран в неговия Изпълнителен комитет. В годините до 1936 г. Захариадис е успешен лидер на и утроява броя на членовете, като партията печели места в гръцкия парламент.
 
От 1936 година и идването на власт на диктатора [[Йоанис Метаксас]] до края на войната[[Втората световна война]] през 1945 година, многократно е затварян в гръцки затвори и в германски концентрационни лагери. През май 1945 година той е освободен и се връща в Гърция от германския лагер в [[Дахау (концлагер)|Дахау]]. В [[Гръцка гражданска война|Гръцката гражданска война]] от 1946 до 1949 година командва [[Демократична армия на Гърция|Демократичната армия на Гърция]]. Войната завършва с разгрома на армията на Захариадис, след което той заедно със щаба на КПГ се прехвърля в Албания, след това в Букурещ, Румъния. При [[Разрив между Сталин и Тито|разрива на Сталин и Тито]], той подкрепя твърдо Сталин, като рязко се противопоставя на политиката на Тито.
 
Впоследствие се прехвърля в СССР. След смъртта на Сталин, Захариадис изпада в немилост. На VII разширен пленум на Централния комитет на КПГ (18-24 февруари 1957 г.) е решено той да бъде освободен от длъжността председател на Централния комитет и да бъде изключен от партията „като [[сталинизъм|сталинист]]“. След това той е интерниран в [[Боровичи]] (област Новгород), където работи като началник на горското стопанство под името ''Николай Николаевич Николаев''. Впоследствие е депортиран в [[Ханти-Мансийск]] в Тюменска област. На 16 юли 1970 година му е признат статут на [[политически емигрант]]. По късно живее в изгнание под фалшиво име в [[Сургут]], където се обесва на 1 август 1973 година. Погребан е в [[Тюмен]], а след това, през декември 1991 година, е препогребан в Атина, Гърция. На 2 октомври 2011 година. Комунистическата партия на Гърция официално го реабилитира. През септември 2014 година в Сургут, на сградата, в която е работил Захариадис, е открита негова паметна плоча.