Троянски манастир: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Kerberizer (беседа | приноси) м {{храм}}: добавяне на „категория= християнство“ |
Редакция без резюме |
||
Ред 1:
{{обработка|оправяне на глаголното време към сегашно историческо}}
{{Храм
| име = Троянски манастир
Line 6 ⟶ 7:
| страна = България
| населено място = [[Орешак (област Ловеч)|Орешак]]
| вероизповедание = [[Българска православна църква - Българска патриаршия]]
| епархия = [[ставропигия]]
Line 37 ⟶ 36:
В един манастирски летопис, съставен през [[1835]] година е отбелязано: ''„Начало битието на Троянската обител бе подир много години откакто падна българското царство. Яви се един монах, българин, неизвестен под име. Дойде неизвестно от коя покрайнина, засели се в пустинята планинска заедно с единствения си ученик. И като съгради за себе си една проста хижа и като пребиваваше в нея не малко години, той стана известен на простия народ в този край."''
Веднага започнали сериозни приготовления за ново строителство, което да отговаря на новото религиозно положение на манастира. В [[1832]] година Партений изградил нов, втори скит, посветен на „[[Свети Йоан Предтеча (Троянски манастир)|Св. Йоан Предтеча]]", получил по-късно името „Зелениковец" от местността, където бил издигнат. Още през същата година били събрани дарения и за построяване на нова съборна църква. Започнало закупуването на строителни материали, уговаряли се условията със строителите. Главни дарители на това начинание били х. Петър Балюв от [[Троян]], Спас Маринов, Стоян Чалъкоглу Бейликчи от [[Копривщица]], х. Михаил от [[Тетевен]] и Пенчо Попович от [[Трявна]]. Султанският ферман за този градеж бил издействан с помощта на Стоян Бейликчи едва през март 1835 година. Строителството започнало незабавно и завършило през юли, а през август
В началото на [[XIX век]] манастирът бил вече доста голям. Жилищните корпуси, които обграждали двора, били двуетажни и дори триетажни – нещо изключително рядко за епохата. В северозападния ъгъл имало жилищно-отбранителна кула. Повечето от тези сгради били построени от Паисий, който след 1785 година бил игумен в продължение на цели 32 години. Негово дело е и изграждането в края на XVIII век на манастирския скит „[[Свети Никола (Троянски манастир)|Св. Николай Чудотворец]]", източно от манастира. Един от следващите игумени – Партений издигнал в [[1820]] година нов ограден зид, но видинският Дервиш паша го обвинил, че гради крепост в помощ на Ипсиланти и той бил хвърлен в Ловешкия затвор за няколко месеца. В 1830 година след продължителни постъпки от страна на клира Троянският манастир бил признат за ставропигиален, подчинен на Цариградската патриаршия.
| |||