Троянски манастир: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме |
Редакция без резюме |
||
Ред 1:
{{Храм
| име = Троянски манастир
Line 15 ⟶ 14:
| съвременно състояние = действащ
| сайт =
| категория = християнство
}}
[[Файл:Chalcidicum around Church at Troyan 2.JPG|мини|260п|Външни стенописи от църквата]]
[[Файл:Troyan Monastery E3.jpg|мини|260п|Манастирската част]]
'''Троянският манастир „Успение Богородично“''' е [[ставропигия|ставропигиален манастир]] на [[Българска православна църква|Българската православна църква]], основан не по-късно от края на
== Местоположение ==
Манастирът, който е трети по големина в България, е разположен живописно на брега на река [[Черни Осъм]], в село [[Орешак (Област Ловеч)|Орешак]], на 10
== История ==
Основан е около 1600
През първата половина на
В един манастирски летопис, съставен през
В началото на
▲През първата половина на [[XVIII век]] манастирът отново се разраснал и замогнал икономически. По това време в него започнало да функционира и килийно училище, което след [[1765]] година, когато било поето от даскал Никола Върбанов, ставало все по-известно. По същото време игуменът Христофор, родом от [[Сопот]], осъществил първите по-големи строежи в манастира. Той издигнал някои нови сгради и потегнал дървената църква, а в [[1771]] година изградил и водоснабдяването му. Около 1780 година един друг сопотчанин – игуменът Пахомий организирал изграждането на нова, вече каменна съборна църква.
▲В един манастирски летопис, съставен през [[1835]] година е отбелязано: ''„Начало битието на Троянската обител бе подир много години откакто падна българското царство. Яви се един монах, българин, неизвестен под име. Дойде неизвестно от коя покрайнина, засели се в пустинята планинска заедно с единствения си ученик. И като съгради за себе си една проста хижа и като пребиваваше в нея не малко години, той стана известен на простия народ в този край."''
Пететажната манастирска кула със звънарница е дело на
▲В началото на [[XIX век]] манастирът бил вече доста голям. Жилищните корпуси, които обграждали двора, били двуетажни и дори триетажни – нещо изключително рядко за епохата. В северозападния ъгъл имало жилищно-отбранителна кула. Повечето от тези сгради били построени от Паисий, който след 1785 година бил игумен в продължение на цели 32 години. Негово дело е и изграждането в края на XVIII век на манастирския скит „[[Свети Никола (Троянски манастир)|Св. Николай Чудотворец]]", източно от манастира. Един от следващите игумени – Партений издигнал в [[1820]] година нов ограден зид, но видинският Дервиш паша го обвинил, че гради крепост в помощ на Ипсиланти и той бил хвърлен в Ловешкия затвор за няколко месеца. В 1830 година след продължителни постъпки от страна на клира Троянският манастир бил признат за ставропигиален, подчинен на Цариградската патриаршия.
▲Съборната [[църква]] е построена на мястото на по-стар храм от известния възрожденски строител Константин от село [[Пещера (Област Перник)|Пещера]]. Тя е осветена на [[6 август]] [[1835]] г. от Великотърновския митрополит [[Иларион Критски]] в чест на Успението на Пресвета Богородица. През [[1847]] – [[1848]] г. тя е украсена със стенописи от прочутия [[Възраждане|възрожденски]] майстор – [[Захарий Зограф]] от Самоков, който оставя на северната вътрешна стена в църквата [[ктиторски]] портрети и своя [[автопортрет]], както и композицията [["Колело на живота"]] върху северната външна стена. В началото на [[ХХ век]] тя е прерисувана от казанлъшкия художник [[Петко Ганин]].Строителството се осъществило върху терен, намиращ се на около двадесет метра северно от старата църква, в зоната на манастирското гробище. Затова в субструкцията на сградата, под олтарния тракт е оформено засводено костохранилище.
▲Пететажната манастирска кула със звънарница е дело на [[майстор Иван]] / Йонко / Стойнов Камбуров от с. [[Млечево]] (1866 г.). Съборените ѝ части (1898 г.) са реставрирани през 1987 г. Жилищните корпуси на Троянския манастир са изградени от дърво във възрожденски стил.
▲Най-видният игумен на Троянския манастир през [[XIX век]] e архимандрит [[Макарий Троянски|Макарий]]. [[Васил Левски]] основава тук частен революционен комитет. Манастирът не участва пряко в Априлското въстание, защото в него са настанени турски части. По време на [[Руско-турската война]] 1877 – 1878 г. монасите и околното население подпомагат отреда на генерал [[Павел Карцов]] при прехода на Балкана.
== Погребани ==
|