Преводи на Библията на новобългарски език: Разлика между версии

Няколко години по-късно след посещение в Румъния, представителят на БЧБД в Османската империя (Вениамин Баркерпри) при пътуване до Търново през 1834 г. взема със себе си копие от превода на Сапунов, за да потърси мнението и на българите в същинска България. Допитвайки се до всички, които среща по пътя, той сам се уверява, че като цяло езикът е разбираем. И след като се консултира с Дружеството в Лондон, се захваща да уреди цялостното издание на новобългарски на Сапунов – в Лондон. Но когато през 1835 г. получава обещание от Търновския митрополит [[Иларион КритскиКритянин]],<ref>Близо петнадесет години по-рано Иларион Критски превежда на новогръцки Новия Завет, а после и Стария (от Превода на Седемдесетте/[[Септуагинта]]) за БЧБД.</ref> че той ще уреди да се направи нов превод на новия завет, който вероятно ще се окаже по-добър, и за който Иларион ще даде благословията си, Баркер се отказва от плановете си.