Разлика между версии на „Никос Захариадис“

м
От 1936 година и идването на власт на диктатора [[Йоанис Метаксас]] до края на [[Втората световна война]] през 1945 година, многократно е затварян в гръцки затвори и в германски концентрационни лагери. През май 1945 година той е освободен и се връща в Гърция от германския лагер в [[Дахау (концлагер)|Дахау]]. В [[Гръцка гражданска война|Гръцката гражданска война]] от 1946 до 1949 година командва [[Демократична армия на Гърция|Демократичната армия на Гърция]]. Войната завършва с разгрома на армията на Захариадис, след което той заедно със щаба на КПГ се прехвърля в Албания, след това в Букурещ, Румъния. Впоследствие отново се мести в СССР. При [[Разрив между Сталин и Тито|разрива на Сталин и Тито]], той подкрепя твърдо Сталин, като рязко се противопоставя на политиката на Тито.
 
След смъртта на Сталин, и поведената от [[Хрушчов]] борба с [[култа към личността]] му, Захариадис изпада в немилост. На VII разширен пленум на Централния комитет на КПГ (18-24 февруари 1957 г.) е решено той да бъде освободен от длъжността председател на Централния комитет и да бъде изключен от партията „като [[сталинизъм|сталинист]]“. След това той е интерниран в [[Боровичи]] (област Новгород), където работи като началник на горското стопанство под името ''Николай Николаевич Николаев''. Впоследствие е депортиран в [[Ханти-Мансийск]] в Тюменска област. На 16 юли 1970 година му е признат статут на [[политически емигрант]]. По късно живее в изгнание под фалшиво име в [[Сургут]], където се обесва на 1 август 1973 година. Погребан е в [[Тюмен]], а след това, през декември 1991 година, е препогребан в Атина, Гърция. На 2 октомври 2011 година. Комунистическата партия на Гърция официално го реабилитира. През септември 2014 година в Сургут, на сградата, в която е работил Захариадис, е открита негова паметна плоча.
 
== Източници ==