Агапий Врачански: Разлика между версии

Агапий влиза в конфликт и с българската община, начело със синовете на [[Димитраки Хаджитошев]] Александър, Замфираки и Теодораки.<ref>История на България, том 5, София 1985, стр. 320.</ref><ref>[http://liternet.bg/publish10/bjocov/prslaveikov.htm Борис Йоцов. „Петко Рачев Славейков“]</ref><ref>[http://liternet.bg/publish17/iu_trifonov/izbrani/spomenite.htm Юрдан Трифонов. „Спомените на П.Р.Славейков за първото му затваряне и първата му песен против гръцките владици“]</ref> В един сръбски вестник се появява обширна дописка, описваща неморалните деяния на Агапий, която привлича вниманието на българската общественост. Освен с неморалното си поведение Агапий настройва врачани срещу себе си и с активната си намеса в общинските работи и особено в учебното дело. Поради големите си заслуги към него, Агапий се стреми да го ръководи еднолично, заради което се сблъсква с градските първенци. Агапий отказва [[Петко Славейков]] да бъде назначен в селищата на епархията му и го прогонва от Плевен, но врачанската община го наема против владишката воля.<ref name="Маркова 141">{{cite book |title= Българското църковно-национално движение до Кримската война |last=Маркова |first=Зина |authorlink= |coauthors= |year= 1976 |publisher=Българска академия на науките. Институт за история. Издателство на Българската академия на науките |location=София |isbn= |pages= 141 |url= |accessdate=}}</ref>

 

 

== Бележки ==