Арабски халифат: Разлика между версии

Този период включва епохата на първите четири халифа, „вървящи в правия път“, (ар-р â шидин, оттам и ''Рашидунски халифат'') – [[Абу Бакр]] (632 – 634 г.), [[Умар ибн Хаттаб|Умар]] (634 – 644 г.), [[Усман (халиф)|Усман]] (644 – 656 г.) и [[Али ибн Аби Талиб|Али]] (656 – 661 г.) и владичеството на [[Омаяди]]те (661 – 750 г.). По размерите си империята, създадена за по-малко от сто години превъзхождала [[Римска империя|Римската]] и това е невероятно като се има предвид, че след смъртта на Мохамед е имало голяма вероятност да рухнат и тези не особено големи успехи на исляма, които той постигнал в [[Арабски полуостров|Арабия]]. Умирайки, [[Мохамед]] не оставя наследник и след смъртта му (632 г.) по въпроса за неговия приемник избухват раздори между жителите на [[Мека]] и [[Медина]], които можело да доведат до края на исляма. Умар обаче успява да наложи избора на [[Абу Бакр]]. Междувременно, при известието за смъртта на Мохамед хората от почти цяла [[Арабски полуостров|Арабия]], освен Мека, Медина и Таифа, веднага се отказват от исляма. С помощта на вярващите от Медина и Мека Абу Бакр съумява да ги върне назад към исляма, като най-голяма помощ му оказва така нареченият „меч Божий“ – опитният пълководец [[Халид ибн ал-Валид|Халид]]. Халид разбива 40-хилядната армия от последователи на лъжепророка Мосейлими в така наречената „ограда на смъртта“ при Акраба (633 г.). Веднага след потушаването на арабското въстание, Абу Бакр, продължавайки политиката на Мохамед, повежда [[Арабско-византийски войни|война срещу Византия]] и [[Персия]] и поставя началото на [[арабско-ислямски завоевания|арабско-ислямските завоевания]], продължили около един век. Халиф [[Умар ибн Хаттаб|Умар]] (634 – 644 г.) успешно продължава тези завоевания и към края на живота си освен самата Арабия владее [[Сирия]], [[Месопотамия]], [[Вавилония]] и западната половина на Персия в [[Азия]], а в [[Африка]] – [[Египет]], Варка и [[Триполи]].

 

 

== Династия на Омаядите (661 – 750 г.) ==