Шунята: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Bot: Automated text replacement (-== препратки == +== Външни препратки ==)
форматиране: тире (ползвайки Advisor)
Ред 5:
Шунята се счита за едно от най-трудните за разбиране понятия в будизма, неподдаващо се на просто описание и определение. Постигането на „пустота“ е важна цел в будистките [[медитация|медитации]], специфични за различните [[школи на будизма]]. Неправилното разбиране на термина „пустота“ в небудистките преводи и коментарии е довело до възприемането на будизма като [[нихилизъм]], [[солипсизъм]], отказ от разумни доводи и от словесно разбиране, отказ от позитивни тезиси, представа за всеобща илюзорност и др. и поради това будизмът често е подлаган на критика. Будистките школи не приемат това и акцентират върху „взаимозависимото възникване“, [[причинност]]та и обусловеността на явленията.
 
Основните дискусии за природата на пустотата са се развивали в началото в контекста на спора с небудистки школи за причинността и собствената природа или „висшето аз“ (санскрит [[атман]]). Това понятие не се приема в будизма и вместо него се среща термина [[аната]] - – т.е. „не аз“ или липса на собствено „аз“. [[Нагарджуна]] поставя особено ударение върху учението за пустотата и неговата важност за осъществяването на природата на [[Буда (понятие)|Буда]]. Представата за шунята развиват също така [[Арядева]], [[Асанга]], [[Васубандху]], [[Дигнага]], [[Дхармакирти]], [[Будапалита]], [[Бхававивека]], [[Чандракирти]] и други философи на будизма. Шунята става едно от най-важните понятия на [[Тибетски будизъм|тибетския]] и далекоизточния будизъм, в частност на [[Чан]].
 
Важен източник на учението за пустотата представлява [[Сърдечна сутра|Праджняпарамита Хридая Сутра]], почитана и изучавана във всички школи на [[Махаяна]] и [[Ваджраяна]], като служи като тяхна основа.