Карл Велики: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме |
→Завладяването на Ломбардия: пише го в предишното изречение |
||
Ред 100:
Обсадата продължава до пролетта на 774 г., когато Карл Велики посещава папата в Рим. Там той потвърждава предоставените от баща му земи, като някои по-късни хроники невярно твърдят, че също така ги разширява, предоставяйки [[Тоскана]], [[Емилия (област)|Емилия]], [[Венеция]] и [[Корсика]]. Папата му дава титлата [[патриций]]. Карл се завръща в Павия, където лангобардите са на път да [[Капитулация|капитулират]].
В замяна на живота си, те се предават и отварят вратите на града в началото на лятото. Дезидерий е изпратен в абатството [[Корби]], а синът му Аделхис умира години по-късно в Константинопол. Карл, по изключение, се увенчава с „Желязната корона на Лангобардското кралство“ и принуждава знатните благородници да му отдадат почит в Павия. Единствено херцог [[Аричис II|Аричис II Беневентски]] отказва да се подчини и обявява независимост. Карл става пълновластен господар на северна Италия, като крал на лангобардите. През същата година, той напуска полуострова, оставяйки на място няколко франкски [[граф]]а и гарнизон в Павия.
Все още обаче цари несигурност в Италия – през 776 г. въстават херцозите [[Хилдепранд (Сполето)|Хилдепранд Сполетски]] и [[Хродгауд (Фриули)|Хродгауд Фриулски]]. Карл Велики се връща обратно от Саксония и побеждава херцогът на [[Фриули]] в битка, в която Хродгауд е убит. Херцогът на [[Сполето]] подписва договор. Техният съзаклятник, [[Аричис II|Аричис]], не е подчинен, а [[Аделхис]], претендентът във [[Византия]], завинаги остава в Константинопол. Северна Италия е изцяло покорена от Карл.
| |||