ДАР-9: Разлика между версии

'''ДАР-9 „Синигер“''' е серийно произвеждан от 1941 г. български двуместен едномоторен [[биплан]], предназначен за начално обучение. Разработката на тази нова конструкция е развитие на произвеждания ДАР-6А. В новата разработка е използван опита от експлоатацията на българския учебен [[самолет]] ДАР-6А и немските „Врабче“, „Канарче “ и „Оса“<ref name="Rumen">Бориславов, Иван, Румен Кирилов. Въздушните на Негово Величество войски 1935- – 1945 г. (част втора), Издателство „Еър Груп 2000“, София, 2000 с. 53 </ref>

Инж. [[Цветан Лазаров (инженер)|Цветан Лазаров]] започва в [[Държавна аеропланна работилница|ДАР]] в [[Божурище]] разработката на учебния самолет ДАР -9 „Синигер“, който трябва да замести внасяните учебни самолети от [[Германия]] [[Focke-Wulf Fw 44]] "Врабче"„Врабче“ и Heinkel He 72 "Канарче"„Канарче“, поради това че местното производство и поддръжката при експлоатация е много по-изгодно за страната. Използвана е немската техническа документация на Focke Wulf Fw 44 „Врабче“, придобита под формата на лиценз. При конструиране на ДАР-9 са внесени промени, като нови очертания придобиват вертикалните опашни плоскости и колесникът. Отклонението от оригиналния колесник е създало проблеми при експлоатацията и инж. Цв. Лазаров е трябвало да внесе промени, които не са направени сполучливо. Необходима е нова конструкция и промяна на окачването на [[Устройства за излитане и кацане на летателни апарати|колесника]] към силовите елементи във фюзелажа, поради това, че учебната машина излита и каца до 80 пъти на ден при това доста грубо от обучаваните. След намесата на Началник на управлението при Министерството, на инж. Бошнаков е възложена разработка на нов колесник. По неизвестни причини той не приема оригинала по лицензната документация, а се спира на конструкцията на чешкия самолет „Оса“. Тези проблеми и спорът за тази конструкция е превърнат в муждуличностен сблъсък между най-изтъкнатите самолетостроители в България.<ref>Кърлов, Кирил. Самолетостроенето в България, 2008, под редакцията и предговор на проф. Борис Бонев, дтн, Печат „Ваньо Недков“, с.87- – 91 ISBN 978-954-9462-30-2</ref>

Серийното производство на ДАР-9 започва в ДАР Божурище. От серията от 12 самолета са произведени само 6 броя. Първите Синигери политат през 1941 г. <ref>Бориславов, Иван, Румен Кирилов. Въздушните на Негово Величество войски 1935- – 1945 г. (част първа), Издателство „Еър Груп 2000“, София, 2000 с. 27 </ref> Преместването на ДАР с машините и инженеро-производствения персонал в новата [[Държавна самолетна фабрика (Ловеч)|самолетна фабрика]] край [[Ловеч]] забавя внедряването в производството на „Синигера“. Въпреки това освен серията от 6 машини, там до 1943 г. са произведени в серии още 50 самолета, изпитвани от капитан Стефанов и пилот-изпитателя на фабриката поручик Иван Велчев. Те са ползвани за първоначално обучение и полагане на първи пилотски изпит дълги години и след 9.09.1944 г. <ref name="Cvetan">Цаков, Цветан. Мъже и криле, ДИ „Техника“, София, 1987 с. 99</ref>

| Двигател || Siemens Sh-14A (''Валтер Минор – 6.ІІІ'')

| Дължина || 7,30 m (7,70 m с дв. ''Валтер Минор – 6.ІІІ'')