Разлика между версии на „Право на Европейския съюз“

Право на Европейския съюз (редактиране)

Версия от 16:53, 24 декември 2019

No change in size ,  преди 1 година
м
редакция без резюме
м (интервал; козметични промени)
м
{{Разграничение|Европейско право}}
[[Файл:Flag of Europe.svg|мини|300px|Знаме на ЕС]]
'''Правото на Европейския съюз''' е уникална [[система на правото|автономна система]], имаща [[наддържавност|наддържавен характер]] за страните- членки. Системата на правото на ЕС се състои от йерархично организирани [[правна норма|правни норми]], непосредствено приложими във всяка държава- членка.▼
 
▲'''Правото на Европейския съюз''' е уникална [[система на правото|автономна система]], имаща [[наддържавност|наддържавен характер]] за страните-членки. Системата на правото на ЕС се състои от йерархично организирани [[правна норма|правни норми]], непосредствено приложими във всяка държава-членка.
 
== Източници на правото на ЕС ==
 
== Първично право на ЕС ==
'''Първичното право на ЕО и ЕС''' обхваща Учредителните договори, договорите и актовете за изменение и допълнение на учредителните договори (тук се включват и договорите за присъединяване на нови държави- членки), както и [[Харта на основните права на Европейския съюз|Хартата на основните права на Европейския съюз]].
 
Първичните източници на правото на ЕС са с основополагащо значение – според [[Съд на ЕС|Съда на ЕС]] учредителните договори са „конституционна харта“ на Общностите. Към тях се отнасят:
 
* ''Парижкият договор за създаване на Европейската общност за въглища и стомана'' от 18 април 1951 г., влязъл в сила на 25 юли 1952 г. със 50-годишен срок на действие 50 години, коитокойто изтичатизтече през 2002 г.;
* ''Договорът за създаване на Европейската икономическа общност'' и ''Договорът за създаване на Европейската общност за атомна енергия'' – [[Евратом]], (наричани ''[[Договор от Рим|Римски договори]]''), подписани на 25 март 1957 г. и влезли в сила на 1 януари 1958 г. И двата договора са безсрочни;
* [[Договор от Маастрихт|Договорът за създаване на ЕС]] (наричан Договорът от Маастрихт), подписан на 7 февруари 1992 г., в сила от 1 ноември 1993 г.;
'''Вторичното право на ЕО и ЕС''' обхваща приетите:
* ''Регламенти'' съдържащи [[правна норма|норми]] с общ характер. Те са със задължителен характер в своята цялост. Регламентите се прилагат пряко, т.е. не е необходимо да се транспонират в националното законодателство. С влизането си в сила, те стават действащо право върху цялата територия на ЕС;
* ''[[Директива (Европейски съюз)|ДирективиДирективите]]''те обвързват всяка държава-членка само по отношение на резултата, който трябва да бъде постигнат, т.е. те са целеви [[Нормативен акт|актове]]. Националният законодател избира с какви средства и под каква форма да постигне искания от директивата резултат. Директивата не е акт с пряко приложение и за да породи действие във вътрешния [[правов ред]] на държава- членка е необходимо директивата да бъде транспонирана в националното законодателство;
* ''РешенияРешенията''та са актове, които имат конкретен адресат – [[юридическо лице|юридическо или физическо лице]], държава- членка или неин орган. Решението обвързва само адресата си и е задължително в своята цялост. Решението има директен и непосредствен ефект, пораждащ права и задължения направо за всички субекти в държавата- членка;
* ''Препоръки и становища'', които са формално без [[правна сила]], те нямат обвързващ адресатите си ефект. Те се приемат от Общностните институции по въпроси, по които последните не са овластени да приемат обвързващ акт, или когато същите преценят, че такъв не е нужен. Според Съда на ЕС препоръките не са напълно лишени от правно действие. Съдът изрично установява задължение за националния съд да се съобразява с препоръките на Общностните институции при тълкуването и прилагането на националното право (виж и [[тълкуване на правото]]).
 
== Други актове на ЕС ==
Приема се, че т.нар. първични и вторични актове не изчерпват всички видове правни актове, приемани от органите на ЕС. Съществуват и т.нар. „атипични актове“ – вътрешни регламенти (вътрешни директиви, вътрешни препоръки и вътрешни становища) с действие само в отношенията между институциите на ЕС, както и непредвидени в договорите видове актове – резолюции, позиции, заключения, декларации, съобщения и други, които нерядко се използват от [[Съвет на Европейския съюз|Съвета на ЕС]] или [[Европейска комисия|Европейската комисия]].
 
Общата политика по външните работи и сигурността на ЕС се осъществява чрез общи стратегии, действия и позиции, както и чрез решения в изпълнение на определени от ЕС общи насоки. Тези актове се приемат съответно от Съвета (общите стратегии) или от Съвета на министрите (общите действия и позиции). Полицейското и съдебно сътрудничество по [[пеналистика|наказателноправни въпроси]] се осъществява чрез общи позиции, рамкови и други решения и конвенции. Тези актове се приемат от Съвета на министрите с единодушие, по предложение на ЕК или по инициатива на държавите- членки.
 
== Законодателен процес ==
{{основна|Законодателен процес в Европейския съюз}}
Основни действащи лица в законодателния процес са Европейският парламент и Съветът на ЕС. Обикновено техните компетенции и правомощия за създаване и коригиране на законодателството са разделени по равно, докато правомощието да иницираинициира закони е дадено на Европейската комисия. Националните парламенти също имат известни правомощия.
 
== Източници ==
Взето от „https://bg.wikipedia.org/wiki/Специални:MobileDiff/9710279“.