Кумани: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме |
м Премахнати редакции на 2003:C9:DF4D:1701:FCC4:CAC1:8856:36CC (б.), към версия на 95.42.206.5 Етикет: Отмяна |
||
Ред 4:
[[Файл:State of Cuman-Kipchak (13.) en.png|мини]]
[[Файл:Khwarezmian Empire 1190 - 1220 (AD).PNG|мини]]
'''Куманите''' (
== Куманите в Централна и Източна Европа ==
Ред 10:
Многократно преминават река [[Дунав]] и извършват набези в [[България]] (тогава част от [[Византия]]), като също периодично нападат [[Унгария]] и [[Киевска Рус]]. През [[1089]] г. са отблъснати от унгарския крал [[Ласло I]], а по-късно са победени и от [[Руснаци|русите]]. През [[1091]] г. кумани подпомагат [[Византия|византийците]] при разгромната им победа над [[печенеги]]те при Левунион.
През [[1241]] г. войските на куманите са разгромени от новопоявилите се в Европа
През [[13 век]] куманите от [[Молдова (област)|Молдова]] и [[Влашко]] са покръстени в [[католицизъм|римокатолическата]] традиция и е формиран т.нар. Кумански диоцез, който обхващал земите на днешните [[Румъния]] и [[Република Молдова]]. Диоцезът съществува до [[1523]] г.
== Куманите и Второто българско царство ==
Куманите имат съществена роля във възстановяването и подема на [[Второто българско царство]]. Според някои изследователи всички династии управлявали Втората българска държава – [[Асеневци]], [[Тертеровци]] и [[Шишмановци]] са с кумански произход.<ref>Cumans and Tatars: Oriental Military in the Pre-Ottoman Balkans, 1185 – 1365, István Vásáry, Cambridge University Press, 2005, ISBN 1139444085, Introduction.</ref> Много от тях вземат участие в борбите срещу Византия и получават високи постове сред българската аристокрация. Описвайки „Завземането на Константинопол“, Вилардуен постоянно нарича [[Калоян]] „крал на [[власи]]те и българите“ и разкрива военните преимущества на куманската лека кавалерия срещу кръстоносците, с която Калоян побеждава. <ref>Joinville and Villehardouin „Chronicles of the Crusades“, Penguin Classics, london, 1963</ref>
Заселилите се кумани по българските земи постепенно са претопени от местното население, но въпреки това оставят доста следи в българската култура и топонимия. Пример за това е името на град [[Куманово]], днес в [[Северна Македония]]. Село Кумани, малко балканско селце, разположено в полите на Централен Балкан, [[България]]. Имена, с които българите кръщават децата си: Куман, Кумана, Кузман, Кузмана. Фамилните имена: Куманов, Куманова, Кумановски, Половски, Половска, Польовски, Польовска, Кипчаков, Кипчакова. Също от кумански произход е фамилията Котоманов, разпространена основно във Варненско (от куман. kotoman – големец). От кумански произход са и трите български династии на Второто Българско царство (Асеневци, за Асен се знае че преди да се покръсти се е наричал Белгун, от тюрк. bilge – мъдър, Тертеровци, от terter – орел и Шишмановци, от şişman – дебел).
== Език и произход на куманите ==
{{основна|Кумански език}}
Куманският език спада към западния клон на [[Къпчакски езици|кипчакските езици]], които принадлежат към източната група [[тюркски езици]]. Куманите произхождат от т.нар. „слаби хуни“ – чуйски племена, които след разгрома на Северна хунну основават държавата [[Юебан]]. След разпадането на [[Тюркски каганат|Тюркския каганат]] и [[Западнотюркски хаганат|Западния тюркски каганат]], чуйските племена се консолидират около племето чумугун, вече наричано ''Имак'' или ''Кимак'' и заедно с ''Кипчак'' образуват Кимакския каганат със столица град Имакия на река [[Иртиш]]. Най-западното крило на Кимакския каганат е това на кимаките – „кумандар“ или известни в запаздната литература като кумани.
== Външни препратки ==
| |||