Александър Гиргинов: Разлика между версии

| име = Александър Гиргинов

| портрет =

На 25 октомври 1947 година Александър Гиргинов е изселен от София в [[Разград]], а по-късно в [[Дулово]].{{hrf|Недев|2007|769}} Той е взет на агентурна разработка от Държавна сигурност. Той е разработван и следен от ДС под псевдонима „Гошо“, разкриват още архивите документи на репресивния апарат на БКП. Бил е принуждаван да се разписва по три пъти на ден. След като е бил настанен в празна стая без мебели, е принуден да се моли за завивки и печка. За храна и вещи от първа необходимост е молил синът си, изселен в Етрополе. За определен период са му отнети купоните за хляб. По-късно комунистите прекъсват и възможността му да кореспондира със сина си. През 1949 е преместен отново в друго жилище, при много нехигиенични условия с цел абсолютна изолация, нещо което той е понесъл безропотно. През 1952 г. е въдворен в концлагера „Белене“ с решение на МВР за срок от 7 години.<ref>[http://desebg.com/2011-01-13-09-25-08/2770-2016-05-27-09-00-29 desebg.com]</ref>

 

 

Александър Гиргинов умира на 1 ноември 1953 година в лагера „Белене“.<ref name="ташев"/>

{{пост|и.д. [[министър на търговията, промишлеността и труда]]|[[2 септември]] [[1944]]|[[9 септември]] [[1944]]|[[Христо Василев]]|[[Димитър Нейков]]}}

{{пост край}}

{{СОРТКАТ:Гиргинов, Александър}}

[[Категория:Министри на вътрешните работи на България]]