Руслан Райчев: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Peppino1502 (беседа | приноси) мРедакция без резюме |
Редакция без резюме |
||
Ред 1:
{{обработка|форматиране, енц. и неутр. стил}}
{{повече източници}}
{{Биография инфо |▼
{{Личност|диригент
|
| починал-място=[[София]], [[България]]
| награди = [[Файл:Ordre des Arts et des Lettres Chevalier ribbon.svg|50px|Кавалер на Френския орден на изкуството]]
}}
'''Руслан Райчев''' е български диригент.
Маестро Руслан Райчев е роден на [[5 май|5
Още от малък Руслан Райчев проявява музикални наклонности и 6-годишен започва да взима уроци по пиано при италианския пианист Карло Видусо. 10-годишен той се записва да учи в детския/средния отдел на Миланската консерватория „[[Джузепе Верди]]“ при проф. Карло Лонати. Като дете в Милано той израства в артистична семейна атмосфера. Чести гости в дома на семейството са били личности като Артуро Тосканини, Умберто Джордано, Сергей Прокофиев, Тоти Дал Монте, Аурелиано Пертиле, Фьодор Шаляпин, Тита Руфо и много други светила от онова време.
Line 16 ⟶ 20:
На 22. март 1944 г. е диригентският дебют на Руслан Райчев в гр. Кьонигсберг (днес Калининград), където бил изпратен от Карл Бьом в тамошната опера, останала без диригенти, което дало възможност на Райчев за около 3 месеца да мине през заглавия като „Бохеми“ – дебютно заглавие, „Йенуфа“, „Сватбата на Фигаро“, „Лоенгрин“, „Травиата“, „Веселата вдовица“. През м. юни на 1944 г. Райчев се прибира в София и веднага е мобилизиран; по-късно е пратен на фронта като подпоручик. Завръща се награден с два ордена за храброст и повишен в чин – капитан. Служи няколко месеца като преводач в Съюзническата контролна комисия.
През
От 1
На 1
През пролетта на 1948 г. той е изтеглен в София от Стефан Македонски, който го кани за главен диригент на новооснования Държавен музикален театър, където работи от
На 1
През 1956 г. Руслан Райчев е преместен в Русе, където на 1
От 1968 г., успоредно с диригентската си дейност в Софийската народна опера, Руслан Райчев отново поема ръководството на [[Пловдивска филхармония|Пловдивската филхармония]] и, както се говореше, тогава започнал „златният им период“. Триумфални участия в София, Варна и Русе, четири турнета
През 1974 г., след триумфално представяне с Пловдивската филхармония на прегледа на Държавните симфонични оркестри, Руслан Райчев заминава за ФРГ. Между 45 кандидати от 16 страни той е избран след втория тур – без да се стигне до трети, за „Генералмузикдиректор“ (главен диригент на оперно-симфоничния оркестър) на новооснования Театър и Симфоничен оркестър на Шлезвиг-Холщайн в гр. Фленсбург. Там престоява до вкл. сезон 1978/79 г., когато е поканен да оглави [[Софийска опера|Софийската опера]], където започва нова ера. Всички известни български оперни певци, живеещи зад граница, започват редовно да пеят и в родината си, участват също и в гастроли на Софийската опера в чужбина. През 1979 г. операта триумфално гостува 15 дни във Виена с „Хованщина“, „Княз Игор“ и „Дама пика“. Следват гостувания в Швейцария, Югославия, Румъния.
Връхни точки в кариерата му през този период са постановката на „Борис Годунов“ в Парижката Гранд Опера с режисьор Джозеф Лоузи, премиера на 9
В годините след това Руслан Райчев
През 1990 г. Райчев става отново „Генералмузикдиректор“ – в Държавния театър в гр. Шверин, в току-що обединена Германия. Там остава до края на сезон 1991/1992 като прекъсва преждевременно договора си, за да откликне на правителството на СДС да поеме отново ръководството на Софийската народна опера, която извежда до нови забележителни успехи, не само в родината, но и в Германия, Белгия, Франция, Швейцария, Израел и особено с масивното участие на прочутия Музикален фестивал в Страсбург през 1994 г. Въпреки че е бил назначен с безсрочен трудов договор, в началото на сезон 1994/1995 Министерството на културата обявява изненадващо конкурс за мястото му. Райчев категорично отказва да се яви на конкурса и на 1.11.1994 г. е освободен от поста си.
От 1
Руслан Райчев има
В оперни спектакли Руслан Райчев е дирижирал най-големите съвременни певци: [[Пласидо Доминго]], [[Хосе Карерас]], [[Мирела Френи]], Катя [[Ричарели]], [[Монсерат Кабайе]], Пиеро Капучили, Лео Нучи, Хуан Понс, Ренато Брузон, Джакомо Арагал, Франциско Араиза, Джузепе Тадей, Джанфранко Чекеле, Курт Ридъл, Джеси Норман, Едита Груберова, Гуинет Джонс, Пата Бурчуладзе, Владимир Атлантов, Юрий Мазурок, Елена Образцова и много други. На концертния подиум той е партнирал на такива светила като Святослав Рихтер, Мстислав Ростропович, Емил Гилелс, Леонид Коган, Давид Ойстрах, Тихон Хренников, Игор Ойстрах, Клаудио Арау, Пинкас Цукерман, Маурицио Полини, Исак Щерн, Руджеро Ричи, Шура Черкаски, Алексис Вайсенберг, Иво Погорелич, Минчо Минчев, Антон Диков, Юри Буков, Людмил Ангелов и др.
Line 48 ⟶ 52:
Руслан Райчев става заслужил артист на 50, а народен – на 61 години. През 1979 г., за 60-годишнината си, Руслан Райчев получава орден H.P. България II. степен, а през [[1999]] г. е [[Носители на орден Стара планина|удостоен]] с [[Стара планина (орден)|орден „Стара планина“]] I.степен.<ref>Указ № 131 от 4 май 1999 г.</ref> – за извънредно големите му заслуги към българската музикална култура и по случай 80 години от рождението му.
През [[1982]] г. Руслан Райчев става първият българин, кавалер на Ордена за изкуство и литература на Франция. Почетен гражданин на Варна и София.
Умира в [[София]] на [[9 януари]] [[2006]] г.
Line 57 ⟶ 59:
<references />
{{нормативен контрол}}
{{СОРТКАТ:Райчев, Руслан}}
[[Категория:Български диригенти]]
|