Разлика между версии на „Неофит Византийски“

редакция без резюме
м (У:МК {{цитат уеб/книга/периодика}}: добавяне на език-скрит=1 / lang-hide=1)
| починал-място = [[Цариград]], [[Османска империя]]
}}
'''Неофит''' ({{lang|el|Νεόφυτος Βυζάντιος}}, ''Неофитос Византиос'') е [[гърци|гръцки]] духовник, [[Великотърновска епархия|търновски митрополит]] от 26 април 1840 г. до 1846 година и от 29 август 1848 г.<ref>Γερμανός, μιτρ. Σάρδεων. Επισκοπικοί κατάλογοι των επαρχιών της βορείου Θράκης και εν γένει της Βουλγαρίας από της Αλώσεως και εξής. – Θρακικά, 8, 1937, σ. 183.</ref> до март 1857 година,<ref>Снегаров, Ив. Търновски митрополити в турско време. – Списание на Българската академия на науките, 52, 1935, 249.</ref> [[Солунска епархия|солунски митрополит]] от 1858 до 1874 година.<ref>[http://www.imth.gr/default.aspx?lang=el-GR&loc=1&page=157 ΚΑΤΑΛΟΓΟΣ ΕΠΙΣΚΟΠΩΝ ΤΗΣ ΑΠΟΣΤΟΛΙΚΗΣ ΕΚΚΛΗΣΙΑΣ ΤΗΣ ΘΕΣΣΑΛΟΝΙΚΗΣ]</ref><ref>Миладинова, Царева. Епоха, земя и хора, София, 1985, стр. 395.</ref><ref name="Μάρκου Μάρκου">{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://users.sch.gr/markmarkou/1871_1900/1880/koim/neofytos_vyzantios.htm | заглавие = Ο Πανιερώτατος Μητροπολίτης πρώην Θεσσαλονίκης κυρός Νεόφυτος. (;-1880). | достъп_дата = 25 декември 2017 г | издател = Προσωπική ιστοσελίδα του Μάρκου Μάρκου | lang-hide = 1 | lang = el }}</ref>
 
== Биография ==
Роден е около началото на XIX век.<ref>Според [[Симеон Радев]] при избирането му за търновски митрополит в 1840 година е 25-годишен, което противоречи на други източици: Радев, Симеон. Македония и Българското възраждане, Том I и II, Издателство „Захарий Стоянов“, Фондация ВМРО, София, 2013, стр. 100.</ref> в цариградския квартал [[Саматия]].<ref name="Μάρκου Μάρκου"/> Служи като дякон при патриарх [[Константин I Константинополски]], а след това заема различни длъжности в Патриаршияка като последната е велик протосингел.<ref name="Μάρκου Μάρκου"/> От 1831 година е ректор на семинарията в Патмос заедно с Хараламбос Тесалоникевс.<ref>[http://195.134.90.78:8080/katoptron/loadUserSchoolInfo.do?schoolId=504 ΚΑΤΟΠΤΡΟΝ]</ref> Близък е до патриарх [[Антим IV Константинополски]].<ref name="Радев 100">Радев, Симеон. Македония и Българското възраждане, Том I и II, Издателство „Захарий Стоянов“, Фондация ВМРО, София, 2013, стр. 100.</ref>
 
=== Търновски митрополит ===
НеофитНа Византийски28 ставааприл 1840 година е избран за търновски митрополит<ref name="Μάρκου Μάρκου"/> противно на волята на търновското българско гражданство, което иска да наложи за владика [[Неофит Бозвели]]. Изпратената в Цариград търновска делегация е подкупена и за митрополит е избран Неофит Византийски, а Бозвели е назначен за негов викарий.<ref name="Радев 100"/> Неофит пристига в Търново през август 1840 година и поема поход срещу възраждането на българщината. Неофит не изпълнява обещанието си да назначи в подчинените на митрополията му епископии българи владици, тъкмо обратно - започва да преследва изявените из епархиите български духовници, които биха могли да бъдат евентуални кандидати.<ref name="Маркова 135"/> Неофит успява да накара османските власти да арестуват Бозвели на 8 април 1841 година и той е изпратен в Света гора.<ref name="Радев 100"/> Игуменът на Лясковския манастир [[Максим Райкович]], видна фигура в антигръцката борба, за да избегне заточението в 1844 година е принуден да емигрира в чужбина. Неофит се опитва да заточи и [[Андрей Робовски]], но свищовци успяват да го спасят.<ref name="Маркова 135">{{cite book |title= Българското църковно-национално движение до Кримската война |last=Маркова |first=Зина |year= 1976 |publisher=Българска академия на науките. Институт за история. Издателство на Българската академия на науките |location=София |pages=135 }}</ref> Неофит изхвърля българския език от богослужението. Когато разбира, че поп Иван Недялков от църквата „Свето Преображение Господне“ в Свищов изхвърлил гръцкия и служил на български, митрополит Неофит заповядва да го арестуват и докарат в Търново. Българските първенци обаче пишат заплашително писмо на владиката и той се принуждава да отстъпи.<ref name="Маркова 63">{{cite book |title= Българското църковно-национално движение до Кримската война |last=Маркова |first=Зина |year= 1976 |publisher=Българска академия на науките. Институт за история. Издателство на Българската академия на науките |location=София |pages=63 }}</ref> Неофит затваря [[Петко Славейков]] в един кокошарник, заради една негова сатира, в която го осмива:
 
{{цитат|А йощ се повече прослави
През пролетта на 1846 година султан [[Абдул Меджид I]] прави обиколка из България. Българските лидери подготвят почвата предварително. Андрей Робовски отива в Свищов, Стара Загора и Казанлък и заръчва на местните български водачи да се оплачат пред владетеля от търновския митрополит и да искат да се освободят Бозвели и [[Иларион Макариополски|Иларион Стоянович]]. При Дебелец Робовски посреща султанския двор и връчва две жалби – негова лична и на свищовци. Когато султанът е в Търново, от всички краища на епархията се събират хора, за да протестират срещу владиката. На 1 юни в столицата са изпратени пет човека, които да искат владика българин, като едновременно с това се подготвят и махзари из епархията.<ref name="Маркова 137">{{cite book |title= Българското църковно-национално движение до Кримската война |last=Маркова |first=Зина |year= 1976 |publisher=Българска академия на науките. Институт за история. Издателство на Българската академия на науките |location=София |pages= 137 }}</ref>
 
ВПрез юни<ref name="Μάρκου Μάρκου"/> или в края на юли 1846 година<ref name="Маркова 137"/> Неофит е отзован и заместен от [[Атанасий Търновски|Атанасий Серски]], който обаче се сблъсква както с българската, така и с провладишката партия в Търново, която иска връщане на Неофит. Георги Попсимеонов поддържа връзки с Неофит и уговаря условията за връщането му. Неофит обещава, че ако се върне ще намали владичината, която му се полага, и моли Попсимеонов да съобщи това на селските първенци, които да направят постъпки за връщането му. По съвет на [[Стефан Богориди]] Попсимеонов изпраща в Цариград няколко души да преговарят с Патриаршията за връщане на Неофит и да злепоставят Атанасий. От Елена на тази мисия заминава Хаджи Стефан, от Габрово Колчо Пенчов, а от Трявна Цаню Райков.<ref name="Маркова 138">{{cite book |title= Българското църковно-национално движение до Кримската война |last=Маркова |first=Зина |year= 1976 |publisher=Българска академия на науките. Институт за история. Издателство на Българската академия на науките |location=София |pages= 138 }}</ref> Митрополит Атанасий неочаквано се удавя на 24 август 1848 година,<ref>[[Иван Снегаров|Снегаров, Иван]]. Из арбанашките старопечатни книги в Софийската народна библиотека. – Списание на Българската академия на науките, 56. 1937, 143, 170.</ref> и Патриаршията връща на престола в Търново Неофит.<ref name="Маркова 138"/> Антивладишката партия обаче веднага предприема постъпки срещу върналия се Неофит и Попсимеонов изпраща в 1849 година и в следващите години хора в столицата да защитават каузата му.<ref name="Маркова 138"/> При освещаването на новата църква „[[Свети Георги (Трявна)|Свети Георги]]“ в Трявна в 1852 година, настроението срещу владиката е така силно, че той не посмява да отиде в града.<ref name="Маркова 139">{{cite book |title= Българското църковно-национално движение до Кримската война |last=Маркова |first=Зина |year= 1976 |publisher=Българска академия на науките. Институт за история. Издателство на Българската академия на науките |location=София |pages= 139 }}</ref>
Антивладишката партия обаче веднага предприема постъпки срещу върналия се Неофит и Попсимеонов изпраща в 1849 година и в следващите години хора в столицата да защитават каузата му.<ref name="Маркова 138"/> При освещаването на новата църква „[[Свети Георги (Трявна)|Свети Георги]]“ в Трявна в 1852 година, настроението срещу владиката е така силно, че той не посмява да отиде в града.<ref name="Маркова 139">{{cite book |title= Българското църковно-национално движение до Кримската война |last=Маркова |first=Зина |year= 1976 |publisher=Българска академия на науките. Институт за история. Издателство на Българската академия на науките |location=София |pages= 139 }}</ref>
 
За да запази трона си, Неофит се принуждава да направи някои отстъпки на българите и в 1852 година назначава за свои хороепископи във Врачанската и Ловчанската епархия българите [[Доротей Врачански|Доротей]] и [[Иларион Ловчански|Иларион]],<ref name="Маркова 140">{{cite book |title= Българското църковно-национално движение до Кримската война |last=Маркова |first=Зина |year= 1976 |publisher=Българска академия на науките. Институт за история. Издателство на Българската академия на науките |location=София |pages= 140 }}</ref> а в 1855 г. за свой протосингел взема Иларион Стоянович.<ref>[http://history.elena.bg/prinosat_na_elenchani.htm Приносът на еленчани в църковната борба през Възраждането]</ref>
 
Преди схизмата, Неофит разрешава на отците от Зограф Аверкий и по-късно Христодул да служат на славянски.<ref>Миладинова, Царева. Епоха, земя и хора, София, 1985, стр. 215.</ref> Остава митрополит в Солун до 9 януари 1874 година.<ref name="Φιλιππαίου 529"/>
 
Живее първо във Фенер, а после в Халкидон, където умира на 6 декември 1880 година.<ref name="Μάρκου Μάρκου"/>
 
== Бележки ==
 
{{пост начало}}
{{пост| [[Великотърновска епархия|търновски митрополит]]<br/>|2428 април 1840|26 юли 1846|[[Панарет Ираклийски|Панарет]]|[[Атанасий Търновски|Атанасий]]}}
{{пост| [[Великотърновска епархия|търновски митрополит]]<br/>|29 август 1848|26 януари 1858|[[Атанасий Търновски|Атанасий]]|[[Григорий Катрис|Григорий]]}}
{{пост| [[Солунска епархия|солунски митрополит]]<br/>|26 януари 1858|9 януари 1874|[[Калиник Александрийски|Калиник]]|[[Йоаким III Константинополски|Йоаким]]}}