Тудор Владимиреску: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Коригиран проблем:Категория:Pages using deprecated image syntax; форматиране: 2x URL, 2x тире-числа, нов ред (ползвайки Advisor)
Ред 1:
{{Военно лице
| портрет=[[Файл:Tudor Vladimirescu.jpg|250п]]
| портрет_описание=Тудор Владимиреску, худ. [[Теодор Аман]]
| прякор=
Ред 16:
| по-късна работа=[[Файл:Vladimir-star.jpg|75п|Орден на Свети Владимир]]
}}
'''Тудор Владимиреску''' (Tudor Vladimirescu) е [[Влашко|влашки]] революционер и [[национален герой]] на [[Румъния]]. Води [[Влашко въстание|влашкото въстание]] от [[1821]] г. и на [[пандури]]те в Румъния. Споменаван е и като '''Тудор от Владимири''' (Tudor din Vladimiri) също '''войводата Тудор''' (Domnul Tudor) и рядко като '''Тодор Владимир''' (Тодор Владимиров)<ref name=":13">[https://books.google.bg/books?ei=A_8EVd2MNouBywP7j4LYBw&hl=bg&id=_2ssAQAAIAAJ&dq=%D1%81%D0%B0%D0%B2%D0%B0сава+%D0%91%D0%B8%D0%BD%D0%B1%D0%B0%D1%88%D0%B8Бинбаши&focus=searchwithinvolume&q=%D0%B2%D0%BB%D0%B0%D0%B4%D0%B8%D0%BC%D0%B8%D1%80%D0%BE%D0%B2владимиров Янко Гочев, Руската империя срещу България, С 2006, стр. 63,64]</ref>.
 
== Ранни години ==
Тудор се ражда във [[Владимири]], дн. [[окръг Горж]] (в историческата област [[Олтения]]), в семейството на поземлени селяни (мазили). Обикновено за негова рождена дата се смята [[1780]] г., но все още тя е спорна. На 12 години той е пратен в [[Крайова]] като прислужник на [[болярин]]а [[Йоан Глоговяну]], където научава четмо, писмо и [[гръцки език]]. Впоследствие наследява болярските имоти и става [[вътаф]] (водач на местните военни образувания) на [[Клошани]]. Опитът на Тудор като прислужник го запознава с обичаите, обноските и поведението на благородниците, което му позволява да не противопостави интересите на болярите и селяните в началото на въстанието срещу [[фанариоти]]те. Смята се, че пламенните му речи срещу „гърците“ (новозабогатялите чужденци) и „болярите предатели“ (тези боляри, които не подкрепят идеите му) са мотивирани и от желанието му да не се прикачи към средите на местните земевладелци. Въпреки че е водач на селското движение, той прави всичко възможно да не се спречква с богаташите и жестоко наказва всяко нападение на имущество.
 
Тудор се включва в [[Русия|руската]] армия по време на [[Руско-турска война (1806-1812)|Руско-турската война]] от [[1806]]- – [[1812]] г. За заслугите си той е произведен в поручик и награден с [[Орден на Свети Владимир]], III-та степен и [[имунитет]] във [[Влашко]] и [[Османската империя]]. Това ръководи решенията му по време на въстанието, тъй като смята, че Русия му помага. След войната се завръща в Олтения. През [[1814]] г. пътува за [[Виена]] заради [[иск]] за [[собственост]]та на съпругата на Глоговяну. Пътуването му съвпада с [[Виенски конгрес|Виенския конгрес]], от чиито решения се смята, че той силно се ръководи.
 
В периода [[1812]]- – [[1821]] г. той постепенно си създава кръг от последователи. Пандурите го уважават заради бойните му умения, в много източници се споменават неговите [[харизма]] и способност за преговори. Подтикнат е и от резултата на [[Първо сръбско въстание|Първото]] и [[Второ сръбско въстание|Второто сръбско въстание]].
 
== Цитати ==
Ред 39:
 
== Литература ==
 
* [[Михай Чорану]], „Въстанието на Тудар Владимиреску“, Букурещ, 1859
* [[Нягу Джувара]], „В Изтока и Запада. Румънската държава през Новото време“, Букурещ, 1995
* [[Николае Йорга]], [http://fr.wikisource.org/wiki/Renaissance_roumaine_au_XIXe_siRenaissance_roumaine_au_XIXe_siècle_avant_l%C3%A8cle_avant_l%27union_des_Principaut%C3%A9s27union_des_Principautés ''Histoire des Roumains et de leur civilisation. Renaissance roumaine au XIXe siècle avant l'union des Principautés'']
 
== Външни препратки ==