Разлика между версии на „Стефан II Милутин“

Крал Стефан Милутин започва управлението си с поредица от походи дълбоко във [[Византия|византийските]] владения в [[Македония (област)|Македония]], достигайки [[Кавала|Христопол]] и [[Света гора]]. Сърбите повеждат война срещу Византия като съюзници на [[Неаполитанско кралство|неаполитанския крал]] [[Шарл I Анжуйски|Карл Анжуйски]] в опита му да възстанови [[Латинската империя]], но я продължават дълго след провала му.{{hrf|Fine|1994|219}} Между 1282 и 1284 година Милутин завладява трайно [[Скопие]], областите [[Горни Полог|Горни]] и [[Долни Полог]], [[Овче поле (Северна Македония)|Овче поле]], [[Пиянец]], [[Кичево]], [[Дебър]].<ref>{{cite book | last = Матанов | first = Христо | title = Югозападните български земи през XIV век | publisher = Наука и изкуство | location = София | year = 1986 | page = 12 | url = http://www.promacedonia.org/hm2/index.html}}</ref>
 
=== Война с Видинското деспотствокняжество ===
През 1291 година крал Стефан Милутин помага на брат си Драгутин (владетел на [[Белград]] и областта [[Мачва]] от името на унгарския крал) да се справи с последните български владетели на [[Браничево]] и областта [[Дърман]] и [[Куделин]].<ref>{{cite book | last = Ников | first = Петър | title = История на Видинското княжество до 1323 година. В: Годишник на Софийския университет. Историко-филологически факултет. Книга XVIII, 8 | publisher = Печатница П. Глушков | location = София | year = 1922 | page = 62 | url = http://www.promacedonia.org/pnv/index.htm}}</ref> Това го вкарва в конфликт с владетеля на [[Бдин]] – [[Шишман]] (бащата на по-късния търновски цар [[Михаил III Шишман]]). С [[татари|татарски]] войски през 1292 година Шишман плячкосва Милутиновите владения до [[Ипек]]. В отговор Милутин завладява Бдин, но по-късно се помирява с бдинския владетел и му връща града, за да не предизвика отмъщението на сюзерена на Шишман – татарския хан [[Ногай]].{{hrf|Ников|1922|68-71}} За да омилостиви Ногай, Милутин му праща дарове и заложници – сина си Стефан Урош (известен по-късно като [[Стефан Дечански]]) и сръбски боляри.{{hrf|Fine|1994|220-221}} Видинското княжество изпада в дълготрайна зависимост от сръбския крал.{{hrf|Ников|1922|76-77}}
{{раздел-мъниче}}
 
[[Картинка:Milutinst.jpg|мини|Крал Стефан Милутин, фреска от църквата в Студеница.]]