Разлика между версии на „Стефан II Милутин“

Мощите на Стефан Милутин се съхраняват с [[Света Неделя (София)|църквата "Света Неделя"]] в София.
 
== Потекло и издигане ==
== Потомък на Капетингите ==
 
Стефан Милутин е втори син на крал [[Стефан Урош I]] (1243 — 1276) и кралица [[Елена д'Анжу]], която е [[род (общност)|роднина]] на френския крал [[Луи IX]] (1226 - 1270) и [[Карл I Анжуйски]] (1266 - 1285) и пряка потомка на френския крал [[Луи VI (Франция)|Луи VI]].
 
=== Възкачване на престола ===
През 1282 година крал [[Стефан Драгутин]] – по-големият брат на Милутин – чупи и трайно уврежда крака си при инцидент. На събор в [[Дежево]] сръбските първенци издигат за крал Милутин. В замяна Драгутин получава градове в поречието на [[Западна Морава]] и други владения. Въпросът кой ще управлява след Милутин (дали неговият или Драгутиновият син) не е уреден и става причина за продължителни междуособици.<ref>{{cite book|last = Fine | first = John V. A | title = The Late Medieval Balkans. A Critical Survey from the Late Twelfth Century to the Ottoman Conquest | location = Ann Arbor | year = 1994 | publisher = The University of Michigan Press | page = 217-218}}</ref>
 
== Управление ==
 
=== Териториално разширение в Македония ===
Крал Стефан Милутин започва управлението си с поредица от походи дълбоко във [[Византия|византийските]] владения в [[Македония (област)|Македония]], достигайки [[Кавала|Христопол]] и [[Света гора]]. Сърбите повеждат война срещу Византия като съюзници на [[Неаполитанско кралство|неаполитанския крал]] [[Шарл I Анжуйски|Карл Анжуйски]] в опита му да възстанови [[Латинската империя]], но я продължават дълго след провала му.{{hrf|Fine|1994|219}} МеждуВъзползвайки се от отслабването на византийците след смъртта на император [[Михаил VIII Палеолог]], между 1282 и 1284 година Милутин завладява трайно [[Скопие]], областитеи редица области и градове – [[Горни Полог|Горни]] и [[Долни Полог]], [[Овче поле (Северна Македония)|Овче поле]], [[Пиянец]], [[Кичево]], [[Дебър]].<ref>{{cite book | last = Матанов | first = Христо | title = Югозападните български земи през XIV век | publisher = Наука и изкуство | location = София | year = 1986 | page = 12 | url = http://www.promacedonia.org/hm2/index.html}}</ref>
 
=== Война с Видинското княжество ===
[[Картинка:Milutinst.jpg|мини|ляво|Крал Стефан Милутин, фреска от църквата в Студеница.]]
През 1291 година крал Стефан Милутин помага на брат си Драгутин (владетел на [[Белград]] и областта [[Мачва]] от името на унгарския крал) да се справи с последните български владетели на [[Браничево]] и областта [[Дърман]] и [[Куделин]].<ref>{{cite book | last = Ников | first = Петър | title = История на Видинското княжество до 1323 година. В: Годишник на Софийския университет. Историко-филологически факултет. Книга XVIII, 8 | publisher = Печатница П. Глушков | location = София | year = 1922 | page = 62 | url = http://www.promacedonia.org/pnv/index.htm}}</ref> Това го вкарва в конфликт с владетеля на [[Бдин]] – [[Шишман]] (бащата на по-късния търновски цар [[Михаил III Шишман]]). С [[татари|татарски]] войски през 1292 година Шишман плячкосва Милутиновите владения до [[Ипек]]. В отговор Милутин завладява Бдин, но по-късно се помирява с бдинския владетел и му връща града, за да не предизвика отмъщението на сюзерена на Шишман – татарския хан [[Ногай]].{{hrf|Ников|1922|68-71}} За да омилостиви Ногай, Милутин му праща дарове и заложници – сина си Стефан Урош (известен по-късно като [[Стефан Дечански]]) и сръбски боляри.{{hrf|Fine|1994|220-221}} Видинското княжество изпада в дълготрайна зависимост от сръбския крал.{{hrf|Ников|1922|76-77}}
 
През 1291 година крал Стефан Милутин помага на брат си Драгутин (владетел на [[Белград]] и областта [[Мачва]] от името на унгарския крал) да се справи с последните български владетели на [[Браничево]] и областта [[Дърман]] и [[Куделин]].<ref>{{cite book | last = Ников | first = Петър | title = История на Видинското княжество до 1323 година. В: Годишник на Софийския университет. Историко-филологически факултет. Книга XVIII, 8 | publisher = Печатница П. Глушков | location = София | year = 1922 | page = 62 | url = http://www.promacedonia.org/pnv/index.htm}}</ref> Това го вкарва в конфликт с владетеля на [[Бдин]] – [[Шишман]] (бащата на по-късния търновски цар [[Михаил III Шишман]]). С [[татари|татарски]] войски през 1292 година Шишман плячкосва Милутиновите владения до [[Ипек]]. В отговор Милутин завладява Бдин, но по-късно се помирява с бдинския владетел и му връща града{{hrf|Ников|1922|68-71}}, за да не предизвика отмъщението на сюзерена на Шишман – татарския хан [[Ногай]].{{hrf|Ников|1922|68-71}} За да омилостиви Ногай, Милутин му праща дарове и заложници – сина си Стефан Урош (известен по-късно като [[Стефан Дечански]]) и сръбски боляри.{{hrf|Fine|1994|220-221}} Видинското княжество изпада в дълготрайна зависимост от сръбския крал.{{hrf|Ников|1922|76-77}}
[[Картинка:Milutinst.jpg|мини|Крал Стефан Милутин, фреска от църквата в Студеница.]]
 
=== Мирен договор с Византия ===