Сикхизъм: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м изправяне на техн. гр „нарастват“ |
м изправ. на 4 грешки |
||
Ред 15:
Като религиозно течение сикхизмът възниква в началото на 16 век в Северозападна Индия. Негов основател е гуру [[Нанак]], роден през [[1469]] г. в градчето Райбхол ди Талванди (днес [[Нанкана Сахиб]], окръг [[Лахор]], [[Пенджаб (Пакистан)|Пакистански Пенджаб]])<ref>{{cite book | last=Singh | first=Khushwant | authorlink=Khushwant Singh|year=2006|title=The Illustrated History of the Sikhs|publisher=Oxford University Press|location=India|isbn = 978-0-19-567747-8|pages=12 – 13}} According to the Purātan Janamsākhī (the birth stories of Nanak)</ref>. Той е пътешествал много и дори е стигал до [[Мека]]<ref>{{cite book|author=Dr Harjinder Singh Dilgeer|year=2008|title=Sikh Twareekh|publisher=The Sikh University Press|location=Belgium & India}}</ref>, а в началото на 16 век се установява в [[Пенджаб]], близо до река [[Рави]]<ref>{{cite book|last=Finegan|first=Jack|title=The Archeology of World Religions; the Background of Primitivism, Zoroastrianism, Hinduism, Jainism, Buddhism, Confucianism, Taoism, Shinto, Islam, and Sikhi|year=1952|publisher=Princeton University Press|location=Princeton}}</ref>. Тук той започва да проповядва новото учение. Гуру Нанак и неговите последователи организират добре функционираща религиозна сикхска община. С течение на времето сикхите се превръщат в самостоятелна група, подобно на държава в държавата, със собствена идеология, закони, и предводители.
Десетият сикхски гуру [[Гобинд Сингх]] (от [[1675]] до [[1708]] г.) освобождава поста на наследствен гуру, като го предава на най-религиозната община – халса. Неговите приемници в качеството си на временен вожд
Сикхите водят и продължителни войни с [[Моголска империя|Моголската империя]] и афганците, като през [[1767]] г. успяват да създадат своя самостоятелна държава. Отначало тя представлявала [[конфедерация]] от дванадесетте мисала, оглавявана от военни вождове. Постепенно военните вождове се превръщат в обикновени феодални князе, между които възниквали конфликти в борба за власт. През [[1820-те]] години предводителя на мисала Сукерчакя [[Ранджит Сингх]] успява да наложи властта си над целия Пенджаб. През 1849 г. сикхите претърпяват поражение във войните с [[англичани]]те, които анексират цял Пенджаб. Последният сикхски княз [[Далип Сингх]], (от [[1843]] до [[1849]] г.) е свален от престола, като за утеха получава пенсия.
Ред 74:
=== Сикхска държава ===
В периода [[1716]] — [[1799]] г. сикхите имали собствена държава. Същата представлявала конфедерация с центрове градовете в [[Амритсар]] и [[Лахор]]. Държавата била разделена на мисали, общо дванадесет на брой. През 1799 г. сикхския лидер Раджит Сингх успява да обедини разделените мисали в империя, която през 1849 г. е унищожена от
Появата на сикхската държава става възможна благодарение на упадъка на Моголската империя, който започва в началото на 18 век. Сикхите започват серия от атаки против властта на моголите, които в края на краищата завършват с успех. Територията на [[Сигхска империя|Сикхската империя]] в периода на най-голямото си разширение обхваща:
Ред 92:
След анексията от Великобритания, Сикхската империя бива разделена на няколко части – няколко туземни държави и територии под прякото управление на Британската корона. Резиденция на губернатора става град Лахор.
Централната власт на Сикхската държава била съсредоточена в халса и се променяла веднъж на две години. Сарбат Халса контролирала военоначалниците, определяла основната военна политика и избирала лидерите на сикхите. Структурата на регионите, наречени ''мисали'' съответствала на военните групировки, а главите на регионите ежегодно се събирали в Амритсар или Лахор.
От 1762 г. военната мощ на сикхската държава рязко се надига и следствие на това възниква значително разширение на територията. С встъпването на власт на Ранджит Сингх през 1801 г. конфедерацията е преобразувана в империя, която достига до [[Кабул]], [[Кандахар]] и до границите на [[Тибет]] с население от около 80% [[мюсюлмани]], 10% [[индуисти]] и 10% сикхи. Сърцето на империята бил днешен Пенджаб.
Ред 98:
След смъртта на Раджит Сингх през 1839 г. в империята възникнали раздори между военоначалниците (сердари), които по това време де факто се превръщат в крупни феодали. Това отслабва силите на империята и дава възможност на британците да я унищожат през 1849 г. в резултат на две последователни войни.
Политическата структура на сикхизма преминава през три основни етапа. За ранните сикхи е характерна фактически
=== Съвремена история ===
| |||